Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (133)

Писмо CXXX

Госпожа дьо Розмонд до президентшата дьо Турвел

 

„Защо, моя скъпа красавице, не искате да бъдете повече моя дъщеря? Защо сякаш ми съобщавате, че трябва да прекъснем кореспонденцията си? Може би, за да ме накажете, че не съм отгатнала нещо напълно невероятно? Или ме подозирате, че умишлено съм ви огорчила? Не, аз познавам чудесно сърцето ви и не мога да си представя вие да мислите така за моето. Ето защо, четейки писмото ви, се измъчвам повече за вас, отколкото за себе си.

О, моя млада приятелко, казвам ви го с голяма болка, но вие сте прекалено достойна да бъдете обичана, за да може любовта да ви направи щастлива. Ах, коя ли истински чувствителна и нежна жена не е намерила злощастие в това чувство, което й е обещавало толкова блаженство! Нима мъжете са способни да оценят жената, която притежават?

И то не защото мнозина от тях не са честни в постъпките си и постоянни в чувствата си, но колко малко са онези, чиито сърца са способни да бият в унисон с нашите сърца! Не мислете, скъпо дете, че тяхната любов е като нашата! Те наистина изпитват същото опиянение и често дори стават необуздани, но не познават онази тревожна готовност, нежното внимание, което предизвиква нашите ласкави и продължителни грижи и чиято единствена цел е винаги любимият! Мъжът се наслаждава на щастието, което изпитва, а жената на щастието, което дава. Тази тъй съществена и тъй малко забележима разлика влияе силно върху цялостното поведение на всеки един от тях. Единият изпитва удоволствие да задоволява желанията си, другият — преди всичко да ги поражда. Да се хареса, за мъжа е просто средство за успех; за жената това е самият успех. И кокетството, в което толкова често упрекват жените, е всъщност заблуда за този вид чувства и в същото време доказателство за тяхната истинност. И най-сетне изключителната страст, която е присъща обикновено на любовта, за мъжа е само предпочитание, което най-вече увеличава удоволствието му и би могло да отслабне при появата на друг обект, но не и да изчезне; докато при жените е дълбоко чувство, което не само унищожава всяко друго желание, но по-силно дори от природата и изтръгнало се от властта й, кара жените да изпитват отвращение и погнуса там, където сякаш би трябвало да се зароди насладата.

И не вярвайте, че по-многобройните или по-малобройните изключения, които могат да бъдат дадени за пример, са в състояние да опровергаят сполучливо тези общи истини! Тяхна опора е общественото мнение; само при мъжете то различава неверността от непостоянството — различие, с което те се хвалят, докато всъщност би трябвало да се чувствуват унизени; него могат да възприемат само покварените жени, които позорят нашия пол и за които всяко средство е добро, щом се надяват да се избавят от тягостното съзнание за собственото си падение.

Полезно ще бъде, смятам, моя скъпа красавице, да противопоставите тези размишления на непостижимите мечти за съвършено щастие; с тях любовта не пропуска да измами нашето въображение — лъжлива надежда, за която се залавяме дори когато съвсем ясно виждаме, че трябва да се откажем от нея, и чиято загуба изостря и увеличава и без това истинските мъки, съпътствуващи винаги силната страст. Единственото, което бих желала и бих могла да направя в този момент за вас, е да облекча терзанията ви или да ви помогна да се утешите. При неизлечимите болести можем да даваме съвети единствено за режима. От вас искам едно — да не забравяте, че да съжаляваме един болен, не означава да го укоряваме. Пък и кои сме ние да се укоряваме едни други? Да оставим правото да ни съди онзи, който единствено чете в сърцата ни, осмелявам се дори да мисля, че много добродетели могат да изкупят една слабост в неговите бащински очи.

Но заклевам ви, моя скъпа приятелко, въздържайте се преди всичко от категорични решения, които показват не толкова сила на духа, колкото пълна безизходица! Не забравяйте, че правейки другиго владетел на собственото си съществуване — служа си с вашия израз — вие не можете да отнемете на приятелите си това, което те са притежавали преди и от което никога няма да се откажат.

Довиждане, скъпа моя дъще, мислете понякога за своята нежна майка и, вярвайте ми, вие ще бъдете винаги и преди всичко предмет на нейните ласкави мисли.

Замъкът… 4 ноември 17…“