Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Александър Беляев. Ариел

Руска. Второ издание

 

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Ясен Василев

Художник-редактор: Веселин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Стойка Василева

 

Издателство „Отечество“, София, 1983

Печатница „Г. Димитров“, клон Лозенец

 

Изд. №964.

Дадена за набор: март 1983 г.

Подписана за печат: юли 1983 г.

Излязла от печат: август 1983 г.

Формат 1/16/60/90.

Печатни коли 25.

Усл. изд. коли 24,53

Цена 2,04

История

  1. — Добавяне

Глава XXXVII
Наетият небесен жител

Ариел не видя какво се случи по-нататък, но не беше трудно да се отгатнат последствията — това беше пълен провал за мисионерската дейност на пастор Кингсли, заплашващ го може би дори с изпращане в глуха енория на провинциална Англия.

Синът на директора на американския цирков тръст Джеймс Четфилд и директорът на управлението на пътуващите циркове Едвинг Григ пристигнаха в Индия с десетина пътуващи цирка. Четфилд и Григ ръководеха гастролите и пътьом изучаваха „местния пазар“. Но основната им задача беше да вербуват в Индия изпълнители за представления в Америка. Нали на публиката трябва да се поднасят все нови и нови номера, а европейските гастрольори — ездачи, гимнастици, еквилибристи и фокусници — малко се отличаваха от американските. Екзотиката би могла да има успех. И Четфилд, и Григ във всеки град и даже селце, през което им се случваше да минат, посещаваха пазарите, панаирите, народните празненства и се запознаваха с местните народни зрелища, панаирджийски акробати, заклинатели на змии, певци, музиканти, факири, фокусници и избираха най-добрите от тях за своя цирк.

Индусите не се съгласяваха много лесно да напуснат родината си и да тръгнат на далечно пътешествие, но Григ им показваше на дланта си американски долари, предлагаше аванс, обещаваше големи заплати и по такъв начин подбра вече значителна екзотична група.

Заедно с Четфилд той вече съставяше проекта за ефектно представление „Тайните на Индия“ с разкошни декорации, маймуни, папагали, биволи, слонове, крокодили и факири.

Веднъж на Четфилд му попадна лист от местен английски вестник, в който имаше статия под заглавие: „Кой е най-сетне той?“. В статията се говореше за тайнствения летящ човек, който от време на време се появява ту на едно, ту на друго място и безследно изчезва.

Четфилд прочете статията и със смях я предаде на Григ.

— Ето ги, мистър Григ, чудесата на Индия! За какви ли глупости не пишат местните вестници! Очевидно индийската публика е още по-доверчива и глупава от американската. На такава вестникарска лъжа не би се решил май ни един наш журналист.

Григ прочете внимателно статията и каза:

— Добре би било да имаме този летящ човек в нашата трупа.

— Как не! — разсмя се Джеймс Четфилд.

— Аз говоря съвсем сериозно — отговори Григ. — Вече имах случаи да разговарям с някои от завербуваните от нас индуси за летящия човек. И те уверяват, че това не е измислица.

— Но никой от тях, разбира се, не го е видял, нали?

— Укротителят на змии… все не мога да запомня името му, уверяваше, че видял със собствените си очи летящия човек, когато откраднал някакво момче от панаира и отлетял с него незнайно къде.

Четфилд поклати недоверчиво глава.

Но скоро трябваше да повярва в съществуването на летящия човек — по пътя на цирка се срещаха все повече хора, които уверяваха, че с очите си видели летящия човек и дори сочеха местността, където той сега се намира. Заинтересованият не на шега Четфилд дори разпореди да се измени маршрутът, за да се намери летящият човек.

Така Четфилд и Григ се срещнаха с Ариел при църквата и поговориха с него — отначало кратко в автомобила, а после и подробно.

Практичните янки съвсем не се интересуваха какво представлява Ариел, как лети, какво е неговото минало.

Ако дори сам Ариел беше казал: „Аз съм безплътен дух. Аз съм ангел“, Джеймс Четфилд, без да се учудва и ни най-малко да се замисля, би отговорил: „Ол райт! Аз ви предлагам ангажимент. Какви са вашите условия?“

С такава делова лаконичност говори Четфилд с Ариел.

— Мистър… мистър?…

— Бен — отговори Ариел.

— Ол райт, мистър Бен. Ние сме заинтересовани от вашето умение да летите. Постъпете при нас на работа. Вие ще летите в Америка и ще получавате за това добро възнаграждение.

Ариел знаеше, че Америка е далече от Индия. Но зад океана той ще бъде в безопасност. Трябва да получи тази самостоятелна работа по доброволно съгласие и после да долети тук за приятелите си. Самата съдба му се притича на помощ. И без да мисли дълго, той се съгласи.

Мистър Четфилд беше съвсем озадачен от такъв отговор. Дали наистина нямат работа с ангел? Да се съгласява, без да се пазари, дори да не се поинтересува колко ще му плащат! Нима този оригинал не разбира, че е „sans pair“, както казват французите, няма равен на себе си и значи, може да поиска всякаква сума?

А ако той не е ангел или идиот, то е престъпник, който иска по-скоро да избяга зад океана, където очевидно не може сам да прелети. Ненапразно Григ говореше за открадване на някакво момче… Но има ли значение това? Важното е, че могат да се спечелят много пари.

Старият, опитен Григ по-скоро разгада Ариел: този младеж просто не познава живота, ни цената си.

— Е, за условията пак ще поговорим — намеси се Григ в разговора, опасявайки се да не би директорското синче само да наведе Ариел на мисълта, че той е уникум. — За заплатата всякога ще се разберем.

— Аз бих искал само…

Четфилд и Григ наостриха слух.

— Какво бихте искали?

— Преди да отпътуваме зад океана, бих искал да посетя две места… Да се видя с моите приятели и… още с едно лице. При това може би ще ми потрябва вашата помощ…

— Разбира се, ние сме на вашите услуги, мистър Бен. За всичко, което е по нашите сили!

— Е, какво ще кажете, мистър Григ? — запита Четфилд, когато останаха сами.

— Ще кажа, че намерихме съкровище, мистър Четфилд. Индия е действително страна на чудесата.

— Трябва да се погрижим за рекламата — забеляза Джеймс.

Рекламата беше неговото любимо занимание.

— Този пастор не е намерил призванието си. Той би бил добър цирков режисьор. Намислил е блестящ номер. Но защо да не използуваме това възнесение за нашата реклама? Трябва да се уговорим с Бен. Нека до височина петдесет метра играе в полза на пастора, а по-високо — в наш интерес. Защото ние купихме Бен! Той ще хвали от небето нашия цирк.

Григ възразяваше, намираше тази игра за не съвсем практична и дори за нетактична. Упоритият Джеймс настояваше и Григ трябваше да отстъпи.

Старият Григ излезе прав. Тази небесна реклама им донесе много грижи и неприятности. Стана нужда да имат работа с представители на църквата и английската администрация.

Затова по другия въпрос Григ не отстъпи. Четфилд се размечта как ще демонстрират в Америка летящия човек и поиска да оповести с телеграма в Америка за скорошното му пристигане.

„Световното чудо!“

Посивял на цирковата арена и прекрасно познаващ психологията на публиката, Григ разпалено възразяваше. Разбира се, публиката ще отиде да гледа летящия човек, както ходеше и гледаше първите полети на аероплана, и с това могат да се спечелят много пари. Но хората бързо привикват към всичко. Кой сега ще плаща пари, за да гледа летящ аероплан? Същото ще бъде и с летящия човек! Който го гледа един-два пъти, трети път няма вече да отиде.

— Но ние ще успеем да натрупаме милиони? — горещеше се Джеймс.

— А защо да не натрупаме десетки милиони? — възразяваше Григ.

— Как мислите да се направи това? Как искате да използувате Бен?

— Преди всичко забравете, че той умее да лети. Не съобщавайте това в Америка и по пътя на никого не говорете. Разберете, на публиката омръзва всичко освен едно — борбите, състезанията, с тяхната вечна смяна на неочакваните положения и неизвестността на финала. Пред най-редките в света животни публиката се спира само за минута, а някакви си глупави боеве на петли е готова да гледа с часове. Страстите се разгарят, хората се вълнуват, хващат се на бас.

— Аз, изглежда, почнах да ви разбирам. Май вие сте прав — каза Четфилд, като помисли.

— Сто на сто — убедено отвърна Григ.

Като намереха безценно съкровище в лицето на Бен, Четфилд и Григ решиха да предадат ръководството на работите в Индия на най-стария ръководител на един от цирковете и незабавно заедно с Бен да заминат за Америка.

Когато напуснаха градчето, затънтено между планините, и оставиха пастора да се измъква от положението, Джеймс запита Ариел къде иска да отиде.

Ариел разказа откровено на американците историята си. Четфилд беше във възторг от нея и често прекъсваше Ариел със смеха си.

Григ мислеше: „Бен-Ариел очевидно е жертва на нечии интриги. Кой знае, може би е син на богати и знатни родители. Това трябва да се има предвид. Лолита е празно младежко увлечение. Защо да не отидат при тази девойка-вдовица? В края на краищата е възможно да вземе със себе си Лолита, Низмат и Шарад и да ги нареди на работа. Но Ариел иска да отиде и в «Дандарат», за да се види с Пирс. По-добре е това да се избегне. Пирс явно е опасен конкурент. Разбира се, те — Григ и Четфилд — ще се застъпят за Ариел и няма да допуснат Пирс да го грабне. Рискът обаче си остава риск. Ариел, който така драговолно се съгласява да отиде в Америка, за да бъде по-далече от Пирс, сам иска свиждане с него. Защо? Ариел каза — да научи тайната на своя произход, която Пирс безспорно трябва да знае. Нека да е така! Но като научи своя произход, Ариел не ще ли предпочете да се върне при родителите си, вместо да отиде в Америка?…“

Григ сподели опасенията си с Четфилд. Този път Григ и Четфилд бързо стигнаха до съгласие: да вземат всички мерки Ариел да не отива в „Дандарат“ и да не се вижда с Пирс. А ако Ариел все пак се види с него и научи своя произход, то в такъв случай да му се поиска предварителна декларация да работи в цирка най-малко една година. Само при тава условие ще му гарантират помощта си при среща с Пирс. Ариел прие тези условия.