Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (34)

Писмо XXXII

Госпожа дьо Воланж до президентшата дьо Турвел

 

„И тъй, госпожо, вие искате да повярвам в добродетелта на господин дьо Валмон! Уверявам ви, че не мога да се реша на това и че би ми било толкова трудно да го приема за честен човек само след тази проява, за която ми разказвате, както и да сметна за порочен някой благороден човек, на когото съм узнала една-единствена грешка. Човешкият род не е съвършен в нищо, нито в злото, нито в доброто. И негодникът може да има добродетели, както честният човек — слабости. Струва ми се, че всеки трябва да възприеме тази истина, защото от нея произтича необходимостта да бъдем снизходителни към лошите, както и към добрите; и тя предпазва лошите от възгордяване, а добрите от отчаяние. Вие навярно смятате, че в този случай проявявам твърде слабо снизходителността, която проповядвам; но в нея аз съзирам само опасна слабост, когато тя ни подтиква да се отнасяме еднакво както с безнравствения, така и с благородния човек.

Не ще си позволя да вникна в причините за тази проява на господин дьо Валмон; готова съм да ги приема като похвални, както и самата постъпка, но нима, ако изключим това, той не е внасял цял живот само смут, безчестие и скандали в семействата? Послушайте, ако желаете, гласа на бедняка, когото той е подпомогнал, но нека това не ви пречи да слушате виковете на стотици нещастници, погубени от него. Ако той, както казвате, е само жертва на опасните връзки, нима ще престане сам да бъде опасна връзка? Вие мислите, че е способен на щастливо превращение? Да отидем дори по-далеч; да предположим, че чудото е извършено. Нима общественото мнение няма все така да бъде срещу него и това не е ли достатъчно да диктува поведението ви? Единствено на Господ е дадено да прощава в часа на разкаянието; той чете в сърцата; но хората могат да съдят за намеренията само по постъпките; и никой измежду тях, след като е изгубил уважението на другите, няма право да се оплаква от заслуженото недоверие, което прави тази загуба толкова трудна за възстановяване. Мислете преди всичко, моя млада приятелко, че понякога е възможно да загубим това уважение само защото сме си дали вид, че твърде малко го ценим. И не смятайте за несправедлива тази строгост, защото не само имаме основание да мислим, че никой не се отказва така лесно от подобно ценно благо, когато има право над него, но и съвсем ясно е, че онзи, когото тази здрава юзда не може да удържи, е много по-близо до злото. С такива очи ще гледа на вас обществото, ако завържете близко приятелство с господин дьо Валмон, колкото и невинно да е то.

Уплашена от пламенната ви защита, бързам да ви предвардя от възраженията, които предвиждам, че ще ми отправите. Ще ми назовете госпожа дьо Мертьой, на която хората простиха тази връзка; ще ме попитате защо го приемам в дома си; ще ми кажете, че той не само не е отхвърлен от честните хора, но го канят и го приемат в най-доброто общество. Мисля, че мога да ви отговоря на всичко това.

Първо, госпожа дьо Мертьой, която действително е достойна за уважение, все пак притежава един недостатък — твърде много вярва в собствените си сили; тя е ловка водачка, която обича да кара колесницата си сред скалите и над пропастите; единствено успехът я оправдава. Справедливо е да я похвалим, но непредпазливо е да следваме примера й; тя е съгласна с това и дори сама се порицава. Колкото по-голям жизнен опит придобива, толкова по-строги стават възгледите й; и не се страхувам да ви уверя, че тя ще бъде на моето мнение.

Колкото до мен, няма да се оправдавам повече от другите. Разбира се, приемам господин дьо Валмон и всички го приемат; още една непоследователност, прибавена към хилядите други, които ръководят обществото. И вие като мен знаете, че цял живот ги виждаме и се оплакваме от тях, но продължаваме да им се подчиняваме. Господин дьо Валмон е благородник, притежава голямо богатство, множество приятни качества и твърде рано е съзнал, че може да властвува над обществото, стига да умее с еднаква ловкост да хвали и да се надсмива. Никой не владее като него тези дарби: да съблазнява и да вдъхва страх. Не го уважават, но го ласкаят. Такова положение заема той в нашия свят, който, по-скоро предпазлив, отколкото смел, предпочита да го приема, а не да се бори с него.

Но нито госпожа дьо Мертьой, нито която и да е друга жена би се осмелила да се затвори някъде на село почти насаме с подобен мъж. Било е съдено на най-благоразумната и най-скромната от всички жени да даде пример за подобна безразсъдност; простете ми тази дума, казвам ви я от добро чувство. Мила приятелко, самата ваша честност ви мами със сигурността, която ви внушава. Не забравяйте, че ваши съдии ще бъдат, от една страна, хора лекомислени, които не вярват в добродетел, за каквато нямат образец помежду си, и, от друга — злобни хора, които ще се престорят, че не вярват в нея, за да ви отмъстят, че я притежавате. Помислете, сега вие правите нещо, на което не биха се решили дори мъже. Забелязала съм, че най-благоразумните от младите хора, за които господин дьо Валмон е нещо като оракул, се страхуват да се покажат негови близки приятели. А вие, вие не се страхувате! Ах, върнете се, върнете се, заклевам ви! Ако моите доводи не са достатъчно убедителни, повярвайте поне на приятелството ми; то ме подтиква да бъда така настойчива, оправдава моите поръки. Може би то ви се струва строго, би ми се искало строгостта да е излишна, но много повече предпочитам да се оплачете от моята прекалена загриженост, отколкото от небрежността ми.

24 август 17…“