Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Александър Беляев. Ариел

Руска. Второ издание

 

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Ясен Василев

Художник-редактор: Веселин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Стойка Василева

 

Издателство „Отечество“, София, 1983

Печатница „Г. Димитров“, клон Лозенец

 

Изд. №964.

Дадена за набор: март 1983 г.

Подписана за печат: юли 1983 г.

Излязла от печат: август 1983 г.

Формат 1/16/60/90.

Печатни коли 25.

Усл. изд. коли 24,53

Цена 2,04

История

  1. — Добавяне

Глава XXXIII
„Чудото“

Това се случи в един неделен ден.

В полупразната църква пасторът държеше проповед на тема за вярата, за чудесата, за божествената намеса в делата на хората.

— Бог е всемогъщ, и ако той не идва на помощ на хората, то е, защото те не го молят с достатъчно вяра за това. Защото, истина ви казвам, в писанието е казано, че ако вие имате вяра колкото синапено зърно и кажете на тази планина: „Премести се от тука там“ — тя ще се премести и нищо няма да бъде невъзможно за вас…

При тези думи Бен-Ариел, който седеше на първата скамейка, неочаквано излезе на средата на църквата, стисна здраво молитвеника, дигна очи към небето и извика:

— Вярвам, господи, че ти ще извършиш каквото съм заслужил с моята вяра! Повдигни ме над земята!

И изведнъж всички видяха как тялото на младежа се залюля и приповдигна така, че стъпалата му се оказаха два фута над пода. Той ту увисваше във въздуха, ту бавно се спускаше и благодареше на бога.

Пасторът се хвана за пюпитъра на катедрата, за да не падне. Той пребледня. Долната му челюст трепереше.

В църквата настъпи такава тишина, че се чуваше как покрай прозорците прелитаха лястовичките. Хората сякаш се вкамениха. После стана нещо невъобразимо. Стените на сградата потрепераха от истеричните екзалтирани вопли на хората. Присъствуващите наскачаха от местата си. Едни с панически викове се втурнаха към вратите, като се блъскаха безредно, други паднаха пред Бен на колене, простираха към него ръце, някои се биеха в гърдите, смееха се, плачеха и викаха:

— Има бог! Има бог! Има!

Ако Пирс бе видял всичко това! Ненапразно той и лондонският център възлагаха такива надежди на летящия човек!

Ариел стоеше и смутено се усмихваше, сякаш още не беше осъзнал онова, което стана.

Пасторът вдигна ръка и се опита да въдвори ред, но той сам беше потресен не по-малко от другите. Махна конвулсивно с ръка и слезе от катедрата — краката не го държаха и потресен от чудото, задъхан, седна на пода.

С дрехи на амазонка и черна шапчица Сюзън се връщаше, възседнала кулесто конче, у дома след утринната разходка. Тя яздеше по полетата тогава, когато хората се молеха в църквата и слушаха проповедите на баща й.

Своеволна, капризна, Сюзън създаваше много главоболия на мистър Кингсли. Тя мразеше домакинството, увличаше се от лов и езда, от любителските спектакли в кръжока на англичаните и от фотографията. Подиграваше се на филантропията на леля Флорънс и говореше ужасни неща. Изкарвайки баща си от кожата, тя например заявяваше, че от всички философи предпочита Чарака — груб материалист, доказващ, че душата и тялото са тъждествени. Ненавиждаше Индия и мечтаеше за връщането си в Лондон. Пасторът обясняваше прищевките на дъщеря си с влиянието на вредния за европейците индийски климат и с възрастта й. „Ще се омъжи и цялата тази дивотия ще мине“ — успокояваше се той.

Литургията още не беше свършила, а из църковните врати излизаше народът, като крещеше и размахваше ръце. Пожар ли има? Сюзън пришпори кончето и видя момчето Пареш-Джон, което живееше у тях „за укрепване на вярата христова“, и заради туй, изглежда, трябваше да изпълнява цялата черна работа, може би така се развива християнският дух на смирение и покорност.

— Ей, Джипси! — задържайки коня, викна Сюзън, сякаш викаше кученце.

Сюзън смяташе, че „това маймунче“ е недостойно да носи името Джон наравно със сахибите, и наричаше момчето „Джипси“ (циганин). Тя смяташе всички индуси за цигани и когато баща й възразяваше, казваше: „Прочетете «Народоведение» от Ретцел“.

Джон се приближи до Сюзън на подскоци.

— Какво се е случило там? — запита тя и посочи църквата с камшика.

— Ах, мис! Там, такава работа, мис, че, мис…

Сюзън замахна нетърпеливо с камшика ниско над главата на Джон.

— Бен… Биной, мис, подскочи във въздуха, мис, и всички много се изплашиха — изтърси неочаквано момчето.

— Не дрънкай глупости!

— Наистина, мис! Ето така…

И Джон почна да подскача.

— Направи го много ловко. Като че стоеше на невидима скамейка! — И Джон отново заподскача, стараейки се да се държи по далече от камшика на Сюзън.

Като се опираше на рамото на църковния пазач и се олюляваше, от църквата излезе пасторът.

— Татко! Какво се е случило? — запита разтревожена вече Сюзън. Тя обичаше баща си, макар в душата си малко да се възмущаваше от слабостта на неговия характер.

Пасторът вървеше мълчаливо към къщи, а тя яздеше край него и пошляпваше с камшика коня по шията.

— Кажи най-после!

— После, дете мое — едва отговори пасторът. — Трябва… да дойда малко на себе си.

— Най-добрият начин да се знае какво става в църквата е да се ходи в нея — промърмори пазачът, като погледна недружелюбно подстриганата опашка на коня.

Сюзън плесна с камшика и викна:

— Джипси, дяволче!

И скочи от коня.

Джон, който наистина приличаше на циганче, изскочи от кухнята с парцал в ръка.

— Отведи коня в конюшнята — заповяда девойката, като оправяше диплите на амазонката си.

— Ето ви и вас, лельо Флорънс! Най-после ще разбера каква е работата. Плачете ли, леличко? Какво ви е?

— От радост, Сюзи. Господ ме възнагради да видя чудо.

— Чу-удо ли? — провлече Сюзън. — Скоковете на Биной — чудо?

Леличката се намръщи и дори малко побледня.

— Не говори така! Бог ще те накаже! Ти не си видяла. Бен е голям светия! Без да скача, се издигна във въздуха. Всички видяха това. Бог направи чудо поради голямата му вяра.

— Винаги съм очаквала от тебе нещо подобно! — с въздишка каза Сюзън. — Леличка Флорънс става фанатичка и това няма да я доведе до добър край, много пъти съм си мислила.

— Безбожница! — възмутено извика старата мома и веднага смирено добави: — Не съдете и няма да бъдете съдени. Нека божието милосърдие осени и тебе, и мене, грешната! — И тя влезе в къщи.

Сюзън стоеше замислена на пътечката в градинката. Към дома се приближаваше тълпа.

— Светийо! Саниаси! Благослови ме! Докосни се до твоя син! Позволи ми да се докосна до стъпалата ти! — се чуваха гласове от тълпата.

На няколко десетки фута от оградата на градината селяните се спряха — не се решаваха да приближат до дома. От тълпата излезе Бен-Ариел. Селяните го изпроводиха с поклони и тръгнаха назад, като продължаваха да разговарят възбудено.

Навел глава, Биной, влезе в градината и тръгна към верандата.

— Слушай, Биной, Бен, или как беше… — спря Сюзън младежа.

Ариел се спря.

— Какво си направил в църквата?

— Бабу… пасторът мистър Кингсли каза, че ако вярва силно, то за човека няма нищо невъзможно. Такава е мощта на християнския бог. Аз се обърнах с вяра към господа да ми помогне да се издигна над пода и бог ме чу. Това е всичко.

— И сам бог ли те повдигна? Под мишниците или за косата?

Ариел мълчеше. Замълча и Сюзън, усмихна се и с разширени ноздри почти викна:

— Празна работа! Не вярвам! Хайде, направи пред мене този фокус, ако не искаш да те нарека лъжец!

Ариел въздъхна, погледна вратичката, лехата с карамфили и леко стъпи върху главичката на едно цветче, при което то дори не се прегъна. Така по главичките на карамфилите той премина лехата и се спря на пътечката, като погледна скромно Сюзън.

— Забавен фокус — каза Сюзън, като се мъчеше да скрие смущението си. — Не си въобразявай, че си ме убедил в дарбата си да правиш чудеса.

— Аз само направих онова, което искахте от мене — кратко отговори Ариел.

— Така… отлично! И как мислиш да използуваш тези фокуси?

— Бог ще ми покаже пътя.

Сюзън тропна с крак.

— Не мога да търпя лицемерия! — извика тя, после продължи замислено: — Да допуснем, че ти някак се изхитряш да правиш това, без да си служиш с хипноза. А по-нататък? Нима ще правиш тези фокуси само за да докарваш до истерия бабите и старците в черквата или да учудваш девойките-простачки, пърхайки над лехите като пеперуда? Или може би се готвиш да събираш медни монети по панаирите? Мъжът трябва да се занимава с истинска мъжка работа. На твое място аз щях да стана пожарникар. Да, само пожарникар! Щях да спасявам хора от горящи сгради, като излитам на високите етажи, където не достига пожарникарската стълба. Или щях да работя в дружеството за спасяване от наводнения, а нямаше да се представям за чудотворец и да живея в затънтен край с чужди хляб.

— Може би така ще постъпя — отговори Ариел, поклони се ниско и влезе в къщи.

„Ловък мошеник!“ — помисли си Сюзън, загледана унесено в цветята.