Александър Белов
Бой без правила (27)

26.

В тесния като кутия за моливи кабинет под портрета на Горбачов разговаряха двама души: следователят от прокуратурата Сиротин и старши лейтенантът от милицията Каверин.

— Скъсаха ми нервите тези келеши, хвърлят ми прах в очите… Наговорили са се и повтарят едно и също — оплакваше се собственикът на кабинета, докато вадеше от шкафа бутилка коняк. — Впрочем, Филатов си призна, че е участвал в боя, но въпреки това той няма как да бъде забъркан в тая работа. На него дори и хулиганство не можем да му лепнем… Затвори ли вратата?

— Затворих я, затворих я… Льоша, ти недей да се суетиш и да нервничиш. Обиск имаше ли? Имаше. Намериха ли пушкалото? Намериха го. Всичко е наред — опитваше се да го успокои Каверин, бършейки с носна кърпа изцапаните чашки. — Ето какво ще те посъветвам: обяви Белов за издирване. Вдигни всички районни отделения на крак и нека те да следят пътищата, гарите и всичко. Той е само един хлапак, все отнякъде ще си покаже носа. Все ще иде я при майка си, я при приятелката си…

Те седнаха край масата и Сиротин наля коняка. Мъжете взеха чашите и следователят погледна въпросително оперативния работник:

— Е, Володя, за какво ще пием?

— Как за какво? — подсмихна се милиционерът. — За успеха на нашето безнадеждно начинание! Ще видиш, да не се казвам Каверин, ако не приберем завинаги на топло този Белов!

Каверин вдигна чашата, хвърли бегъл поглед към портрета и изведнъж му се стори, че Михаил Сергеевич се намръщи някак много неодобрително.