Александър Белов
Бой без правила (33)

32.

Член-кореспондентът на Академията на науките на СССР Юрий Ростиславович Холмогоров живееше в стар блок от сталинските времена на „Ленински проспект“. В сравнение с нейното тясно панелно жилище с големината на къщичка за птички това солидно, монументално здание изглеждаше на Татяна Николаевна като дворец. Просторни междустълбищни площадки, широки стъпала, високи тавани и коридори, по които спокойно можеше да се кара колело — всичко това я потискаше и неволно я караше да се чувства беззащитна, слаба и съвършено чужда тук.

Разтреперана от притеснение, тя се приближи към високата облицована с черна кожа врата, на която мъждиво проблясваше месингова табелка с лаконичния надпис — „Ю. Р. Холмогоров“. Татяна Николаевна спря пред вратата, кой знае защо старателно изтри краката си, въздъхна, събра сили и най-сетне предпазливо натисна бутона на звънеца.

— Кой е? — чу се зад вратата женски глас.

— Аз съм майката на Саня Белов — отвърна тя с потрепващ от вълнение глас. — Търся Юрий Ростиславович.

След кратка пауза бравата изщрака, вратата се отвори и Татяна Николаевна видя стройна млада жена на около трийсет години с красиви и някак капризни черти на лицето. Тя очевидно беше недоволна и не се опитваше кой знае колко да прикрие това.

— Нали ви казах да се обадите по-късно. Телефоните са за това!

— Здравейте… Извинете… — избърбори притеснено Татяна Николаевна. — А Юрий Ростиславович вкъщи ли е?

— Не, още не се е върнал.

— Мога ли да го почакам?

— Как да ви кажа, той ще си дойде късно… — поклати глава домакинята. — Ако имате нещо спешно, аз мога да му предам…

Татяна Николаевна кимна и започна бързо и несвързано да разказва на младата съпруга на член-кореспондента за нещастието, което бе сполетяло сина й, за предявените му обвинения и за сумата, която трябваше да се даде на адвоката…

Младата мащеха на Космос я слушаше разсеяно, повтаряйки не на място „да, да“ и нетърпеливо почуквайки с дългите си, добре поддържани нокти по рамката на вратата.

— Добре, добре, разбрах всичко — прекъсна тя най-сетне досадната посетителка. — Разбира се, аз ще поговоря с мъжа си, но имайте предвид, че в момента не разполагаме с толкова пари.

— Много ви моля… — каза с ръка на гърдите си Татяна Николаевна. — И му предайте, че Саша няма никаква вина! За нищо…

— Да, да… Непременно ще му предам… — закима жената и рязко дръпна към себе си вратата. — Довиждане!

— Благодаря — каза майката на Саша на вече затворената врата.

В кабинета си Юрий Ростиславович Холмогоров вдигна глава от затрупаното с книжа бюро и продължително се протегна.

— Надя, кой беше?! — подвикна той на жена си.

— Никой… съседката се отби — отвърна тя, докато минаваше покрай вратата му.