Александър Беляев
Ариел (4)

Глава IV
Другари

От болницата Шарад се върна в стаята на Ариел. Между тях се създадоха необикновени за възпитаниците на „Дандарат“ отношения.

Според правилата на училището старшият е длъжен да ръководи младшия, да бъде негов пръв и най-близък възпитател и „вероучител“, гуру. Никаква близост, интимност и приятелство не се допускаха. Сляпото подчиняване на младшия на старшия беше в основата на възпитанието. Но Ариел запази в душата си частица самостоятелност под булото на пълна покорност. Чувството на самосъхранение го заставяше да бъде лицемерен, да прибягва до симулация. И в това той стигна до виртуозност. По също такъв път Ариел водеше и Шарад. Малчуганът инстинктивно разбра какво се иска от него. Той си придаваше съкрушен вид, когато пред странични хора Ариел сурово го ругаеше за постъпки, които не беше извършвал. Когато пък оставаха сами, Ариел шепнеше тихо на ухото на своя възпитаник поучения, от които биха изпаднали в ужас учителите и възпитателите в „Дандарат“. Често от устата на Ариел се изплъзваха думите „Как ги мразя!“ и Шарад разбираше за кого говори гуру Ариел. Шарад не по-малко мразеше Пирс и всичките свои мъчители, но у него това чувство беше парализирано от страха. Момчето трепереше и се оглеждаше, страхувайки се за себе си и за Ариел, когато той му доверяваше съкровените си мисли.

Една вечер Ариел тихо разговаряше с Шарад. В коридора се чуха прокрадващите се стъпки на Бхарава. Ариел, чийто слух беше извънредно тънък, веднага се дръпна от момчето и започна силно да го ругае. Шарад направи виновна муцунка. Бхарава влезе в стаята, погледна както всякога изпитателно възпитаниците и се обърна към Ариел с думите:

— Сине мой! Без да жалим сили и труд, ние те отглеждахме и треперихме над тебе. Дойде време за събиране на плодовете. Ти си вече младеж. Образованието ти завърши. Време е да се заемеш за работа — да се потрудиш за онези, които са те хранили и възпитавали, да се отблагодариш за техните грижи, покрив и трапеза. „Дандарат“ ти оказва висока чест, като те предназначава за голяма служба и аз се надявам, че ти напълно ще оправдаеш нашето доверие.

По време на тази реч, произнесена с надут тон, Ариел гледаше Бхарава право в очите като човек, който няма какво да крие. Младежът разбра, че се решава съдбата му, в живота му настъпва прелом. Но на лицето му не трепна ни един мускул, не се показа ни най-малко вълнение.

Шарад също разбра, че му предстои раздяла с единствения човек, който облекчаваше неговото съществуване. Той още не умееше да се владее като Ариел, затова наведе очи и дори се стараеше да не диша, за да не привлече вниманието на страшния Бхарава.

Ариел „взе прах от краката“ на Бхарава, т.е. наведе се, докосна с ръка стъпалата на Бхарава, със същата ръка докосна челото си и каза:

— Моите мисли, моите желания, моите постъпки, моят живот принадлежат на вас.

Свършвайки изпитателния оглед, Бхарава остана доволен. За пръв път през всичките години на обучение той помилва Ариел — докосна с краищата на пръстите си брадичката му и после ги целуна.

— Върви подире ми, Ариел. Твоята първа стъпка ще бъде стъпка вече по новия път в живота!

Ариел го последва като добре дресирано куче.

А Шарад, останал сам, закри лице с ръцете си и като нямаше сили да се сдържи, заплака.

Каква беше пък радостта му, когато в полунощ той изведнъж почувствува познатото докосване и чу шепота ма Ариел.

— Ти ли си, дада^[1]? — запита той шепнешком.

— Аз съм, Шарад, не се страхувай.

— Какво стана с тебе, дада?

— По-тихо!… Бхарава… Знаеш ли, той съвсем не е индус, а англичанинът Пирс. Той ме заведе при Чарлз Хайд, той е учен. Също сахиб. Когато Хайд видя Бхарава, извика: „Ето ви и вас, мистър Пирс! И Ариел?“. Бхарава така се ядоса… смигна на Хайд. Тогава Хайд се поправи и каза: „Добър вечер, Бхарава-бабу!“. Но аз вече разбрах, че Бхарава не е индус. Впрочем аз и по-рано се досещах за това. Тук при нас лъжат на всяка крачка.

— И какво правеше този Ха…? — бързаше Шарад.

— Хайд? Той само ме огледа като доктор, после каза на Бхарава: „Напълно годен. Здрав. След няколко дни той при нас…“ Но тогава Пирс отново почна да прави гримаси и Хайд заповяда: „Ела утре рано, преди закуска, разбираш ли? Преди закуска. Нищо не яж, но добре се измий! Вземи вана, а не само вашето обикновено миене!“ Това е всичко.

— Защо се забави толкова?

— Бхарава ми даваше наставления: „Покорност, покорност и още един път покорност!“ — И Ариел тихичко се засмя.

Тази нощ приятелите спаха малко. Шарад тъгуваше поради предстоящата раздяла с другаря си. Ариел гадаеше какво го очаква.