Александър Белов
Бой без правила (13)

12.

Вечерта, след края на работния ден, в районното на милицията на бърза ръка сервираха една маса. Поводът беше особено подходящ — поливаха звездичката на Володя Каверин.

Усмихвайки се смутено, виновникът за тържеството вдигна пълна с водка водна чаша, на чието дъно проблясваха три позлатени звездички.

— Явявам се по повод получаването на поредното звание старши лейтенант на милицията — доложи той по отдавна утвърдената традиция и поднесе пълната чаша към устата си.

— Давай, давай! — разшумяха се колегите му, насърчавайки го. — Да пием за малкия полковник! За това, да не му е последна! И да стане генерал!

Каверин бавно изпи чашата до дъно и изтръска и трите звездички в устата си. Около масата се разнесе одобрителен шум — ритуалът беше изпълнен точно и чашите зазвъняха.

В този момент през открехнатата врата се показа една глава с кожен каскет. Каверин веднага забеляза Шведа, изплю звездичките в ръката си и му кимна — един вид, ей сега ще дойда, почакай малко. Грабна един от по-дебелите сандвичи на масата, отхапа почти половината от него и излезе в коридора.

— Честито — усмихна се Шведа.

— М-м-м-м… — измуча с пълна уста Володя.

— Може ли да поговорим?

Каверин продължи усърдно да дъвче и му посочи с глава към площадката на стълбището.

— Какво стана, носиш ли я? — попита Володя, след като най-сетне преглътна.

Шведа му протегна видеокасетата.

— Ето, записах ти го… „Рамбо — първа кръв“.

Милиционерът отвори кутията, а там вместо касета се мъдреха няколко стодоларови банкноти.

— Какво ти става, да не си откачил?! — изсъска Каверин, докато се оглеждаше крадешком и мушкаше парите в джоба си.

— Това е твоят дял — обясни му Шведа. — Аз трябва да изчезвам…

— Какво е станало?

— Всичко е наред…

Тръгнаха по стълбите и след кратко колебание Шведа рече:

— А бе, исках да ти кажа… Отдавна трябваше да поукротим Мухата, вече започна да изнервя всички. А пък сега ще се поуспокои малко, ще разбере, че не всичко, което хвърчи, се яде! А онзи пич мисля, че си го бива. Сам разреши конфликта…

— Не ща и да чуя! — гракна изведнъж Каверин. Блесналите му от водката очи се превърнаха в тесни и злобни цепки. — Мухата ми е роднина, ясно ли е?! И изобщо на мен тоя… как му беше името, Белов, така ли?! Та така, той на мен не ми ха-рес-ва! — произнесе думата на срички, натъртено и назидателно.

Шведа сви рамене — един вид, ти си знаеш, твоя работа… А Каверин сложи край на дебатите, казвайки не толкова на Шведа, колкото на себе си:

— Няма да позволя това. Ще намеря начин и ще ликвидирам този Белов. Давам ти дума, че ще го ликвидирам!