Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (22)

Писмо XX

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Ах, мошенико, вие ме ласкаете от страх да не ви се надсмея! Хайде, от мен да мине, пишете ми такива безумни неща, че трябва да ви простя целомъдрието, в което ви държи вашата президентша. Мисля, че моят кавалер не би проявил подобна снизходителност; не ми се вижда човек, който ще одобри възобновяването на нашия договор с вас и ще се зарадва на вашето безумно хрумване; аз все пак се посмях над него и ми беше много мъчно, че се смея сама. Ако бяхте тук, не знам докъде би ме завело веселието ми; но понеже имах време да поразмисля, се въоръжих със строгост. Не ви отказвам завинаги, само отсрочвам и съм права. Сега може би бих вложила тщеславие, а веднъж влязла в играта, не се знае дали нямаше да отида далеч. Аз съм такава жена, че бих могла отново да ви обвържа и да ви накарам да забравите вашата президентша, представяте ли си какъв скандал, аз, недостойната, да ви отвратя от добродетелта! За да избегнем тази опасност, ето моите условия.

Щом обладаете вашата набожна красавица и имате доказателство за това, елате и аз съм ваша. Но не забравяйте, че във важните дела се приемат само писмени доказателства. Ако всичко се уреди така, от една страна, аз ще бъда за вас награда вместо утешение; и това много повече ми харесва; от друга, вашият успех ще добие много по-пикантен вкус, като се превърне в средство за изневяра. И тъй, елате, елате колкото се може по-скоро да ми донесете залог за вашето тържество подобно на нашите храбри рицари, които са поднасяли в краката на дамите на сърцето си блестящите плодове на победата си. Наистина много съм любопитна да узная какво би могла да напише една добродетелна лицемерка в подобен миг и с какво покривало ще обвие приказките си, след като е смъкнала покривалото от себе си. Оставям на вас да пресметнете много скъпо ли се оценявам; но предупреждавам ви, няма да има отстъпка. Дотогава, драги виконте, трябва да се примирите, че оставам вярна на моя кавалер и се забавлявам да го правя щастлив въпреки лекото огорчение, което това ви причинява.

Впрочем, ако не бях толкова нравствена, мисля, че той би имал в този миг опасен съперник — малката Воланж. Луда съм по това момиченце — то е самата страст. Или аз се лъжа, или тя ще стане една от най-модните жени. Виждам как сърчицето й се разтваря, наистина възхитително зрелище! Тя е вече лудо влюбена в своя Дансьони, но не го съзнава още. Той самият, макар и много влюбен, е стеснителен младеж и не се осмелява много-много да я просвещава. Двамата ме обожават. Малката особено умира от желание да ми повери тайната си; от няколко дни виждам, че е много притеснена, и бих й направила голяма услуга, ако й помогна малко; но аз не забравям, че тя е още дете и не искам да се излагам. Дансьони ми говори малко по-ясно. За него обаче твърдо съм решила — не желая да го изслушам. Колкото до малката, често ме изкушава мисълта да я направя моя ученичка; така много ще услужа на Жеркур. Имам време, защото той ще бъде в Корсика до октомври. Смятам да се възползувам от този срок, за да му поднесем една съвсем завършена жена вместо неговата невинна пансионерка. Наистина каква безсрамна самоувереност притежава тоя човек, който се осмелява да спи спокойно, след като една жена, която има за какво да се оплаче от него, още не си е отмъстила! Първо да ви кажа, ако малката беше тук в този миг, не знам какво не бих й наговорила!

Прощавайте, виконте, лека нощ, желая ви успех, но, за Бога, напредвайте! Помислете, че ако не обладаете тази жена, другите ще се червят, че са били ваши.

20 август 17…“