Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (126)

Писмо CXXIII

Отец Анселм до виконт дьо Валмон

 

„Господин виконт, получих писмото, което сте ми направили честта да ми пишете, и още вчера, следвайки вашето желание, отидох у въпросната личност. Изложих причините и същността на работата, за която ме молехте да се обърна към нея. Макар да държеше твърдо на първоначалното си разумно решение, все пак, когато й обърнах внимание, че с отказа си може би ще попречи на вашето щастливо превращение и така ще се противопостави на милосърдното намерение на провидението, тя се съгласи да ви приеме при условие това да бъде за последен път и ме натовари да ви съобщя, че ще бъде в дома си следващия четвъртък, на двадесет и осми. Ако този ден не ви е удобен, бихте могли да определите друг ден. Писмото ви ще бъде прието.

Все пак, господин виконт, позволете ми да ви посъветвам да не отлагате без важни причини тази среща, за да можете по-скоро изцяло да се отдадете на похвалните намерения, за които ми пишете. Помислете, че този, който закъснява да се възползува от осенилата го благодат, се подхвърля на опасността да я загуби и дори божията добрина да е безкрайна, да се злоупотребява с нея, е недопустимо; може да настъпи миг, когато милосърдният Бог се превръща в Бог на отмъщението.

Ако продължавате да ме удостоявате с доверието си, моля, вярвайте ми, винаги ще бъда на вашите услуги. Колкото и да съм зает, моята най-важна работа ще бъде да изпълнявам дълга на светата си служба, на която съм се посветил; и най-хубавият миг в живота ми ще бъде този, в който ще видя как моите усилия благодарение милостта на всевишния са се увенчали с успех. Безсилни грешници, каквито сме всички ние, не можем да направим нищо сами, но Бог, който ви зове, може всичко и ние дължим на неговото милосърдие, вие — постоянното желание да се доближите до него, а аз — възможността да ви отведа в лоното му. С негова помощ надявам се да ви убедя скоро, че светата религия единствена на този свят може да даде здравото и трайно щастие, което в заслеплението си напразно търсим в човешките страсти.

Имам честта да бъда с най-дълбоко уважение… и т.н.

Париж, 25 октомври 17…“