Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (149)

Писмо CXLVI

Маркиза дьо Мертьой до кавалера Дансьони

 

„Най-сетне се връщам, млади приятелю, и утре вечер ще бъда в Париж. При всяко заминаване и връщане става бъркотия в къщи, затова няма да приемам никого. Но ако вие имате да ми кажете нещо неотложно, ще направя за вас изключение от общото правило, единствено за вас; ето защо ви моля да запазите в тайна пристигането ми. Дори Валмон не бива да знае.

Ако някой ми беше казал преди известно време, че вие ще ми станете тъй близък приятел, не бих му повярвала. Но вашата доверчивост направи и мен доверчива. Готова съм дори да помисля, че сте вложили известна хитрост, а може би дори съблазън. Това би било лошо. Но не е опасно за мен, вие имате други занимания! Когато на сцената се появи героинята, никой не обръща внимание на приятелката.

Не сте намерили време да ми съобщите дори новите си успехи. Когато вашата Сесил отсъствуваше, дните не ви стигаха, за да изслушам нежните ви жалби. Ако не бях с вас, сигурно щяхте да ги поверите на ехото. Когато тя се разболя, вие също ми оказахте честта да ми поверите тревогите си. Нужна ви беше приятелска душа, на която да ги разкажете. Но сега, когато тази, която обичате, е в Париж, добре е и особено след като я виждате понякога, това ви стига и вашите приятели вече не са ви необходими за нищо.

Не ви укорявам; това е грешка на вашите двадесет години. Известно е на всички, като почнем от Алкивиад и стигнем до, вас, че младите хора ценят дружбата само в грижи. Щастието понякога ги прави неделикатни, но никога доверчиви. Бих казала като Сократ:

«Обичам, когато приятелите ми идват при мен в щастието си.»^[1]

Но като философ, той спокойно би могъл да мине без тях, ако те не дойдат. Аз обаче не съм мъдра като него, а съм слаба жена и вашето мълчание ме огорчи.

Не ме смятайте, моля ви, за прекалено взискателна, не е там работата. Едно и също чувство ми нашепва от какво ме лишавате и ми дава смелост да понеса лишенията, щом те са доказателство или причина за щастието на моите приятели. Затова разчитам на вас утре вечер само ако не сте при любимата си, и ви забранявам да правите каквито и да било жертви за мен.

Довиждане, кавалере, истински празник ще бъде да ви видя отново. Ще дойдете ли?

Замъкът… 29 ноември 17…“