Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (7)

Писмо V

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Знаете ли, виконте, че вашето писмо е написано с рядко безсрамие и аз имам всичките основания да ви се разсърдя? То обаче ми доказва съвсем ясно, че сте си загубили ума и само това ви спасява от моя гняв. Великодушна и чувствителна приятелка, забравям обидата, за да се замисля само за опасността, която ви застрашава; и колкото и да е досадно да ни поучават, отстъпвам пред необходимостта, защото вие в този момент наистина имате нужда от поука.

Вие да притежавате президентшата дьо Турвел! Каква смешна приумица! В нея съзирам вашата смахнатост, която винаги ви подтиква да желаете онова, което смятате непостижимо. Какво представлява тази жена? Правилни черти, нямам нищо против, но без никаква изразителност; добре е сложена, но без изящество, а как се облича — да умреш от смях с нейните вечни шалчета около врата и със затворените й до брадата рокли. Казвам ви го като приятелка, една такава жена ви стига съвсем да загубите хорското уважение. Припомнете си деня, в който събираше волни пожертвования в черквата «Сен Рок»; вие от сърце ми благодарихте за чудесното зрелище, което съм ви доставила. Струва ми се, че още я виждам под ръка с оная дългокоса върлина, готова да се препъне на всяка крачка, удряйки хората по главите с четириаршинната си кошница и изчервявайки се при всеки поклон. Кой би помислил тогава, че ще пожелаете тази жена! Хайде, виконте, изчервете се и вие на свой ред и се съвземете. Обещавам ви да пазя тайна.

И освен това помислете си за неприятностите, които ви очакват! С какъв съперник ще се биете? Със съпруг! Не се ли чувствувате унижен само при произнасянето на тази дума? Какъв позор, ако претърпите неуспех! И каква евтина слава, ако удържите победа. Ще кажа дори нещо повече, не се надявайте на никаква наслада. Нима е възможно да я изпита човек с добродетелните лицемерки? Имам предвид искрено убедените лицемерки; въздържани дори в разгара на насладата, те ви предлагат само полублаженства. Любовните радости като пълната забрава, безумието от насладата или удоволствието, които се пречистват, достигнали своята връхна точка, на тях не са им познати. Предсказвам ви: в най-добрия случай вашата президентша ще сметне, че е направила всичко, ако се отнесе към вас като към съпруг, и дори в най-нежното съпружеско общение вие няма да се слеете с любимото същество. Случаят е още по-тежък; вашата добродетелна лицемерка е набожна, и то набожна като простовата женица, ето защо е обречена на вечно детство. Възможно е да се справите с това препятствие, но не се самозалъгвайте, че ще го унищожите: дори да победите любовта към Бога, няма да победите страха от дявола; и когато, държейки любимата в обятията си, почувствувате как тупти сърцето й, това ще бъде от страх, а не от любов. Може би, ако бяхте опознали тази жена по-рано, щяхте да направите нещо за нея, но сега тя е двадесет и две годишна и е женена вече от две години. Повярвайте ми, виконте, когато една жена е толкова ограничена, трябва да я оставите на съдбата й; тя винаги ще си остане недоразвита.

Но, тъй или иначе, вие отказвате да ми се подчините заради това привлекателно същество и се погребвате при вашата леля, като не желаете да изживеете най-прелестното приключение, което би ви направило чест. По каква съдбоносна случайност Жеркур има винаги предимства пред вас? Знаете, че не ви говоря с лошо чувство, но в този момент наистина се изкушавам да си помисля, че вие не си заслужавате името и още повече се изкушавам да се откажа от доверието, което имам във вас. Никога няма да свикна да поверявам тайните си на любовника на госпожа дьо Турвел.

Все пак трябва да знаете, че малката Воланж вече завъртя ума на едного. Младият Дансьони е луд по нея. Пяха заедно и тя действително пее много по-хубаво от обикновена пансионерка. Смятат да разучат разни дуети и тя като че ли с удоволствие приема това «еднозвучие», но този Дансьони е още момченце, което само ще си загуби времето в ухажване, а няма да направи нищо. От друга страна, момиченцето е много диво, така че във всички случаи няма да е забавно, ако вие не се намесите в тази игра. В лошо настроение съм и сигурно ще се скарам с кавалера, когато дойде у дома. Съветвам го да бъде кротък, защото няма да ми мръдне окото да скъсам с него. Уверена съм, че ако ми хрумне доброто намерение да се разделя с него, той ще изпадне в отчаяние, а нищо не ме забавлява повече от любовното разочарование! Той ще ме нарече «коварна», а думата «коварна» винаги ми е доставяла удоволствие. След думата «жестока» най-приятна за женското ухо е думата «коварна» и изисква най-малко усилие, за да се заслужи. Съвсем сериозно започвам да мисля за раздяла. Ето за какво ставате причина! Нека да ви тежи на съвестта! Довиждане. Помолете вашата президентша да ме спомене в молитвите си.

Париж, 17 август 17…“