Александър Белов
Бой без правила (9)

8.

Белов бързаше, но не за библиотеката. Космос му се обади, за да му съобщи, че след един час Мухата ще го чака. Разполагаше с много малко време, защото преди това трябваше да стигне до Нагатинското корито, където му бяха определили среща. А след вчерашния сблъсък Саша не се реши да помоли Космос да го откара до мястото.

Той изскочи от входа и бързо закрачи към автобусната спирка. Изпитваше тревога, но не и страх — не. Както и преди, Саша не се страхуваше от срещата си с Мухата, но приятелската подкрепа преди боя нямаше да му е излишна. Чувстваше се неуютно сам.

Саша погледна часовника си и ускори крачка, но в този момент зад ъгъла на блока се показа линкълнът на Космос. Колата се изравни с Белов и от отворените й прозорци се показаха три юмрука с вдигнати нагоре палци.

Бавно и в синхрон юмруците се обърнаха с палците надолу в характерния гладиаторски жест — никаква пощада за противника, само смърт!

Белов се усмихна с облекчение: всичко беше наред, нямаше сърдити — те отново бяха заедно. Той отвори вратата и седна отзад при Фил.

Противно на навика им, по пътя всички мълчаха, сякаш по този начин подчертаваха важността и опасността на предстоящата схватка. От тази тишина на Саша отново му прилоша. Той се намръщи, помрачня и се обърна към прозореца.

Пчелата забеляза това, размени си по един бърз поглед с Космос и се обърна към Белов.

— Е, какво става, Саня — бъз-бъз? — намигна му той.

Саша поклати отрицателно глава.

— Я стига си лъгал! — подсмихна се Пчелата. — Аз целия треперя. Знаеш ли, че миналата година Мухата направо претрепа в дискотеката трима пича от центъра? Единият го свестяваха с „Бърза помощ“.

Космос загрижено поклати глава и потвърди:

— Точно така си беше. А на другия мозъкът му се размъти. И сега е пълен идиот — точи лиги до земята и непрекъснато си тананика „Мурка“…

— Да, Саня, Мухата е сериозен побойник — сдържано кимна в знак на съгласие с приятелите си Фил.

Белов огледа с презрително недоумение и тримата, наведе се напред и потупа по раменете Пчелата и Космос.

— Благодаря ви за подкрепата, момчета! Знаете как да насърчите човека! Благодаря ви, момчета, благодаря ви…

Изведнъж Пчелата прихна и тримата изведнъж се засмяха с цяло гърло!

— Стига, бе, Саша, той е с тесни раменца!

— Само прави стойки и чалъми!

— Мухата си е муха! — развикаха се един през друг младежите.

— Виж, Саня, ей я на твоята Муха — Пчелата измъкна от джоба си една играчка — смешно скелетче на конец — и го окачи на предното стъкло. Той възнагради скелетчето с една масльонка и запя с мелодията на песента „Мурка“:

— Здрасти, моя Мухо, скъпа моя Мухо…

И четиримата приятели изреваха в един глас:

— Здрасти, моя Мухо, и сбого-о-о-м!!!