Серия
Тътени (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 51 гласа)

Речник на непознатите турски думи

Ага — почтително название на турчин; заповедник, господар; дребен еничарски чин.

Адам — човек.

Адет — обичай; характер, нрав.

Аджаба — дали наистина.

Аждер — змей, хала.

Айлак — който не работи, безработен.

Акче — дребна сребърна монета; аспра.

Алай — полк; парад.

Алеат (алат) — инструмент на занаятчия; сечиво, оръдие.

Аманет — писмо, пратка.

Амуджа — „чичо“; иронично название за турчин.

Анджак (анджък) — именно, тъкмо.

Аргат(ин) — ратай (от гр.).

Аркадаш — другар, побратим.

Арнаут(ин) — албанец; прен. — човек с тежък характер.

Аршин — мярка за дължина, равна на 68,75 см.

Аскер — войска; войник.

Аслан — лъв.

Аферим — браво; отлично.

Ачигьоз — нестеснителен, отворен човек.

Ачик — открит, ясен, очевиден: ачиклък — открито място.

Ашколсун — браво (понякога в подигравателен смисъл).

Ашодая — кухня.

Ая (айа) — светец; свят (човек).

Аян(ин) — местен управител; аянството — не е добре изяснено като институция, предполага се, че се касае за изборни местни управители, утвърждавани от централната власт.

Бабаит(ин) — лице, което се представя за юнак, силен, храбър; бабаитлък — празна юнащина.

Бабалък — тъст.

Баджа — огнище.

Бадява — безплатно, даром, много евтино; напразно, напусто.

Байгън — втръсване.

Балабан — едър, голям.

Бамбашка — съвсем особен, необикновен.

Бардак — публичен дом.

Басамаци — стълба; стъпала на стълба.

Бастисвам — нападам ненадейно; надвивам; прен. — унищожавам.

Баш — главен, пръв.

Башибозук — нередовна войска; прен. — сган, която се отдава на произвол и безчинства.

Бая — доста.

Баялдисвам (баилдисвам) — губя съзнание, припадам.

Беглик — данък върху овци и кози.

Безиргян (базиргян) — търговец.

Бей — почетна прибавка към име, господин; в стара Турция — титла на малък феодален владетел.

Беклеме — стражница.

Белли — явно, открито, ясно.

Берекет версин — слава богу.

Бешлик — петаче, монета от пет пари.

Бинекташъ — камък, на който човек стъпва, за да яхне ездитно животно.

Боаз — планински проход; дефиле, теснина.

Бол — изобилно, много, предостатъчно; боллук — изобилие.

Бостанджи-башия — началник на бостанджии — придворни военни части.

Буйрултия — заповед, повеля, разпореждане.

Буйрум — Заповядай!

Букаи — верига за спъване на кон.

Бурия — тръба за печка; военна тръба.

Бьолюк — рота; прен. — множество, тълпа.

Вай! — Ах! (възкл.). Изразява ужас, душевна потресеност.

Везир — министър; велик везир — министър-председател.

Векилин — пълномощник, представител, повереник.

Вергия — данък.

Вилает — административна област.

Висока порта — правителството в султанска Турция.

Гаваз(ин) — телохранител; пазач на сграда; пазач на легация или консулство, обикновено в национална носия.

Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.

Гайле — грижа.

Галиба — навярно, вероятно.

Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщения.

Гевгир — свод; гевгирлия — сводест.

Гевшек — отпуснат, мекошав; болнав.

Гезме — разходка, пътуване.

Гем — юзда.

Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (ирон.).

Гьозбояджия — хитрец, измамник.

Гьотере — съвсем грубо и небрежно.

Гювендия — развалена жена.

Гяур(ин) — немохамеданин, неверник.

Даалии — грабителски орди от турци и потурчени християни, върлували на Балк. полуостров в края на ХⅤІІІ и началото на ХІХ в.

Давия — дело пред съда.

Даврандисвам се — съвземам се.

Дам — обор.

Дамазлък (дамъзлък) — разплоден добитък.

Дамга — знак; петно; печат.

Дамла — апоплектичен или сърдечен удар.

Дарбхана — монетарница.

Даул — тъпан.

Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.

Делия — луда глава, буен човек; делибашия — главатар на делии.

Дембел(ин) — ленивец, мързеливец; който се излежава; дембеллък — мързел, леност, излежаване.

Дервенджия — пазач на дервент — проход; дервенджии ставали жители над планински селища, на които срещу известни привилегии било възложено да охраняват пътищата и проходите.

Дервиш — мохамедански калугер.

Дерменджия — воденичар.

Деребей — непокорен на султана областен управител; прен. — своеволен управник.

Джамбаз(ин) — препродавач на добитък.

Джанфез — вид лъскав копринен плат; тафта.

Джанъм — обръщение към близък човек при покана, молба или при израз на леко недоволство.

Джелеп(ин) — търговец на добитък за клане.

Джанабет(ин) — проклетник, вагабонтин.

Джендем — ад.

Джепане — боеприпаси.

Джигер — дроб.

Джихад — свещена война.

Джубе — дълга горна дреха за през зимата, обикновено подплатена с кожа.

Диван — тапицирано легло, покрит с възглавници миндер; държавен съвет в султанска Турция.

Диван-чапраз — стоя диван-чапраз — стоя със скръстени на пояса ръце.

Дизгини — поводи на юзда.

Дингил — висок, дълъг човек.

Дин-дьонме — вероотстъпник.

Дип — твърде, доста, напълно; дип че — благодарение, защото.

Диш хакъ и диш-парасъ — данък за изхабяване на зъбите при ядене, който самозабравили се турци вземали от нагостилите ги българи; дишлия — който взема диш-хакъ.

Долап — вграден в стената дървен шкаф за дрехи; колело за вадене на вода; тепавица; долапчия — тепавичар.

Донанма — илюминация, тържествено осветление; фойерверк.

Дондурма — сладолед.

Донове — долни гащи.

Дост — приятел; достлук — приятелство.

Дур — стой!

Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв.м.

Евала — поклон, хвала.

Евет — да, разбира се, така е; еветчия — угодник, човек, който на всичко казва „да“ и винаги се съгласява с мнението на по-силните.

Емении — плитки кожени обувки с вирнати върхове и без токове.

Емиш — плодове, овощия; сушени плодове.

Еничар(ин) — войник от еничарите — заграбени, потурчени и специално обучени християнски момчета.

Ербап — смел, доблестен, мъжествен; способен, годен за нещо.

Ефенди — почтително обръщение; господин.

Забит(ин) — офицер.

Завалия — клет, нещастен, жалък.

Зандан — тъмница, затвор.

Заптие — стражар.

Заптисвам — задържам, арестувам.

Зарар — загуба, щета.

Затъ — в същност, наистина.

Земпаре — женкар.

Зенгия — стреме.

Зияфет — гощавка, гуляй.

Зорлан (зорлем) — с усилие, едвам.

Зулум — насилие, обир, грабеж.

Зурла и зурна — дървен музикален инструмент, подобен на кларинет.

Ибрик — меден или пръстен съд за поливане при миене.

Измекяр(ин), измикяр(ин) — слуга.

Икиндия — надвечер, привечер, времето непосредствено преди залез слънце.

Илач — лекарство.

Илчия — пратеник, парламентьор.

Имам(ин) — мохамедански свещеник.

Индже — тънък, строен.

Интифа — вземам интифа — вземам под внимание.

Ираде — султански указ.

Испенче — поземлен данък, плащан от немюсюлманите.

Ихтибар — почит, уважение, чест.

Ичкия — спиртно питие, обикновено алкохолен концентрат.

Ищах — охота за ядене; желание, искане.

Кабакчия — селски бирник.

Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.

Кабил — възможно, може.

Кабул — облог, бас.

Кадия — верски и граждански съдия.

Кадъна — туркиня; съпруга на турчин.

Каза — околия.

Какаван(ин) — глупец, заплес.

Калабалък — навалица, множество.

Калъч, калъчка — извита сабя.

Кандисвам — скланям, съгласявам се.

Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.

Капладисвам — подплатявам.

Капуджибашия — началник на платената войскова стража на двореца.

Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.

Карабаш — черноглавец; пренебрежително прозвище за християнски свещеник или калугер.

Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, актьор.

Кара-кулак — таен съветник.

Карпуз — диня.

Касаба — малък град, градец.

Касатура — къса сабя, голям нож.

Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.

Катил — престъпник, убиец.

Катък — вид леко ястие от изцедено кисело мляко, сирене, подправки и пр.

Кауш — килия в затвор.

Кафадар — другар, съмишленик.

Каяфет — външен вид, външност; състояние на човек.

Келеш — болен от кожната болест кел; прен. — незначителен, презрян, нищожен човек.

Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.

Кепазе — срамен, позорен; лишен от достойнство.

Керпеден — клещи.

Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; кръвник, разбойник.

Кестерме (кестирме) — пряк, напряко.

Кехая — главатар на овчари, селски глашатай.

Кешиш — калугер, монах.

Кираджия — превозвач на стоки срещу заплащане; наемател, квартирант; кирия — превоз на стока или пътници; заплащане на такъв превоз; наем за жилище или помещение.

Коджа — много, доста; доста голям.

Колагеле — помози бог (поздрав към човек, който работи).

Колай — начин, способ; леснотия.

Колчак — гайтанена шарка върху аба или потури.

Конак — учреждение (кметство, околийско или полицейско управление); място за нощуване и почивка.

Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.

Кондисвам — отсядам.

Конущисвам се — срещам се, виждам се, общувам с някого.

Коскоджамити — твърде голям, твърде много.

Куйрук — опашка.

Кумбераджия — бомбардир.

Курбан — обредна гощавка със заклано добиче; жертвоприношение.

Куюмджия — златар.

Къзъм — момичето ми (обръщение към момиче).

Кърджалия — член на турска разбойническа дружина, която обирала християнското население през XVIII и XIX век в турската империя.

Кърсердар(ин) — началник на селска и полска стража.

Къръмски — кримски, от полуостров Крим.

Къч — задница на кон или магаре.

Къшла — кошара за зимуване на овце; казарма.

Кьопав — куц; непохватен.

Кьопек — куче.

Кьорсокак — задънена, „сляпа“ улица.

Кьошк — лека постройка в лозе, градина и пр.; предна отворена и покрита част на къща.

Кюкюрт — сяра.

Кюлаф — буквално: вид островърха шапка; скроявам кюлаф — изигравам, мамя.

Кюлхане — долен човек, негодник.

Кюрк — кожух, шуба.

Кятиб(ин) — писар.

Лаз — човек от малоазиатското племе лазове.

Лакърдия — дума, приказка.

Лаф-мухабет — лек, забавен разговор.

Либаде — къса горна дреха, подплатена с памук.

Лобут — бой; бой като наказание.

Маане — песен или мелодия с извивки.

Мазгал — бойница.

Малебие — нишестено сладко, полято със сироп; малеби.

Манаф — турчин от някои области на Мала Азия.

Мангър — дребна медна монета.

Маргаза — неразбран, заядлив човек.

Махмудия — златна или сребърна монета, сечена от султан Махмуд ІІ.

Махмузи — шпори.

Машал и машала — факел, главня.

Машалла — Браво!

Медресе — мохамеданско богословско училище.

Мекере — подлец, подлизурко, мазник.

Мектебе — низше мюсюлманско училище.

Мемлекет — местност, край, страна.

Месал — домашна покривка за трапеза; покривка, с която се завива тесто, за да втаса.

Мечет — джамия, мохамедански молитвен дом.

Мешин — обработена овча кожа.

Менгюш — обица.

Менсофа — повдигнато място на пода в стая, на което се застила за спане.

Метан — нисък поклон.

Милаим — кротък, нежен, ласкав.

Милет — народ.

Мираз — наследство.

Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.

Молла — духовник, ходжа; ученик в медресе.

Муезин (мюезин) — низш духовен чин; викач от минаре за молитва.

Мурабе — война.

Мурафет — умение, сръчност, майсторство.

Муска — малка кесийка, в която се слага хартийка със заклинателен текст или друг предмет и се носи (обикновено закачена за врата) за предпазване от болести, бели, злополуки.

Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина.

Мушарабие — дървена решетка на прозорец, през която се вижда навън, а отвън не се вижда.

Мюжде — вест, новина; награда на най-напред съобщил добра новина.

Мюзевир(ин) — интригант, клюкар.

Мюфтия — мохамедански съдия, който съди въз основа на Корана.

Мющерия — редовен купувач, клиент.

Намаз — молитва, която се прави пет пъти на ден в определени часове.

Нахакере — напразно, залудо.

Некезин — скъперник.

Низам — редовна войска; войник от редовна войска.

Нишан — знак, белег; изкуствена цел за стрелба, мишена; нишанджия — който умее да се цели.

Нишадър — амониев хлорид.

Ода — военна част от еничарския корпус в състав от 400 души; одабашия — еничарски офицер, началник на ода.

Одая — стая; казармено помещение.

Оджак — огнище; еничарският корпус.

Ока — мярка за тежест, равна на 1225 или 1282 г.

Окумуш — начетен, самообразован; прен. — отракан.

Онбашия — десетник, началник на десет войника; полицейски началник в малък град.

Пазвант(ин) — нощен пазач, пазач.

Пала — широка, крива и тежка сабя.

Пандур(ин) — християнски стражар в турско време.

Папаз — поп, свещеник.

Папуци — меки кожени обувки като чехли.

Паша — генерал; висш турски военен или административен началник.

Пексимет — сухар, галета.

Пехливан(ин) — борец; герой, юнак.

Пилаф — варен ориз, попарен с масло.

Пис — мръсен, нечист.

Пишкин — опитен, сръчен, изпечен.

Пишман — който съжалява за нещо уговорено или извършено и е готов да се откаже от него.

Порта (Високата порта) — правителство на султанска Турция.

Пусат — оръжие.

Пусия — засада.

Пущ — развален човек, развратник.

Раван — умерен конски ход.

Ракъ-кефи — ракиен кеф, ракиено удоволствие.

Рачел — преварен сок от плодове, най-често от грозде, с късове от плодове — тикви, дюли и пр.

Рая — немохамеданското население на султанска Турция; прен. — безправен, робски народ.

Редиф — запас; войник от запаса.

Рубие — сребърна монета, равна по стойност на четвърт златна лира.

Сабахлен — сутринта, на сутринта; сабах — сутрин.

Саз — струнен музикален инструмент, подобен на мандолина.

Сайбия — собственик; стопанин.

Съклет — душевно притеснение, мъка.

Сакъз — дъвка.

Съкълдисвам се — притеснявам се.

Сакън — пази се, внимавай, съвсем не, никак.

Сакънтия — немотия, бедност, притеснение (за пари).

Салтамарка — къса горна дреха, подплатена с кожи.

Салтанат — великолепие, разкош.

Санджак — окръг, поделение на вилает; санджакбей — управител на санджак.

Санджак-и шериф — свещеното знаме, за което мюсюлманското поверие твърди, че е останало още от Мохамед.

Сарач — майстор на хамути, юзди и др. подобни.

Сахан — медна чиния.

Сахат — час; часовник.

Сачикабръс — зелен камък, железен сулфат.

Сая — подслон, навес; зимна кошара за овце.

Севда — любов; любим човек, либе, изгора.

Сеиз(ин) — коняр.

Сеир — гледане, зяпане; зрелище.

Сеймен(ин) — стражар, въоръжен пазач; сейменбашия — началник на сеймените.

Семерджия — седлар.

Сераскир — главнокомандуващ.

Сербез — нахално смел, дързък; упорит; сербезлик — упоритост, нахална смелост.

Сергия — поставка за нареждане на стока на пазар или панаир; открита поляна пред бара, долап, тепавица, където се сушат тъканите.

Сердар — главатар, войвода.

Сефер — пътуване; отиване да се извърши някаква работа; военен поход.

Сефте — първа продажба сутрин или от някоя стока; парите от такава продажба.

Сиджим, сиджимка — тънко въже или дебела връв.

Сиктир — махай се, пръждосай се (вулг.).

Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.

Синия — голяма кръгла тава; софра, трапеза.

Соба — стая.

Сокак — улица, уличка.

Софра — ниска кръгла маса за ядене; софралък — голяма покривка, която се застила под софрата, за да падат върху нея трохите и пр.

Софта — религиозен учител или проповедник; ученик от висше богословско училище, в което се изучава също право, граматика и логика.

Субаша — полицейски началник.

Суватчия — който отглежда добитък за клане.

Сус — Мълчи! Млък!

Сюрия — голямо стадо овци или кози; множество, върволица.

Табак — кожар; който обработва, щави кожи.

Табия — укрепление; окоп.

Табият — характер, нрав; навик, обичай.

Табор — баталион, войсково поделение от няколко роти; стан, лагер.

Талим — военно обучение.

Тамбура — струнен музикален инструмент без лък.

Тапия — документ за собственост; документ.

Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.

Тасма — ремък; кожена дълга изрезка.

Тахтаба — дървеница.

Такъм — прибор, принадлежност.

Телял(ин) — глашатай.

Темане — поздрав с допиране на ръката до устата, челото и гърдите.

Темел — основа.

Темерут(ин) — необщителен, затворен, мълчалив човек.

Тепегьоз — безочлив, безсрамен.

Тепелик — кръг жълтици, нанизани и зашити върху феса за украшение.

Тарабука — широко гърне с опъната на отвора кожа, която бият като барабан.

Терзия — шивач.

Тертип — ред; наредба, план, начин.

Тескере — паспорт; документ, обикновено за самоличност.

Тетик — спусък.

Теферич — разходка извън града с гощавка и веселби.

Тефтик — разчепкани ленени парцали, които се употребяват за превръзки.

Топтан — всичко наведнъж, на едро.

Топуз — желязна топка на кантар; боздуган.

Топчия — артилерист.

Туткун(ин) — туткав, пипкав човек.

Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия; тюфекхане — оръжейна работилница.

Тюмбеке — чашката на наргилето, в която се поставя тютюнът.

Уйдурдисвам — нагласявам, нагаждам, натъкмявам.

Улак — пратеник, куриер.

Улем — богослов.

Урсуз(ин) — лош, проклет, опак човек.

Уста — майстор в някой занаят; устабашия — пръв майстор, председател на някой еснаф.

Усул(усулджа) — тихичко, потайно, предпазливо.

Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.

Фередже — наметало през главата на кадъна.

Ферман — султански указ; писмена заповед, издадена от султан.

Филджан — чашка за кафе.

Фирари — беглец от войската, дезертьор.

Френк-гяур — християнин от Запада.

Фудул — горделив, надменен, надут.

Хава — време, климат; прен. — настроение, положение.

Хавуз — водоем.

Хает, хаят — открит трем пред къща.

Хазна — държавно съкровище; паричен ковчег, каса; прен. — много пари.

Хазър — разгеле.

Хаир — добро, благополучие.

Хаирсъз(ин) — зъл човек, проклетник.

Хайлаз(ин) — ленивец, безделник.

Хак — заплата, парично възнаграждение; право, справедливост.

Хал — положение, състояние.

Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).

Хандзър — свиня.

Ханъм, ханъма — женена туркиня.

Хапус — затвор; затворник.

Харамия — хайдутин, бунтовник.

Харания — голям котел за топлене на вода.

Харар — вид голям чувал.

Харем — жените на един мъж, където има многоженство; харемлък — женското отделение на мюсюлманска къща.

Хасър — рогозка.

Хатър — угода, приятност; желание; пристрастие, снизхождение; мъка.

Хеким(ин) — лекар.

Хелбете — разбира се.

Хемен — току-речи, почти.

Хемшерия — съгражданин, земляк.

Хергеле — стадо коне.

Херодая — избено помещение, пригодено за живеене; сутерен.

Хесап — сметка.

Холан — в изрази хайде холан, остави холан — хайде бе, остави бе.

Хългъзник — безделник, дангалак, заплес.

Хъс — злоба, настървение.

Чакмак — метален полукръг за изкарване искра чукане в кремък, огниво; ударник на кремъклия пушка или пищов.

Чакъм — участък от нива, определен за жътвар.

Чал — висок планински връх, обрасъл с трева.

Чалгаджия — музикант, свирач.

Чалдисвам се — побърквам се.

Чалма — дълъг плат за увиване около феса; гъжва.

Чалъм — леснина, сгода, похват.

Чан — камбана, звънец.

Чапкън(ин) — уличник, хашлак, развратник.

Чапраз — вид шев на гайтан; метално украшение на женския пояс, пафти.

Чапрашик, чапрашък — забъркан, побъркан.

Чарк — зъбчато колело; механизъм; дъскорезница, гайтанджийница и др., карани с вода.

Чаршия — търговска улица или площад; пазар.

Чат-пат — отвреме-навреме; горе-долу, тук-там.

Чауш(ин) — старши стражар; подофицер.

Чеверме — печено на шиш или на скара месо.

Челик — стомана.

Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с необлечени ръкави.

Чешири — потури.

Читак — хулно, презрително название за турчин.

Чифчия — земеделец.

Чоджук — момче; чоджум — моето момче, момчето ми (обръщение).

Чок селям — много здраве.

Шадраван — водоскок, фонтан.

Шалвари — широки платнени гащи.

Шарампол — защитна ограда, дървена или зидана; вид крепостна стена.

Шарлан, шарлаган — растително масло, което не е от маслини.

Шарпана — голям съд за пренасяне на грозде; кораб.

Шашкън(ин) — побъркан; смахнат;

Шашма — измама, хитрост.

Шейрет(ин) — дяволит човек, хитрец.

Шейх — глава на мохамеданска религиозна община; старейшина на арабско племе.

Шейх юл-ислям — буквално „старейшина на исляма“ — най-висш религиозен чин в мюсюлманската йерархия.

Шекер — захар.

Шербет — разводнен сироп.

Шишане — стара къса и тежка пушка с широка цев.

Шубе и шупе — страх, съмнение.

Шуруп — сироп.

Шехзаде — принц, султански син.

Юзбашия — стотник.

Юк — товар, бреме.

Юрнек — образец, модел.

Юруш — атака, пристъп.

Юшур — десятък от земеделското производство, събиран в натура.

Ябанджия — чужденец, другоземец.

Ягма — плячка.

Ялдъз — жълтица.

Янкеседжия — пладнешки разбойник, уличен крадец.

Яръм — половин, полу.

Ясъкчия, ясакчия — телохранител.

Яху — приятелю, мой човек (обръщение).

Яшмак — кърпа, с която мохамеданките си покриват лицето; було.

Край
Читателите на „Тътени“ са прочели и: