Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (48)

Писмо XLV

Президентшата дьо Турвел до госпожа дьо Воланж

 

„Господин дьо Валмон замина тази сутрин, госпожо. Вие, струва ми се, толкова силно желаехте това, че бързам да ви го съобщя веднага. На госпожа дьо Розмонд много й е мъчно за племенника й и трябва да призная, неговата компания наистина е много приятна. Цялата сутрин ми говори за него с познатата ви нежност; не може да го нахвали. Счетох за свой дълг любезно да я слушам, без да й възразявам, още повече, че трябва да се признае — тя наистина имаше право в много отношения. Чувствувах се виновна, защото аз съм причината за тази раздяла, и не лелея надеждата да й доставя удоволствието, от което я лиших. Както знаете, аз по природа не съм особено жизнерадостна, пък и начинът на живот тук не предразполага към веселие.

Ако не се бях вслушала във вашите съвети, бих се страхувала, че съм постъпила малко необмислено — защото болката на моята уважавана приятелка наистина много ме огорчава. Тя толкова ме трогва, че ми иде да присъединя сълзите си към нейните.

Сега живеем с надеждата вие да приемете поканата, която ще ви отправи господин дьо Валмон от името на госпожа дьо Розмонд, да прекарате известно време при нея. Вярвам, че не се съмнявате с какво удоволствие ще ви видя тук, а и в действителност вие ни дължите тази награда. Много ще ми бъде приятно да се възползувам от представилия ми се случай по-бързо да се запозная с госпожица дьо Воланж, и още веднъж да ви уверя в моето дълбоко уважение… и т.н.

29 август 17…“