Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (113)

Писмо CX

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Всемогъщи небеса, имам душевни сили за болка, дайте ми душевни сили за щастие!“^[1]

„Нежният Сен Прьо, мисля, се изразява така. По-добре поставен от него, аз притежавам едновременно и двете неща. Да, приятелко моя, аз съм едновременно много щастлив и много нещастен. И тъй като мога изцяло да ви се доверя, ще ви разкажа и за мъките, и за насладите си.

Трябва да ви кажа, че моята неблагодарна светица продължава да се държи към мен все тъй строго. Връща ми вече четвъртото писмо. Може би греша, като казвам четвъртото, защото, отгатвайки след първото, че то ще бъде последвано от много други и не желаейки да си губя времето, взех решение да изливам мъките си с най-общи приказки и да не слагам дати; по този начин всъщност едно и също писмо отива и се връща; аз само сменям плика. Когато моята красавица завърши, както обикновено завършват красавиците, и като се разнежи някой ден, ако не от друго, поне от умора, задържи най-сетне посланието, тогава ще трябва да обмисля следващите си действия. Както виждате, с този нов начин на кореспонденция не мога да бъда много добре осведомен.

Впрочем открих, че тази непостоянна личност е сменила довереницата си; убедих се, че откакто е напуснала замъка, няма нито едно писмо от нея до госпожа дьо Воланж, а, напротив, изпратила е две до старата Розмонд; тя от своя страна престана да споменава за «своята скъпа красавица», за която преди това говореше безспир, ето защо заключих, че сега тя й е станала доверена приятелка. По всяка вероятност тази огромна промяна е предизвикана, от една страна, поради необходимостта да говори за мен, а от друга, поради срама да сподели с госпожа дьо Воланж едно тъй дълго прикривано чувство. Боя се да не загубя от това, защото жените колкото повече остаряват, толкова по-жестоки и строги стават. Първата, разбира се, би й наговорила много по-лоши неща за мен, но тази ще й наговори още по-лоши неща изобщо за любовта, а крехката светица много повече се страхува от чувството, отколкото от личността, която го предизвиква.

Както виждате, единственото средство да узная какво става, е да надникна в тайната кореспонденция. Изпратих вече затова заповед до моя доверен прислужник и всеки ден чакам изпълнението. Дотук мога да разчитам само на случайността. Така цяла седмица напразно преглеждам всички познати средства от романите и от моите тайни мемоари, но не откривам нито едно, което да подхожда за дадените обстоятелства, нито за характера на героинята. Трудното за мен е не как да проникна у нея дори през нощта, да я събудя и да направя от нея нова Кларис, а след два месеца старание и мъки да прибягвам до съвсем чужди на мен средства. Да се влача робски по следите на другите и да възтържествувам безславно!… Не, тя няма да има «утехите на порока и честта на добродетелта»^[2].

Не ми е достатъчно да я притежавам, искам тя да ми се отдаде. За това е необходимо не да проникна до нея, а да получа съгласието й; да я намеря сама, изпълнена с желание да ме изслуша, и най-вече да затворя очите й за опасността, защото, ако я съзре, ще съумее да я победи или да умре. Но колкото по-ясно ми става какво трябва да направя, толкова по-мъчно ми е да го изпълня и дори пак да ми се надсмеете, ще ви призная — колкото повече се занимавам с това, толкова повече се обърквам.

Съвсем щях да си изгубя ума, ако не беше развлечението, което ми дарява нашата обща повереница. Благодарение на нея не съм седнал да съчинявам елегии.

Ще повярвате ли, това момиченце беше толкова уплашено, че бяха необходими три дълги дни, докато писмото ви произведе желаното въздействие. Ето как една-единствена лъжлива представа може да развали и най-добрата вродена наклонност!

Най-сетне едва в събота тя се позавъртя около мен и ми прошепна няколко думи — толкова тихо и толкова свенливо, че едва ги чух. Но по руменината, която те предизвикаха, съумях да разбера смисъла. До този момент се държах на положение, но разколебан от това забавно разкаяние, се смилих и обещах да отида още вечерта при нашата хубава грешница; това мое благоволение беше прието с признателността, дължима на възможното най-голямо благодеяние!

Тъй като винаги си имам наум вашите и моите планове, реших да се възползувам от случая, за да узная колко струва това момиченце, както и да ускоря възпитанието му. Но за тази работа ми беше необходима по-голяма свобода, затова се наложи да изменя мястото на нашите срещи; само един будоар разделя стаята на вашата повереница от стаята на майка й, ето защо тя не би могла да се чувствува в безопасност и да се разгърне на воля. Наумих си да вдигна уж невинно малко шум, който да я стресне, за да се реши да избере за в бъдеще по-сигурно убежище. Тя обаче сама ме избави от тази грижа.

Малката много лесно се разсмива, заех се в почивките между заниманията да й разказвам разни скандални историйки. За да ги направя още по-пиперливи и по-интересни за нея, прехвърлих всичко за сметка на майка й — с голямо удоволствие подредих тази дама и я направих порочна и смешна.

Естествено извърших това не без таен умисъл; така насърчих много сполучливо моята срамежлива ученичка и в същото време й вдъхнах дълбоко презрение към майка й. Отдавна съм открил, че това средство, невинаги необходимо, за да бъде съблазнена една девойка, е много ефикасно, ако искаме да я развратим. Защото онзи, който не уважава майка си, не уважава и себе си — толкова поучително нравствено правило, че ми беше много приятно да го подкрепя с пример.

И така, вашата повереница, която изобщо не се сещаше за каквато и да било нравственост, непрекъснато сподавяше смеха си; накрая тя не се сдържа и се разкикоти. Не беше трудно да я укоря, че е вдигнала «ужасен шум». Престорих се на изплашен и тя веднага също се изплаши. За да й го внуша напълно, не й дадох вече възможност да изпита това удоволствие и я напуснах три часа по-рано от обикновено. Уговорихме се на раздяла от утре да се срещаме в моята стая.

Вече я приех два пъти и през този кратък период ученичката стана почти толкова учена, колкото и учителят. Да, наистина аз я научих на всичко, чак до тънкостите! С изключение на предпазните мерки!

Зает по такъв начин през цялата нощ, аз спя през по-голямата част от деня. И тъй като обществото в замъка с нищо не ме привлича, едва се явявам за един час във всекидневната. Днес дори взех решение да ям в стаята си и смятам да излизам само за кратки разходки. Всичките тези странности минават за влошено здраве. Заявих, че ми «прилошава» и имам температура. Достатъчно беше само да говоря бавно, с отпаднал глас. Колкото до изтощеното ми лице, разчитайте на повереницата си.

«Любовта затуй ще се погрижи.»^[3]

През свободното си време обсъждам как да си извоювам отново изгубените позиции пред моята неблагодарница и се мъча да съчиня един своего рода катехизис на разврата за своята ученичка. Забавлявам се да назовавам нещата с имената им и предварително си умирам от смях при мисълта за забавния разговор, който ще водят помежду си тя и Жеркур през първата брачна нощ. Няма нищо по-забавно от непосредствеността, с която тя си служи с този език въпреки още ограничените си познания! Не може да си представи, че е възможно да говори по друг начин. Това дете е наистина съблазнително. Контрастът между наивното простодушие и безсрамните слова е наистина чудесен! И аз не знам защо започнаха да ми харесват вече само странни работи!

Може би се увлякох много в тази история, в която губя време и здраве, но, надявам се, мнимата ми болест, освен дето ме спасява от скучното обкръжение във всекидневната, да ми бъде също така полезна и пред строгата светица, чиято свирепа добродетел е съчетана с най-нежна чувствителност! Вече са я осведомили за това велико събитие, сигурен съм, и много ми се иска да зная какво мисли по въпроса. Обзалагам се, че тя си приписва заслугите за това. Промените в здравето ми зависят сега от впечатлението, което ще й направят.

И тъй, моя прелестна приятелко, вече знаете така добре всичките ми работи, както и самият аз. Надявам се скоро да ви съобщя по-интересни новини и, моля ви, вярвайте ми, сред насладите, които се надявам да вкуся, най-голямо място заема очакваната от вас награда.

Замъкът… 11 октомври 17…“