Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (5)

Писмо III

Сесил Воланж до Софи Карне

 

„Още нищо не знам, скъпа приятелко. Вчера мама беше поканила много гости на вечеря. Въпреки че ми беше много интересно да наблюдавам всички, и по-специално мъжете, ужасно се отегчих. И мъжете, и жените ме разглеждаха, а после си шушукаха; виждах, че говорят за мен, и се изчервявах: не можех да се въздържа. А така ми се искаше да мога, защото забелязах, че другите жени не се изчервяват, когато ги гледат. Или може би не им личи под червилото, защото е много мъчно да не поруменееш, когато някой мъж те гледа втренчено.

Най-много се притеснявах, защото не знаех какво мислят за мен. Стори ми се, че два-три пъти долових думата «хубава», но съвсем ясно чух и думата «несръчна». И сигурно е истина, защото жената, която го каза, е роднина и приятелка на майка ми и дори като че ли веднага й станах симпатична. Тя единствена ми каза няколко думи тази вечер. Утре ще вечеряме у нея.

Също така след вечерята чух как един мъж каза — и сигурна съм, че говореше за мен: «Да оставим плода да узрее, през зимата ще видим.» Може би беше мъжът, за когото ще трябва да се омъжа, и то чак след четири месеца! Толкова ми се иска да знам истината!

Ето я и Жозефин; каза ми, че бърза. Но на мен ми се иска да ти разкажа за една моя «несръчност». О, мисля, че онази дама наистина има право.

След вечерята започнаха да играят карти. Аз седнах до мама и не знам как, заспала съм почти веднага.

Разбуди ме силен смях. Не знам дали на мен се смееха, но мисля, че беше на мен. Мама ми позволи да се оттегля; много се зарадвах. Представи си, беше минало вече единадесет часът.

Довиждане, скъпа Софи, обичай както винаги своята Сесил. Вярвай ми, обществото съвсем не е така забавно, както си го представяхме.

Париж, 4 август 17…“