Александър Беляев
Ариел (18)

Глава XVIII
Несполучливи търсения

Най-после Джейн видя истинската Индия. Въпреки вълнението от предстоящата среща с болния си брат, когото не беше виждала с години, девойката бе завладяна от красотата на дворците и парковете. Сякаш нарочно пред главния дворец преведоха слонове, богато украсени с избродирани със злато чулове. Тези вече бяха истински, а не от цирк.

Раджата прие много любезно гостите в европейски наредения си кабинет и в европейски костюм, което разочарова Джейн. Тя се тревожеше по какъв начин ще се разбира с него. Но се оказа, че раджата говори прекрасно английски. И все пак той беше типичен източен човек. Белоснежният нагръдник на колосаната риза само подчертаваше мургавостта на кожата му. Лицето на раджата напомняше на Джейн Отело.

Боден изложи накратко целта на тяхното посещение.

Докато Боден говореше, лицето на раджата все повече изразяваше недоумение.

— Много съм огорчен — каза той, когато Боден, завърши своята реч, — че съм лишен от удоволствието да изпълня вашата молба. Аврели Халтън, както вие наричате чудния младеж, действително се намираше при мене, но сега го няма… И аз… не мога нищо повече да прибавя към това. Вашият Аврели изчезна.

Всички бяха смаяни от тази неочаквана новина. Джейн, Боден, Пирс, Доталер задаваха в надпревара въпроси, но раджата, подръпвайки нервно къдравата си брада, повтаряше все едно и също:

— Нищо не мога да прибавя към това, което казах. Слугите ми съобщиха, че младежът е изчезнал миналата нощ и аз вече не съм чувал нищо за него… Искате ли чай? Вие вероятно сте изморени от пътя? Не? Може би ще желаете да видите моите елмази?

— Сър! — извика Боден. — Вие, позволявам си да мисля, напълно разбирате цялата отговорност…

Той не довърши думите си. Маската на фалшивата европейска любезност изчезна мигом от лицето на раджата. Очите му блеснаха така, че Боден се задави и побледня.

— Позволявам си да мисля, че вие също разбирате цялата отговорност на вашите думи, сър! — прекъсна той Боден. — Смятам за крайно оскърбителна дори само вашата мисъл, че аз — той особено наблегна на думата „аз“ — говоря нещо, което не отговаря напълно на действителността.

Всички разбраха, че разговорът е свършен и повече нищо няма да изкопчат от раджата. Раздялата беше много по-студена и напрегната от срещата.

Като слизаха по мраморната стълба, потънала в килими и цветя, Боден каза тихо на Джейн, за да утеши и нея, и себе си:

— Не тъжете, Джейн, сигурно Аврели е извършил ново бягство. Това, разбира се, е много печално, но ние все пак днес-утре ще го намерим. Далече той не е отле… не е избягал.

Джейн въздъхна.

— Раджата не иска да се раздели с летящия човек. Той навярно го крие — каза Пирс на Доталер, когато вървяха през парка покрай ниската каменна ограда. — Но ние ще вдигнем на крак всички, ако потрябва, ще отидем до вицекраля и ще издействуваме обиск в двореца и предаване на Аврели.

Доталер мислеше за нещо свое. Пирс вървеше мълчаливо пред всички.

Изведнъж до слуха на Пирс достигна глас иззад оградата. Няколко думи, произнесени на езика хиндустани, го накараха да спре и да се вслуша в разговора.

Посред улицата стоеше метач, а до него — сух старец и девойче.

— Нека на следващия ми рожден ден бъда последен гад, ако лъжа! — извика метачът, видимо възмутен от недоверието. — Аз говоря като човек, който сам, със собствените си ръце върза летящия човек, преди да го хвърлят по заповед на раджата в бездънния кладенец.

Старецът махна с ръка и като смръщи болезнено лице, глухо промълви:

— Всичко е свършено. Да вървим, Лолита!

Но девойката не мърдаше. Тя погледна с безумни очи стареца, после твърдо каза:

— Той не може да умре!… Той каза: „Чакай ме, Лолита“ — и аз ще го чакам…

— Какво, мистър Пирс? — извика Доталер, като се приближи до Пирс. Но когато погледна побледнялото му лице, с тревога произнесе, понижавайки глас: — Какво се е случило?

— Нищо, нищо… Сърдечен пристъп. Това се случва с мене… Ей сега ще ми мине.

Доталер го гледаше недоверчиво.

Вечерта, когато автомобилът пристигна пред входа на хотела, Пирс реши, че няма защо повече да крие тайната. Той каза на Боден:

— Мистър Боден! Няма какво да спорим повече. Ариел-Аврели Халтън не е жив. Той е убит по заповед на раджата.

И Пирс разказа за разговора, който бе чул.

Изведнъж зад стената се разнесе силен вик. О, тези предателски тънки стени на индийските провинциални хотели!

Пирс и Боден завариха Джейн обляна в сълзи.

Сепнат от шума, дотича и Доталер. Като узна за случилото се, той едва сдържа радостта си. Всичко потръгна по най-добър за него начин!