Александър Белов
Бой без правила (2)

1.

Белов позвъни веднъж, втори път, но в апартамента беше тихо.

От нетърпение ръцете му леко трепереха. „Какво правят тези хора, спят ли?“ — притеснено си помисли Саша и натисна бутона с цяла длан. Много добре чуваше, как звънецът се скъсваше да дрънчи от другата страна. Но там не се долавяше никакъв друг шум.

— Ле-е-на! — извика с цяло гърло Саша и на два пъти с всичка сила удари с юмрук по вратата.

Вслуша се още веднъж — не, в апартамента на Елисееви цареше пълна тишина.

Саша изруга наум, ядосано удари с ръка за последно по грапавата стена, грабна нещата си и хукна надолу по стълбите към къщи.

Той отвори вратата с ключа си и тихо, стараейки се да не вдига шум, влезе в апартамента. В голямата стая работеше телевизорът — предаваха новини. Без да се събува, Белов направи няколко крачки напред и замря на прага. Майка му седеше във фотьойла с гръб към вратата и гледаше репортаж за извеждането на войските от Афганистан. Саша се взря в отражението й на изпъкналия екран на телевизора — лицето й беше напрегнато и тревожно, веждите бяха сключени, а около устата се бяха образували несъществуващи доскоро скръбни бръчки… Мама…

— Майче, защо още не си сменила бравата? — тихичко попита той. — Може ли такова нещо, а…

Жената веднага се извърна, радостно възкликна и се хвърли на врата на сина си.

— Саня! Саня, скъпото ми момче! Санечка! Слънчице мое! — нареждаше тя, като се смееше, плачеше и покриваше лицето на сина си с безброй целувки. — И защо не ми се обади, Саня… Ами, че аз нищо не съм приготвила…

— Майче, майче, стига, де… — трогнато и смутено мърмореше Саша. — Идвам направо от гарата… мръсен съм… Майче, чакай поне да се измия! Мамо…

Когато Белов излезе от банята освежен, с мокра коса и гол до кръста, майка му вече с пълна пара шеташе из кухнята.

— Мамо, знаеш ли дали Елисееви са тук?

Татяна Николаевна притихна, прехапа устни и се направи, че заради шума от течащата вода не чува сина си. Саша влезе в кухнята и повтори въпроса си:

— Питам къде са Елисееви? Защото се отбих у тях, но никой не ми отвори…

— Ако ми се беше обадил по-рано, щях да изпека разни неща, и любимите ти пелмени щях да направя… — повтаряше си нейното, без да повдига глава Татяна Николаевна и отново остави без отговор въпроса на сина си. — А сега ще ядеш пържени яйца, като че ли си безпризорен!

— Майче, ами, че ние в армията си варяхме супа от гвоздеи, а пък ти…

— В армията — може, горкичкият ми, а това тук е дом! — обърна се тя с усмивка към сина си и неволно започна да му се любува.

Войниклъкът на границата беше променил много сина й. Момчешката му острота и несъразмерност бяха изчезнали, раменете му бяха наедрели, ръцете му се бяха налели с мъжка сила. Той беше станал строен, силен, як и гъвкав — приличаше на млада гъба манатарка!

— Боже мой, Саня, това пък откъде се взе? — майката докосна татуировката от лявата страна на гърдите му, която изобразяваше емблемата на граничните войски. — Защо си го направил, защо ти е това, а?!

— Ма-а-мо… — проточи с укор Саша. — Какви ги приказваш? Ами, че това ми е за спомен, все пак цели две години минаха!

И в този миг навън се разнесе познатият до болка глас на Космос, усилен от мегафон:

— Моля за внимание! — Той се превземаше, имитирайки характерните интонации на диспечер на гарата или летището. — Моля военнослужещият Александър Белов да се яви долу, там го очакват! Повтарям…

— Ама, че зевзеци! — засмя се Саша. — И откъде ли са научили?!

С едно дръпване отвори прозореца, легна по корем върху топлия перваз и се надвеси навън.

Долу беше спрял един стар, очукан кафяв линкълн с изрисувани по страничните врати ярки огнени езици. Върху широкия му преден капак с мегафон в ръка танцуваше Космос. До него с вдигнати нагоре глави стояха Пчелата и Фил.

— А-а-а-а!!! — ревнаха в един глас и тримата, щом зърнаха приятеля си.

— Здравейте, братлета! — развика се Саша и разпери широко ръце, сякаш искаше да прегърне и тримата наведнъж.

— Бели! Саня! Ела тук! Слизай долу, генерале! — разнасяше се от улицата.

— Момчета, ама аз току-що слязох от влака! — засмя се Саша.

— Не разбрах! — изкрещя Пчелата. — Ами посрещането?! Какво си намислил, искаш да ни обидиш, така ли? Фил, кажи му — побутна съседа си той.

— Саня, какъв влак, какви ги дрънкаш?! — махна с ръка Фил. — Ние от две години те чакаме!

— Слизай бързо!

Засменият Белов се обърна към майка си:

— Майче, ще ида, нали може?

— Никъде няма да ходиш! — начумери се майка му.

— Ей сега идвам! — викна Саша надолу, пускайки покрай ушите си майчините думи. — Дръжте ме!

— Саня, какво правиш! Твоят Космос няма къде да се дене! — тя не изпитваше кой знае колко добри чувства към Космос, защото на този развейпрах вечно му хрумваха разни идиотски начинания, повечето от които винаги завършваха с какви ли не неприятности.

— Мамче, мамче, защо говориш така? Домъчняло ми е за тях! — Белов бързо млясна майка си по бузата и хукна да се облича.

— Докато не се нахраниш, няма да мърдаш от къщи! — категорично заяви подире му Татяна Николаевна. — Гладен никъде няма да те пусна! — Тя грабна тигана от печката и заситни след сина си. — На… Поне два залъка ще хапнеш… Хайде, писанчо…

Саша беше принуден едновременно да намъква дънките си, да преглъща горещите залъци пържени яйца и да се оправдава пред майка си за скоропостижното си бягство от къщи.

— Мамче, не ми се сърди, чуваш ли… Ти не си била в казармата… Ам…

Татяна Николаевна се усмихна:

— Да, разбира се, не съм имала възможност, така си е…

— Видя ли! Затова не си много наясно по въпроса какво означава мъжкото приятелство! Ам…

— Да, бе, че как да съм наясно, откъде мога да знам! — ехидно се съгласи майката, поднасяйки поредния залък на сина си.

— Край, мамо, стига толкова, тръгвам. Ти няма да се притесняваш, нали?

— Саня, не забравяй какво си ми обещал! — строго му напомни тя вече в гръб.

— Няма, бе, майче! Само ей така, малко биричка — колкото да не е без хич! — отвърна Саша вече от стълбището.

Последва бърз тропот на младите нозе по стълбите и Татяна Николаевна остана сама с полупразния тиган и вилицата в ръце.

— Ах, този Космос… мътните да го вземат! — ядосано промърмори тя и затвори вратата след сина си.