Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (13)

Писмо XI

Президентшата дьо Турвел до госпожа дьо Воланж

 

„Вашето строго писмо щеше да ме изплаши, госпожо, ако за щастие тук нямах повече причини за спокойствие, отколкото за страха, който се опитвате да ми внушите. Опасният господин дьо Валмон, който очевидно застрашава всички жени, изглежда, е оставил смъртоносните си оръжия, преди да дойде в този замък. Той не само не крои тук никакви планове, но и през ум не му минава за това; неговите качества на приятен мъж, които дори враговете му признават, изобщо не се проявяват; той се държи като добро момче. Сигурно селският въздух е причина за това чудо. Мога да ви уверя, че макар и да сме постоянно заедно и това очевидно му е приятно, не ми е казал нито една любовна дума, не е изрекъл нито една от тези фрази, които всички мъже си позволяват дори без да имат като него с какво да ги оправдаят. Той никога не ме предизвиква да проявявам тази сдържаност, с която всяка уважаваща себе си жена е принудена днес да държи на разстояние заобикалящите я мъже. Умее да не злоупотребява с веселието, което предизвиква. Може би обича мъничко да ласкае, но го прави тъй изискано, че и самата скромност би приела похвалата. С една дума, ако имах брат, бих си пожелала да е като господин дьо Валмон, какъвто той се показва тук. Може би много жени биха желали той да ги ухажва по-открито; и признавам си, безкрайно съм му благодарна, че ме е преценил тъй добре и не ме смесва с тях.

Този портрет несъмнено се различава от портрета, който вие ми обрисувахте; въпреки това и двата може би предават вярно оригинала в зависимост от времето, за което става дума. Той сам си признава много прегрешения, някои обаче му приписват клюкарите. Но аз съм срещала малко мъже, които да говорят с такова голямо уважение, бих казала дори, почти с възторг за порядъчните жени. Вие сама ми писахте, че поне по този въпрос той не лъже. Поведението му към госпожа дьо Мертьой е доказателство за това. Той ни говори много за нея; винаги с хвалебствени думи и с такава искрена привързаност, че преди да получа писмото ви, смятах чувството, което той нарича приятелство, за любов. Сега се укорявам за тази своя дръзка мисъл, още по-непростителна за мен, след като той сам често е доказвал това свое чувство. Признавам, че смятах за хитрост онова, което от негова страна е било искреност. Не знам, но струва ми се, че човек, способен на толкова трайна дружба с подобна уважавана жена, не може да бъде непоправим безпътник. Нямам представа дали неговото порядъчно поведение тук не се дължи на някакви негови замисли в нашия край, както вие предполагате. Наистина в околностите има няколко приятни жени. Но той излиза рядко, обикновено сутрин, и казва, че ходи на лов. Вярно е, почти не донася дивеч, но твърди, че е лош ловец. Всъщност никак не ме вълнува какво прави вън от замъка; ако проявя любопитство, ще бъде само за да се съглася с вашето мнение или да ви накарам вие да приемете моето.

Вие ме съветвате да направя всичко възможно господин дьо Валмон да прекрати престоя си тук, но, струва ми се, мъчно бих се осмелила да помоля леля му да не задържа племенника, когото тя много обича. Обещавам ви все пак, но само от уважение, а не защото смятам, че е необходимо да се възползувам от някой удобен случай, за да помоля нея или него за това. Колкото до мен, господин дьо Турвел знае, че възнамерявам да го чакам тук и ще се учуди не без основание, ако така леко променя намеренията си.

Позволих си, госпожо, да се изясня надълго и нашироко, но сметнах, че ако не искам да изопача истината, съм длъжна да направя благоприятна преценка на господин дьо Валмон, от каквато, струва ми се, той много се нуждае пред вас. Това с нищо не намалява благодарността ми за приятелските чувства, от които са били продиктувани вашите съвети. На приятелството ви дължа и милите думи, с които ми съобщавате за отложената сватба на уважаемата ви дъщеря. Благодаря ви искрено; но колкото и да би ми било приятно да бъда у вас, бих пожертвувала на драго сърце това удоволствие пред желанието по-скоро да узная, че госпожица дьо Воланж е щастлива, ако е възможно да изпита по-голямо щастие от щастието да бъде с майка, тъй достойна за цялата й нежност и почит. Споделям с нея тези чувства, които ме привързват към вас, и ви моля да благоволите да приемете уверенията ми в тях.

Имам чест… и т.н.

13 август 17…“