Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (67)

Писмо LXIV

Кавалерът Дансьони до госпожа дьо Воланж

(Препис: приложен към писмо LXVI на виконта до маркизата)

 

„Без да се опитвам, госпожо, да оправдая поведението си и без да се оплаквам от вашето, аз, разбира се, съм огорчен от една случка, която прави нещастни трима души и тримата достойни за по-щастлива участ. По-тежко ми е, че аз причинявам мъка, отколкото, че съм жертва, и от вчера непрекъснато искам да ми направите честта да приемете моя отговор, но не намирам сили да ви пиша. А имам да ви казвам толкова неща, че трябва да надвия себе си, по безредното ми, несвързано писмо ще почувствувате в какво отчаяно положение съм и може би ще проявите малко снизходителност.

Позволете ми преди всичко да възразя срещу първата фраза от вашето писмо. Осмелявам се да кажа, че не съм злоупотребил нито с вашето доверие, нито с невинността на госпожица дьо Воланж. Всичките ми постъпки са били пропити с уважение и към едната, и към другата. Но само те зависеха от мене, а когато ме държите отговорен за едно неволно възникнало чувство, не се страхувам да кажа, че чувството, вдъхнато ми от госпожица дъщеря ви, може да не ви харесва, но в никакъв случай не ви оскърбява. Не мога да ви кажа колко този въпрос ме вълнува и бих желал вие да ми бъдете съдия, а писмата ми — мои свидетели.

Вие ми забранявате да идвам у вас занапред и, разбира се, аз ще се подчиня на всичко, което благоволите да ми заповядате, но нима моето внезапно и пълно отсъствие няма да даде също така повод за приказките, които бихте желали да избегнете, както и заповедта, която се въздържате да дадете на портиера? Проявявам настойчивост, защото това е много по-важно за госпожица дьо Воланж, отколкото за мен. Моля ви да прецените внимателно всичко и да не позволите строгостта ви да попречи на вашата предпазливост. Убеден съм, че ще вземете решения само в интерес на госпожица дъщеря ви. Ще чакам новите ви заповеди.

Но ако ми позволите да ви изказвам почитанията си от време на време, аз се задължавам, госпожо (и вие можете да вярвате на обещанието ми), никога вече да не злоупотребявам и да не се опитвам да разговарям насаме с госпожица дьо Воланж или да й давам писма. Страхът да не би тя да се изложи ме принуждава да направя тази жертва, а щастието да я виждам понякога ще бъде моята награда.

Тази част от писмото ми е моят единствен отговор за съдбата, която подготвяте на госпожица дьо Воланж и която желаете да поставите в зависимост от моето поведение. Да ви обещая повече, би означавало да ви излъжа. Някой подъл съблазнител би могъл да съобрази намеренията си с обстоятелствата и да си прави сметките според събитията, но любовта, която ме вълнува, ми вдъхва само две чувства: мъжество и постоянство.

Кой, аз ли да се примиря госпожица дьо Воланж да ме забрави и аз да я забравя? Не, не, никога! Аз ще й остана верен; тя получи моята клетва и сега аз пак я повтарям. Простете ми, госпожо, аз се отклонявам, да се върнем към същественото.

Остава ми да обсъдя с вас още един въпрос — за писмата, които ми искате. Наистина съм огорчен, че към вината, в която ме упреквате, трябва да прибавя и отказа си да върна писмата, но много ви моля, изслушайте обясненията ми и благоволете да си спомните, за да ги прецените — единственото ми утешение в нещастието да загубя вашето приятелство е надеждата да запазя вашето уважение.

Писмата на госпожица дьо Воланж, които винаги са ми били скъпи, ми станаха още по-скъпи в тази минута. Те са единственото, което ми остава, само те ми напомнят едно чувство, което е сладостта на моя живот. Повярвайте ми, нито за миг не бих се колебал да принеса тази жертва за вас и съжалението, че съм бил лишен от тях, ще отстъпи на удоволствието да ви докажа безкрайното си уважение, но ме задържат важни причини и аз съм убеден, че дори вие не бихте ги пренебрегнали.

Вярно е, вие сте узнали тайната на госпожица дьо Воланж, но разрешете ми да ви кажа — убеден съм, че това е станало случайно, а не защото тя ви е признала. Не бих се осмелил да осъдя постъпка, която майчината тревога може би оправдава. Уважавам вашите права, но те не биха могли да ме освободят от моя дълг — най-святия за мен: никога да не изменя на доверието, което са ми засвидетелствували. Аз бих пренебрегнал дълга си, ако покажа пред други очи тайните на едно сърце, което ги е разкрило само пред моите. Ако госпожица дъщеря ви се съгласи да ви довери писмата си, нека тя ви ги разкаже; тогава те няма да ви бъдат нужни; но ако пожелае да заключи тайната в сърцето си, вие, разбира се, не бива да очаквате аз да ви я разкрия.

Колкото до вашето желание тази история да остане в тайна, бъдете спокойна, госпожо. За всичко, което се отнася до госпожица дьо Воланж, аз бих могъл да оспорвам чувствата дори на майчиното сърце. И за да не остане във вас ни най-малкото безпокойство, взел съм мерки. Върху скъпоценния пакет, на който по-рано беше написано: «Да се изгорят», сега стои надписът: «Книжата принадлежат на госпожа дьо Воланж». Това мое решение би трябвало да ви докаже, че отказът ми не се дължи на страх да не откриете в тези писма друго, освен едно чувство, за което вие лично бихте могли да съжалите.

Моето писмо, госпожо, стана много дълго, но бих ви писал още, ако то би могло да остави във вас дори и най-малкото съмнение за благородството на чувството ми, за искреното съжаление, че съм изпаднал в немилост пред вас, и за дълбокото уважение, с което имам чест да бъда… и т.н.

9 септември 17…“