Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les liaisons dangereuses, 1782 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенка Пройкова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки
„Народна култура“, София, 1982
Редактор: Красимира Тодорова
Коректор: Ана Тодорова
История
- — Добавяне
Писмо CLXXII
„Ако трябваше, скъпа приятелко, да чакам от Париж сведенията, които ми искате за госпожа дьо Мертьой, и досега нямаше да мога да ви кажа нито дума; освен това те сигурно щяха да бъдат неясни и неопределени; но сега получих сведения, които не очаквах и не бих могла да очаквам, и за съжаление те са съвсем верни. Ах, приятелко, тази жена ви е излъгала!
Противно ми е да се впускам в подробностите на безбройните й безобразия; но каквото и да приказват за нея, повярвайте ми, то далеч не отразява цялата истина. Надявам се, скъпа приятелко, че ме познавате достатъчно добре, за да повярвате на думите ми, без да искате доказателства. Достатъчно е да знаете — имам много доказателства, те са у мен.
Много ми е мъчно, но ще ви помоля още нещо; вие ми искате съвет за госпожица дьо Воланж; не ме карайте да ви давам обяснения, но моето мнение е да не се противопоставяте на призванието, което тя си е избрала. Разбира се, не става дума за принуда, само призваните отиват в манастир, но понякога това е голямо щастие; сама виждате, дъщеря ви казва, че не бихте я упрекнали, ако знаете причините. Онзи, който ни вдъхва чувствата, знае по-добре от нас какво подхожда на всеки и често това, което изглежда проява на суровост, всъщност е проява на милосърдие.
Знам много добре, че моето мнение ще ви огорчи, точно затова би трябвало да ми вярвате — казвам ви го след дълги размисли: оставете госпожица дьо Воланж в манастира, щом тя сама е направила своя избор; и не само не й пречете, но й помогнете да изпълни предначертания си план; и без колебание се откажете от замисления от вас брак.
След като изпълних този мъчителен приятелски дълг, безсилна да прибавя нито едно утешение, остава ми само да ви помоля, моя скъпа приятелко, да не ме разпитвате нищо повече във връзка с тези тъжни събития. Да ги оставим в забвението, което им подхожда; и без да търсим ненужни и скръбни разяснения, да се подчиним на волята Божия и да вярваме в мъдростта на провидението дори тогава, когато то не ни дава възможност да го разберем.
Прощавайте, моя скъпа приятелко.
Замъкът… 15 декември 17…“