Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (57)

Писмо LIV

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Е, какво ли можем да очакваме от Дансьони! Дори да ви е намекнал нещо, само се е похвалил. Не съм виждала по-голям глупчо от него в любовта и много ме е яд за добрините, които му направихме. Знаете ли, че едва не се изложих заради него! И всичко на вятъра! О, ще си отмъстя за това, вярвайте ми!

Когато отидох вчера у госпожа дьо Воланж, тя отказа да излезе — неразположена била. Трябваше да употребя цялото си красноречие, за да я убедя; вече се страхувах Дансьони да не дойде, преди да я отведа; щеше да бъде много глупаво, защото госпожа дьо Воланж му беше казала предната вечер, че няма да бъде в къщи. Дъщеря й и аз стояхме като на тръни. Най-сетне излязохме и на сбогуване малката ми стисна ръката с такова чувство, че въпреки решението й да скъса, в което тя чистосърдечно вярваше, очаквах от тази вечер истински чудеса.

Но тревогите ми не се свършиха дотук. Не беше минал и половин час, след като отидохме у госпожа дьо…, когато госпожа дьо Воланж наистина се почувствува зле, и то много зле; естествено тя пожела да се прибере в къщи. Това, разбира се, никак не ми влизаше в сметките, защото се страхувах да не заварим младите — нали майката би могла да се усъмни нещо, като се сети колко настойчиво я бях помолила да излезем. Реших да я наплаша за здравето й, което за щастие никак не беше трудно, и я задържах час и половина, преди да се съглася да я отведа; казах й, че се страхувам състоянието й да не се влоши от тръскането в колата. Така успяхме да се върнем в уговорения час. Малката изглеждаше ужасно смутена; признавам, започнах да лелея надежда, че трудът ми не е отишъл на вятъра.

Исках да узная нещо повече, затова останах у госпожа дьо Воланж; тя веднага си легна; поднесоха й вечерята в леглото и ние я оставихме сама, за да си почива. Отидохме в стаята на дъщерята. Тя беше направила всичко, което очаквах от нея: край на съмненията, нови клетви за вечна любов и т.н., с една дума, била готова на всичко, но онзи глупак Дансьони не е мръднал нито крачка напред оттам, докъдето беше стигнал. О, с такъв мухльо можеш да се караш колкото ти се иска, одобряването не крие никакви опасности!! Малката ме увери, че той уж искал нещо, но тя се защитила. Обзалагам се — или се хвали, или се мъчи да го извини и почти се убедих в това. Хрумна ми да я проверя доколко е способна да се защищава и от дума на дума, макар и да съм жена, така й завъртях главата, че… С една дума, можете да ми вярвате, едва ли ще се намери друго същество, което да се поддаде по-лесно от нея на порива на чувствата си. Много е сладко това момиченце! Заслужаваше си друг любим? Добре поне, че ще има истинска приятелка, понеже аз искрено съм се привързала към нея. Обещах й да завърша възпитанието й и смятам да сдържа думата си. Често ми се е искало да си имам приятелка жена и тази ми харесва повече от всички. Не мога обаче да направя нищо за нея, докато тя не стане… каквото трябва да стане. Ето още една причина да ме е яд на Дансьони.

Прощавайте, виконте, не идвайте утре у дома, по-точно сутринта. Отстъпих на молбите на кавалера да прекараме една вечер в моята къщица.

4 септември 17…“