Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (35)

Писмо XXXIII

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Щом се страхувате от успеха, скъпи виконте, щом сам възнамерявате да дадете на противника оръжие срещу себе си и щом по-малко желаете да победите, отколкото да се сражавате, аз няма какво повече да добавя. Поведението ви е истински шедьовър на предпазливостта. Иначе би било шедьовър на глупостта. И право да ви кажа, страхувам се, че вие се самозаблуждавате.

Упреквам ви, не защото не сте се възползували от момента. От една страна, не съм уверена, че е настъпил, от друга, каквото и да се говори, чудесно знам, че един изпуснат случай винаги може отново да се представи, докато една прибързана стъпка никога не може да се поправи.

Но истинска грешка от ваша страна е, че сте започнали да пишете писма. Съмнявам се дали сега бихте могли да предвидите докъде е възможно да ви отведе това. Да не би да се надявате да докажете на тази жена, че трябва да се отдаде? Мисля, че това е въпрос на чувство, а не на показен урок и за да я убедите, трябва да я разнежите, а не да умувате, но за какво ви е да я разнежите с писма, след като не сте там да се възползувате от това? Не се ли заблуждавате с надеждата, че красивите ви фрази ще предизвикат много продължително любовно опиянение и няма ли размишлението да възпре признанието? Помислете си колко време е необходимо да се напише едно писмо и да бъде предадено; и най-сетне помислете дали една жена с морални устои като вашата светица би могла да иска така продължително това, което се мъчи да не пожелае никога. Този начин е подходящ за момиченцата, които, когато пишат: «Обичам ви», не съзнават, че казват: «Готова съм да се отдам.» Но, струва ми се, с разсъдителната си добродетел госпожа дьо Турвел отлично разбира значението на тези думи. Така че въпреки преднината, с която сте се сдобили над нея в разговора си, тя ви нанася поражение с писмото си. И знаете ли какво ще стане по-нататък? Щом някой започне да спори, той вече не желае да отстъпи. Като търсим убедителни доводи, намираме ги; казваме ги, а след това държим на тях не толкова, защото са правилни, а за да не си противоречим.

И освен това ще ви направя забележка — изненадва ме, че вие сам не сте си я направили, — няма нищо по-трудно от това да пишем за любов, когато не я изпитваме. Искам да кажа — да пишем правдоподобно; не че не си служим със същите думи, но не ги подреждаме по същия начин или по-скоро прекалено много ги подреждаме и това е достатъчно. Препрочетете писмото си — то е така добре подредено, че всяка фраза ви издава. Иска ми се да вярвам, че вашата президентша е неопитна и няма да го забележи, но какво печелите? Тъй или иначе, не се получава желаният ефект. Това е недостатък и на много романи. Писателят прави неимоверни усилия да се разгорещи; а читателят остава студен. «Елоиз» е единственото изключение; и дори да не беше талантът на автора, струва ми се, точно това ме е карало да мисля винаги, че в романа е разказана истинска случка. Не е така, когато човек приказва. Умението да се изразяваме ни дава възможност да проявим чувствителност, лесно пролетите сълзи допълват впечатлението; желанието се смесва в погледа с нежността и най-сетне несвързаните думи понякога по-добре ни придават този израз на смущение и обърканост, в който всъщност се състои любовното красноречие; и особено присъствието на любимото същество ни пречи да разсъждаваме и ни кара да копнеем да ни победят.

Повярвайте ми, виконте — молят ви да не пишете повече, възползувайте се от това, за да поправите грешката си, и изчакайте случая, за да говорите. Знаете ли, че тази жена е по-силна, отколкото аз си мислех? Защитата й е добра и ако не беше дългото й писмо и благодарствената фраза, с която ви дава повод да започнете всичко отначало, тя направо не би се издала.

Но тя губи много сили наведнъж и това ме убеждава, че успехът ви е сигурен. Предчувствувам, че ще ги изчерпи в словесна защита и няма да може да се бори точно когато е необходимо.

Връщам ви двете писма и ако сте умен, те трябва да бъдат последните до щастливия час. Ако не беше толкова късно, щях да ви пиша за малката Воланж, която напредва страшно бързо; много съм доволна от нея. Мисля, че аз ще получа своето преди вас, радвайте ми се, виконте. Прощавайте за днес.

24 август 17…“