Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (42)

Писмо XL

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„На моята безчовечна обожаема й е малко да не отговаря на писмата ми и да откаже да ги приеме; тя иска да ме лиши и от възможността да я виждам, нарежда ми да замина. И ще има да се чудите — аз се подчинявам на тая жестокост. Вие ще ме упрекнете. Но аз реших да използувам случая и да получа заповед от нея, защото, от една страна, който заповядва, се обвързва, а от друга, измамната власт, която привидно предоставяме на жените, е един от най-ловките капани, които те най-мъчно избягват. Още повече, че ловкостта, с която тя се пази да не остане насаме с мен, ме поставя в опасно положение; трябва да се измъкна на всяка цена. След като съм непрекъснато с нея, а нямам възможност да й говоря за любовта си, застрашен съм тя да свикне да ме вижда, без да се вълнува, а вие сама знаете колко трудна е след това промяната.

Както се досещате, не съм се подчинил, без да поставя някои условия. Погрижих се дори да измисля едно неизпълнимо — колкото, за да бъда свободен да сдържа или да не сдържа думата си, толкова и за да предизвикам устен или писмен спор, когато моята красавица е особено доволна от мен или когато й е необходимо аз да бъда доволен от нея; без да смятаме, че би било зле проявена ловкост, ако не съумея да получа някаква награда, подчинявайки се на една толкова нетърпима прищявка.

След като ви изложих размислите си в това предълго встъпление, ще ви опиша хронологично събитията през последните два дни. Ще приложа като документи писмото на моята красавица и моя отговор. Ще се съгласите, че малцина летописци са били по-точни от мен.

Спомняте си какво впечатление направи завчера сутринта писмото ми от Дижон; останалата част от деня премина много бурно. Прелестната светица се яви само на обед и заяви, че има силно главоболие; под този предлог искаше да прикрие един от силните пристъпи на яд, каквито само една жена може да изпита. Лицето й наистина беше съвсем различно: кроткото изражение бе заменено с бунтарско и това й придаваше нова красота. Обещах си да се възползувам по-късно от откритието си и да замествам понякога нежната любовница с буйна любовница.

Ясно беше — следобедът ще е тъжен; и за да се избавя от скуката, казах, че имам да пиша писма и се оттеглих в стаята си. Явих се във всекидневната към шест часа. Госпожа дьо Розмонд предложи да се поразходим и предложението й беше прието. Но точно когато се качвахме в колата, мнимата болна с дяволско коварство заяви на свой ред, може би, за да ми отмъсти, че пак я заболяла глава и ме остави безжалостно насаме със старата ми леля. Не знам дали бяха чути проклятията ми срещу този демон в женски образ, но когато се върнахме, тя си беше легнала.

На другия ден на закуската тя сякаш не беше същата жена. Природната й нежност се беше възвърнала и аз вече се мислех опростен. Веднага след закуската милото създание стана и унило се отправи към парка; както сама се досещате, аз я последвах. «Нима искате да се разходите?» — запитах я аз, като я настигнах. «Много писах тази сутрин — отговори ми тя, — главата ми тежи.» — «Едва ли бих могъл да се упрекна за това.» — «Аз ви писах — отговори тя, — но се колебая дали да ви дам писмото си. То съдържа една молба, а не съм свикнала да се надявам на успех пред вас.» — «Ах, заклевам ви се, че ако ми е възможно…» — «Няма нищо по-лесно от това — прекъсна ме тя — и макар да би трябвало да я изпълните като задължение, готова съм да я приема като милост.» Като каза тези думи, тя ми подаде писмото си; вземайки го, аз улових ръката й, която тя отдръпна, но не гневно; не беше ядосана, а по-скоро смутена. «Днес е по-горещо, отколкото ми се струваше — каза тя, — по-добре да се приберем.» И се отправи към замъка. Напразно се помъчих да я убедя да продължи разходката; единствено мисълта, че могат да ни видят, ме накара да се задоволя само с красноречие.

Тя се върна в замъка, без да каже нито дума; стана ми ясно, че целта на тази измислена разходка е била да ми даде писмото. После веднага се прибра в стаята си; прибрах се и аз, за да прочета посланието, което ще направите добре да прочетете заедно с отговора ми, преди да продължа…“