Александър Белов
Бой без правила (6)

5.

Сблъсъкът пред дискотеката имаше последствия. Без особени усилия момчетата от люберецката бригада се досетиха на кого принадлежи набиващият се на очи линкълн и още на другия ден извикаха Космос да си изясняват отношенията. Той отиде на срещата със своите босове — съдейки по всичко, конфликтът предстоеше да се реши на „високо равнище“.

Приятелите чакаха Космос в беседката до незастроените площи.

— Е, къде е онази шестица? — безгрижно попита Фил, докато лениво се полюляваше на лоста.

— Нали чу, Теофило, говори с босовете — махна с ръка Пчелата и се обърна към Саша: — Ребрата ти цели ли са?

— Май, че са цели… Само челюстта ме боли. Те тепърва ще видят — мрачно обеща той.

— Още не е ясно как ще завърши вчерашната история… — замислено промърмори Пчелата.

Като че ли единствено той беше загрижен за възникналата ситуация.

— Нали ти казах, още не съм свършил с Ленка! — твърдо повтори Белов.

Той се измъчваше, защото краткият му разговор с Лена предишната вечер не внесе никаква яснота, разбира се, освен потвърждението, че казаното от Космос и Пчелата е истина. Значи, всичко беше свършило. Но въпреки това той трябваше да си изясни отношенията с Ленка докрай.

Към беседката се приближи линкълнът и приятелите станаха да посрещнат навъсения Космос.

— Къде се мотаеш, старче? — безгрижно го попита Фил.

Космос не му отговори, влезе в беседката, стисна протегнатите ръце и с въздишка се отпусна на пейката. Известно време мълча, хапейки устни. На всички им стана ясно, че носи лоши новини.

— Новина номер едно — проговори най-сетне Космос. — Саня, този каскет твой ли е?

— Мой е. — Белов взе протегнатия му каскет.

— Вчера си разбил мутрата на един от най-важните хора на земята. Казва се Мухата…

Пчелата и Фил се спогледаха с разбиране.

— Новина номер две — продължи Космос. — Преди два часа техните хора се срещнаха с нашите босове. Саня, те искат главата ти. Срокът е до вдругиден, до петък…

В беседката настъпи тягостна тишина. Белов плъзна поглед по приятелите си — какво беше това, шега ли? Присвил очи, Космос гледаше някъде настрани, Фил наведе ниско глава, а Пчелата замислено разтъркваше челото си. Не, май че това не приличаше на шега…

Космос шумно въздъхна и продължи:

— Аз отговарям за тази работа. Ако не получат главата ти, ще вземат моята… — Притеснено погледна Саша и поклати глава. — И аз не знам какво да правя… Убий ме, ако щеш… — Приятелят му се усмихна някак жално и безпомощно и сви рамене.

И едва тогава Белов повярва на думите му и разбра, че се е забъркал в някаква страшно гадна история. Нямаше много време, трябваше да се направи нещо. Той беше забъркал тази каша, той трябваше да си я сърба. Саша извади цигара, жадно всмукна от нея и шумно изпусна дима.

— Виж какво, Космик, я ми разкажи по-подробно за тези момчета — спокойно помоли той…