Александър Белов
Бой без правила (29)

28.

На вратата се позвъни. Татяна Николаевна веднага се втурна да отвори. — Помисли си дали не е Саня. Вече бе хванала дръжката на вратата, когато си спомни, че всъщност Саша има ключ, пък и не би дошъл вкъщи, защото навсякъде го търсеха…

— Кой е? — напрегнато попита тя.

— Таня, аз съм. Катя! — чу гласа на по-малката си сестра.

Татяна Николаевна отвори вратата. Веднага щом прекрачи прага, Катя прегърна сестра си.

— Катя, защо ме наказва така Господ, а? Боже мой… — едва сдържайки сълзите си, се оплака Татяна Николаевна.

— Хайде, хайде, хайде, успокой се, сестрице… Успокой се, Таня, чуваш ли, успокой се…

— Да… Ей сега, ей сега…

Двете жени влязоха прегърнати в голямата стая. Точно преди да дойде сестра й, Татяна Николаевна бе приключила с разтребването й след обиска.

— Сестрице, какъв ред цари при теб! — възхитено ахна Катя. — Прекрасно е! И там ли е същото? — Тя се насочи към стаята на Саша.

— Там е още по-хубаво — махна с ръка Татяна Николаевна.

Тя още не бе успяла да подреди при Саша. Катя отвори вратата и се втрещи.

— Какъв кошмар! Ужас! Както и да е, Таня, я седни. — Тя бързо освободи два стола и единия край на бюрото от струпаните по тях дрехи на Саша. — Нямаш ли вести от Саша?

— Нямам — поклати глава сестра й. — Катя, направо ще полудея, къде е той, какво става с него, нищо не знам…

Татяна Николаевна беше принудена да лъже. Космос вече й бе съобщил, че Саша е в безопасност и че е на сигурно място, но категорично и строго й забрани да споменава за това на когото и да било.

— Та тъй, седни и ме чуй.

Татяна Николаевна се отпусна на стола. Катя свали шлифера си и седна срещу нея.

— Така, слушай ме внимателно! Танюшечка, знам, че ще трябват повече, но това е всичко, което имам. — Тя започна да вади от чантата си и да слага върху бюрото пари — три здраво пристегнати с банкови бандероли пачки. — Това, разбира се, е малко, но, честна дума, нямам повече…

— Какво е това? Защо? — смръщи се Татяна Николаевна.

— Танечка, ти трябва да наемеш добър адвокат. — Катя хвана ръката й и строго я погледна в очите. — Много добър, разбираш ли? Още по-добре ще е, ако бутнеш нещо на следствието. А с адвоката да минеш по-тънко.

— Какъв адвокат? Защо ни е адвокат? Синът ми никого не е убивал, сигурна съм! — избухна майката и стана от стола.

— Таня, да ме мислиш, че аз пък вярвам на всичко това?! — възмутено плесна с ръце Катя. — Какви глупости говориш?! Ти си много странен човек!

— Но той не би могъл да извърши такова нещо!

— И аз твърдя, че не би могъл! Разбира се, че не би могъл! Но те не мислят така! — Сестра й също стана и се приближи до нея. — Танечка, гледай реалистично на нещата… Чакай малко, чакай малко, не ме прекъсвай! Изобщо не вярвам, че моят любим племенник е убил някого, но в момента това изобщо няма никакво значение! Трябва да спасим Санка… Посъветвах се с разни хора и те ми обещаха да те свържат с един известен адвокат…

Татяна Николаевна взе парите от стола, преброи ги и вдигна изплашените си очи към сестра си:

— Но това са страшно много пари, Катя… Ужас!

— Това за теб са страшно много пари! — усмихна се тя. — И за теб това е ужас! А за адвоката са нищо! За такава сума той дори задника си от стола няма да надигне.

— Че колко трябват?

— Ами, пет пъти повече — отсече Катя.

— Какво говориш, шегуваш ли се?! — изуми се Татяна Николаевна. — Че откъде ще взема толкова пари?!

— Трябва да поискаш назаем, Танюша — решително заяви сестра й. — Можеш ли да вземеш от някого назаем?

— От кого?!

— Помисли си, не бързай.

— Че аз нямам нито един богат познат! — поклати глава тя. — Не, Катя, толкова пари никой никога не би могъл да ми даде…

— Таня, не казвай „не“. Първо си помисли добре… Е, хайде, хайде, напъни се…

Татяна Николаевна объркано мълчеше.

— Е? Ще те наведа на една мисъл: Саша има ли приятели? Е? Те имат ли родители? Е? На онзи, как му беше името, на Космос баща му, впрочем, е голяма клечка. Член-кореспондент!

— Ама аз почти не се познавам с него. Преди време, много отдавна, сме се срещали няколко пъти на родителските срещи… Но знаеш ли колко години са минали оттогава? Дори името му не помня… Ростислав…

— Юрий Ростиславович… — подсказа й Катя и премести към нея телефонния апарат. — Слушай, сестрице, сядай, вземай телефона и звъни!

— Нямам телефонните им номера!

Катя театрално въздъхна, извади с жест на фокусник едно тефтерче от джоба си и го подаде на смутената си, непрактична сестра.

— Моля!

Татяна Николаевна учудено погледна Катя — очевидно тя беше обмислила, преценила и подготвила всичко още преди да дойде.

— Откъде имаш телефонния им номер?

— Откъдето трябва! — отсече сестра й и вдигна слушалката от апарата. — Хайде, обади се, ти казвам!

Докато все още обзетата от съмнения Татяна Николаевна доближаваше слушалката до ухото си, сестра й вече бе успяла да набере нужния номер.

— Ало, здравейте, домът на Холмогорови ли е? — с потрепващ от вълнение глас изрече майката на Саша. — Мога ли да говоря с Юрий Ростиславович?

— Юрий Ростиславович го няма — отговориха й. — Да, тук е, в Москва, просто в момента не е вкъщи. Потърсете го след около два часа.

Естествено, Татяна Николаевна не можеше да види как от другата страна на жицата красивата млада жена постави слушалката върху вилката и подвикна на своя учен съпруг, който работеше в кабинета си:

— Юра, да ти направя ли кафе?

— Благодаря, довиждане — измърмори Татяна Николаевна и подаде слушалката на сестра си.

Тя бързо я сложи до ухото си и след като чу късите сигнали на прекъснатия разговор, я постави върху апарата.

— Е?

Татяна Николаевна въздъхна на пресекулки и й отговори със същия потрепващ глас:

— Казаха, че ще си бъде вкъщи след два часа…

— Знаеш ли, Таня, толкова съм гладна! — оплака се изведнъж Катя. — Сигурно е на нервна почва… Я да вървим да ме нахраниш! — Тя стана и се отправи към кухнята. — А кой ти каза това?

— Жена му навярно… — замислено отвърна Татяна Николаевна, сподирвайки покорно сестра си към кухнята. — Но тя не е родна майка на Космос, мащеха му е.

— Млада ли е?

— Аха…

— Е-е, работата е ясна! — повдигна вежди Катя. — Вероятно лъже! Като нищо лъже! Знаеш ли какво ще ти кажа, майчице! Повече не им се обаждай, ами се облечи и иди у тях! Аз имам адреса им.

Тя внимателно побутна настрани замислената си сестра и отвори вратата на хладилника.

— Не, Катя, не е удобно — поклати глава Татяна Николаевна.

— Какво значи „не е удобно“? — възмути се сестра й и лапна парченце салам. — Напротив, много е удобно дори! Ще им се изтърсиш най-неочаквано на главите и тогава те няма да могат да се измъкнат. А пък, ако искаш, аз мога да те придружа?

За миг майката на Саша си представи какво би могла да наприказва у Холмогорови нейната устата сестричка и решително отказа:

— Не, Катя, ще ида сама.

— Точно така — веднага се съгласи сестра си, докато отваряше кутия с айран. — Още повече, че и на мен не ми се идва. По-добре ще е аз да разтребя стаята на Сашка.