Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les liaisons dangereuses, 1782 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенка Пройкова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки
„Народна култура“, София, 1982
Редактор: Красимира Тодорова
Коректор: Ана Тодорова
История
- — Добавяне
Писмо LXXV
[Забележка. В това писмо Сесил Воланж съобщава с най-големи подробности всичко, отнасящо се до нея по време на събитията, известни на читателя от края на първа част, писмо LXI и следващите. Решихме да пропуснем това повторение. Накрая тя започва да говори за виконт дьо Валмон и ето какво пише. — Б.р.]
„… Уверявам те, че той е изключителна личност. Мама говори за него много лошо, но кавалерът Дансьони — много хубаво и мисля, че той има право. Никога не съм виждала такъв ловък човек. Той ми предаде писмото на Дансьони пред всички и никой нищо не видя; вярно, аз много се уплаших, защото не бях предупредена, но сега вече ще бъда нащрек. Разбрах много добре как иска да му предам отговора. Лесно е да се разбереш с него, защото погледът му казва всичко, което той би желал. Не знам как го постига. В бележката, за която ти разказах, ми пише, че няма да ми обръща внимание пред мама. И наистина се държи тъй, сякаш не ме забелязва. Но всеки път, когато потърся очите му, сигурна съм, че веднага ще ги срещна.
Тук е и една много добра приятелка на мама, която не познавам и която също, изглежда, не обича господин дьо Валмон, макар той да е много любезен с нея. Страх ме е да не се отегчи скоро от живота, който водим тук, и да се върне в Париж. Ще бъде много неприятно. Трябва да има много добро сърце, щом е дошъл нарочно да направи услуга на приятеля си и на мен! Страшно ми се иска да му засвидетелствувам признателността си, но не знам какво да направя, за да поговоря с него. Пък и да ми се представи случай, сигурно толкова ще се смутя, че може би няма да мога да му кажа нито дума.
Само с госпожа дьо Мертьой си говоря свободно, когато й разказвам за моята любов. Може би дори пред теб, макар че ти казвам всичко, ако си говорехме, щях да се стеснявам. И пред Дансьони често изпитвам неволно някаква боязън, която ме възпира да му кажа всичко, което мисля. Сега се укорявам за това и бих дала всичко на света да мога само за минутка да му кажа поне веднъж колко много го обичам! Господин дьо Валмон му е обещал, ако се съглася да го слушам, да ни уреди среща. Готова съм да направя каквото иска, но не ми е ясно как ще стане!
Прощавай, моя добра приятелко. Листът ми се свърши[1].
Замъкът… 14 септември 17…“