Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо LXXXVII

Маркиза дьо Мертьой до госпожа дьо Воланж

 

„Пиша ви в леглото, моя скъпа, добра приятелко. Разболях се от тревога и мъка поради една много неприятна и непредвидена случка. Разбира се, нямам в какво да се упрекна, но винаги е тежко, когато една порядъчна жена, привикнала да пази подходящата за своя пол скромност, привлече върху себе си хорското внимание, затова бих дала всичко на света да избягна тази злополучна авантюра и не зная дали да не се реша да отида на село, докато всичко се забрави. Ще ви разкажа за какво става дума.

Запознах се у маршалшата дьо… с някой си господин дьо Преван, когото сигурно познавате само по име, както и аз. Срещайки го в такъв дом, бях убедена, че е от доброто общество. Външно е много приятен, стори ми се и умен. Всички започнаха да играят ландскнехт и тъй като на мен не ми се играеше, останах с него и с епископ дьо… Поприказвахме си тримата до вечерята. На масата стана дума за някаква нова пиеса и той предложи ложата си на маршалшата, която прие; уговорихме се да отида и аз. Това стана миналата неделя в «Театр Франсе». Тъй като маршалшата дойде да вечеря у дома след представлението, поканих този господин да я придружи и той също дойде. На другия ден ме посети, държа се напълно прилично, без да се случи нещо особено. След това дойде да ме види сутринта, което ми се стори малко нахално; но вместо да му покажа с хладния си прием, че не сме толкова близки, колкото си въобразява, сметнах, че ще бъде по-добре да се държа официално любезно. Още същия ден му изпратих много суха вежлива покана за вечеря, която се състоя завчера. През цялата вечер се обърнах към него само три-четири пъти, а той, от своя страна, се оттегли веднага щом свърши играта. Ще се съгласите, дотук нищо не навежда на мисълта за любовна история… След това играхме маседоан почти до два часа. И най-сетне аз си легнах.

Не беше изминал и половин час, след като прислужниците ми си бяха отишли, когато чух шум в стаята. Открехнах силно изплашена завесата на леглото и видях как един мъж влиза през вратата към будоара. Нададох пронизителен писък и познах под светлината на нощната лампа самия господин дьо Преван, който с непонятно безсрамие ми каза да не се тревожа; щял веднага да ми изясни тайнственото си поведение, затова ме молел да не вдигам шум. Докато говореше, той запали една свещ; бях така поразена, че не можех да промълвя нито дума. Спокойният му непринуден вид още повече ме вцепеняваше. Но едва беше изрекъл две думи, когато ми стана напълно ясно какво означава тази прословута загадка; както разбирате, единственият ми отговор беше да започна да звъня.

За мое невероятно щастие всичките ми прислужници бяха отишли на гости у една от камериерките ми и не си бяха легнали. Камериерката ми, приближавайки се до моята стая, чула, че говоря разпалено, изплашила се и извикала всички. Представяте си какъв скандал, нали! Прислужниците ми бяха страшно възмутени, а моят лакей едва не уби Преван. Признавам, в момента ми стана много приятно, че имам толкова защитници. Но днес, като размислям, казвам си, че ако беше дошла само камериерката ми, щеше да е по-добре, тъй като пак щяхме да се справим, без да се вдига такъв оскърбителен за мен шум.

Вместо това бъркотията събуди и съседите, моите хора се разбъбриха и от вчера цял Париж приказва за това. Господин дьо Преван е в ареста по заповед на командира на своята част; той лично ме посети, за да ми поднесе почитанията и извиненията си, както сам каза. Това задържане ще предизвика още по-голям шум, но не можах да го отменя. Градът и дворът, всички дойдоха при мене, но аз не можах да приема никого. Малкото близки приятели, които видях, ми казаха, че всички ме оправдават и са безкрайно възмутени от господин дьо Преван. Той си го заслужава, разбира се, но въпреки това цялата тази история е много неприятна.

Освен това този човек сигурно има приятели, и то лоши приятели, и кой знае, кой може да знае какво ще измислят те, за да ме очернят! Боже мой, колко нещастна е една млада жена! Преди да е успяла да се защити от злословията, тя трябва да се бори и срещу клеветата.

Пишете ми, моля ви се, какво бихте направили вие, ако бяхте на мое място, и изобщо какво мислите по този въпрос! Вие всякога ме утешавате с най-нежни думи и с най-мъдри съвети и те са винаги добре дошли за мен.

Прощавайте, моя скъпа и добра приятелко, вие знаете чувствата, които ме свързват с вас завинаги. Целувам вашата мила дъщеря.

Париж, 26 септември 17…“