Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (129)

Писмо CXXVI

Госпожа дьо Розмонд до президентшата дьо Турвел

 

„Бих ви отговорила по-рано, мило мое дете, но последното писмо ме преумори и болките ми се възвърнаха, така че през тези дни не можех да пиша сама. Много ми се искаше да побързам да ви благодаря за хубавите новини, които ми съобщихте за моя племенник, и заедно с това да ви поднеса искрените си поздравления. Тук наистина проличава ръката на провидението, която, озарила единия от вас, спасява другия. Да, моя скъпа красавице, Бог, който е искал да ви изпита, ви е изпратил помощ точно в мига, когато вашите сили бяха изчерпани и въпреки лекото недоволство, мисля, имате за какво да му благодарите. Аз естествено чувствувам, че щеше да ви бъде по-приятно вие първа да вземете това решение, а Валмон да ви последва; от човешка гледна точка правата на нашия пол сякаш биха били по-добре запазени, а ние не искаме да загубим нито едно от тях! Но какво значение имат тези дребни съображения в сравнение с постигнатите важни резултати. Нима спасилият се корабокрушенец се оплаква, че не е могъл да избере средства за спасение?

Скоро ще се убедите, моя скъпа дъще, че мъките, от които се страхувате, от само себе си ще стихнат, а дори да продължат да ви терзаят все тъй силно, вие ще почувствувате, че е по-леко да понасяте тях, отколкото угризенията от провинението и презрението към самата себе си. По-рано беше безполезно да ви говоря така направо — любовта е чувство, което не зависи от никого; с благоразумие може да бъде избегната, но не и победена и веднъж зародила се, умира само от естествена смърт или от пълна безнадеждност. При вас е налице вторият случай и това ми дава смелост и право да ви кажа свободно мнението си. Жестоко е да се плаши безнадеждно болният, чувствителен вече само към утешения и успокояващи лекове, но разумно е да се разкрият пред оздравяващия опасностите, на които е бил изложен, за да му се внуши необходимата предпазливост, и готовността да се подчини на съветите, защото те още могат да му бъдат полезни.

Понеже вие ме избрахте за ваш лекар, аз ви говоря като лекар и ви уверявам, че лекото ви неразположение може би се нуждае от някои лекарства, но не би могло да се сравни със страшната болест, от която вече сте излекувана. Затова, като ваша приятелка, като приятелка на разумна и добродетелна жена, ще си позволя да добавя, че обладалата ви страст, сама по себе си злощастна, направи още по-нещастен човека, който я предизвика. Ако вярвам на приказките, моят племенник, към когото признавам си, обичта ме прави донякъде снизходителна, притежава всъщност много похвални качества, съчетани с твърде голяма, не безопасна за жените привлекателност; той, без съмнение има вина пред някои от тях, защото да ги погубва, му доставя почти толкова голямо удоволствие, колкото и да ги съблазнява. Вярвам, че вие сте извършили превращението му по пътя на истината. Без съмнение няма по-достойна от вас за това — но много други също са се ласкали от тази мисъл и са били разочаровани в надеждите си; не бих искала с вас да се случи подобно нещо.

Разсъдете сега, моя скъпа красавице, че вместо всичките тези опасности, на които щяхте да бъдете изложена, освен чистата съвест и душевното си спокойствие вие ще имате и удовлетворението, че сте главната причина за превращението на дьо Валмон. Лично аз смятам, че това до голяма степен е дело на вашата буйна съпротива и един миг на слабост от ваша страна може би щеше да остави моя племенник във вечна заблуда. Приятно ми е да мисля така, бих желала и вие да го мислите: в тези размисли ще намерите все пак някакво утешение, а аз — нови причини да ви обичам още повече.

Чакам ви тук в най-близките дни, мила дъще, както ми обещахте. Елате да намерите покоя и щастието там, където ги загубихте; елате най-вече да се порадвате заедно с вашата нежна майка, че така щастливо сдържахте дадената дума да не извършите нищо недостойно за нея и за себе си!

Замъкът… 30 октомври 17…“