Александър Белов
Бой без правила (16)

15.

Слуховете за това, че някой здравата е наредил Мухата, се разнасяха из различните краища на Москва. Никой от браточките не знаеше нищо конкретно за самия герой, но това, че той е аверче на Пчелата и Космос, беше известно на много хора.

И много от тях често ги разпитваха за подробностите — кой е той, откъде е, с кого работи. Днес отново попитаха Космос за Белов.

Двамата с Пчелата обикаляха обектите и събираха парите, които хората им бяха изтръскали от търговците за една седмица. Малкото пазарче до метрото беше последният пункт от маршрута им. Пчелата взе твърдия пакет и влезе в линкълна да изброи „шумата“, а Космос спокойно пушеше с момчетата.

— Казват, че при вас се появил някакъв страхотен пич? Смачкал Мухата… — попита го един от каяците, облечен в анцуг „Адидас“. — Какво ще правите сега, ред ли ще въвеждате?

— Че какво има да го въвеждаме? — изсумтя Космос. — При нас и без това всичко си е наред. Виж, там при вас чехите нещо вдигат пара! Непрекъснато се чува, че ту са намушкали някого, ту са заклали друг…

— Абе, босовете нещо се туткат, все ги избива на разговори с тях… — махна с ръка събеседникът му. — Чувствам, че цялата тази простотия ще свърши с кръв! Ти по-добре ми кажи този вашият пич… Как му беше името?

— Саня Белия.

— Аха, Саня Белия! Той как смята да се развива? Може би трябва да се срещнем с него, да обсъдим положението, а?

— Не става — навъси се Космос. — И аз исках да го привлека към нашите работи, ама ударих на камък! Той е особняк, има си свой живот…

— Внимавай, Космосе, да знаеш, че Мухата няма да остави тази работа така — поклати глава младежът. — Не ти трябва врачка да ти го каже.

— Нищо — наежи се Космос. — Който вади нож срещу нас, от нож ще умре!

В този момент рязко и силно пропищя клаксонът на линкълна и Пчелата кимна от колата — един вид, всичко е наред, можем да вървим. Младежът, издокаран с анцуг „Адидас“, протегна ръка.

— Както и да е, ще видим какво ще стане. Добре, Космосе, пази и себе си, и приятелите си! И успех в нашата трудна работа…

— Да си жив и здрав — стисна Космос протегнатата му ръка.

Колата бавно се изниза от пазара и излезе на улицата. Космос управляваше линкълна и непрекъснато хвърляше неодобрителни погледи към приятеля си. Дума да няма, Пчелата, разбира се, беше страхотен пич, но страстта му към парите ужасно дразнеше Космос.

Той наблюдаваше изпод вежди как Пчелата старателно разглеждаше, сортираше и подреждаше смачканите, омазнени банкноти от по десет и двайсет и пет рубли и едва се сдържаше да не му каже какво мисли по този повод.

— Виждаш ли?! — радостният Пчела размаха дебелата пачка под носа на приятеля си. — Ех, де да можеше всичко това да е наше! Нали така, Космосило?

— Може би, някога и ти ще станеш бос на някоя бригада — разсеяно предположи той.

— Че защо не! — засмя се приятелят му, мушкайки парите в чантичката на кръста си. — Няма проблеми.

Космос изкриви презрително устни:

— Пчелата — Великият и Страшният!

— Я стига… Къде отиваме?

— Първо ще предадем мангизите и после ще отидем да вземем Белия — отвърна Космос, поглеждайки към часовника си.

— А той къде е?

— Някъде извън града, по посока на Каширското шосе, адресът е ей там, на цигарения пакет — посочи с глава към оставения между седалките пакет „Марлборо“. — Днес си купува мастиф.

— Какво?

— Куче.

— Ама, че чудак! — завъртя глава Пчелата и се засмя. — И от какъв зор му е това псе! Току-виж и слон си купил. Сам няма какво да яде, а мастиф ще си завъжда. А ще се отбием ли да вземем и Фил?

— Не, днес той е на някакъв медицински преглед.

Космос наду любимата си Си Си Кеч и както винаги настроението му бързо се оправи. Не минаха и пет минути, и той вече с безгрижен смях разказваше на Пчелата за някакъв неотдавнашен инцидент:

— И аз веднага му викам: а ти за кого работиш? А пък тоя маймуняк ми се дуе: с Парамон. Разбираш ли, Пчела? Какъв ти Парамон, по дяволите! Че аз вчера говорих с него — той изобщо не беше в час.

— Ама, че свиня! И ти — какво?

— Че какво да го правя? — самодоволно се ухили Космос. — Бух! — един в муцуната му и толкова. Аз не си поплювам, нали знаеш!

Линкълнът плавно се олюля и спря на светофара, вдясно от тях гадно изскърца със спирачки и се закова една лада. Пчелата се обърна по посока на звука и подсвирна:

— Опа-а-а…

В съседния таралясник седяха младежите от люберецката бригада, а между тях беше и Мухата. Пчелата побутна приятеля си с лакът. Космос погледна надясно и загрижено промърмори:

— Срещата на Елба, мамка му…

— Направо картината на Репин „Нечакан гост“… — отвърна в същия дух Пчелата.

Естествено, младежите от люберецката бригада разпознаха набиващата се на очи кола. Тримата в ладата мълчаливо и мрачно разглеждаха съседите си. Страничните стъкла и на двете коли почти едновременно се плъзнаха надолу. Стана напечено.

И в този момент светофарът светна зелено. Линкълнът се понесе напред, засичайки веднага ладата. Нахално ухилен, Пчелата тутакси измъкна през прозореца недвусмислено сгънатата си в лакътя ръка:

— На!

— Йо-хо-о-о-о! — заврещя Космос.

В първия момент младежите в ладата изгубиха ума и дума. Но Мухата яростно изрева:

— Свини! Ама, че свини! Пичка ви майчина! Какво става тука? Фома, дай газ!

Седящият зад волана флегматичен на вид добитък послушно залепи педала на газта за пода. С измъчен вой ладата се понесе след противника си. Но само след секунда-две стана ясно, че това занимание е безсмислено! Линкълнът спокойно се отдалечаваше все повече и повече, дори подигравателно се движеше на зигзаг.

— Дай газ, ти казах! — крещеше Мухата на шофьора. — Бързо!

Но шофьорът отчаяно поклати глава:

— Не, няма да ги настигнем. Гълтат по три литра на километър, най-малко…

Третият, който седеше отзад, се наведе към Мухата и загрижено избоботи:

— Много нагли станаха. Мисля, че е време да ги избием!

Мухата, който окончателно бе побеснял, се протегна и сграбчи съветника си за шията.

— Мислиш, значи?! — разярено изсъска той. — Ти мислиш? Твоята работа е да махаш гащи, а не да мислиш, ясно ли е?! Други ще мислят вместо теб!

Мухата отблъсна шашардисания си приятел, тежко засумтя и се вторачи в пътя пред себе си. Подутините по скулите му се размърдаха.

— Значи, така. Тези лайнари нека засега щъкат насам-натам, а с Белов аз сам ще се оправя — изрече най-сетне мрачно той. — Кажете на всички никой да не го закача…