Александър Белов
Бой без правила (39)

38.

Хладната есенна нощ покри селището с тишина и покой. Палавият ветрец, който се луташе между люляците и френското грозде, охлаждаше натежалата от махмурлука глава, издухвайки пиянския кураж, и навяваше лека тъга.

Пчелата седеше на площадката пред входната врата, надянал на главата си маска и шнорхел за подводно плуване. С методичността на робот той вдишваше дълбоко цигарения дим и силно го издухваше през шнорхела. Впрочем, това занимание явно не го забавляваше кой знае колко. Еуфорията от веселбата се бе сменила с вяла апатия. Изпитваше спокойствие и лека досада.

Зад него изскърца врата — от къщата излезе зиморничаво потръпващият от нощната прохлада Белов.

— Пчела, дай огънче?

— На… — протегна му цигарата си Пчелата.

Белов си запали и приседна на стъпалата до приятеля си. Пчелата дръпна силно и отново пусна една гъста струя дим през шнорхела.

— Знаеш ли, цял живот съм мечтал да стана аквалангист… — замислено каза той.

— Ще станеш — уверено му кимна Саша и добави: — А аз — вулканолог…

— Ще станеш.

— Не е сигурно… — поклати глава Саша.

— Какво стана, как е тя? — посочи с поглед зад себе си Пчелата.

— Изтощи се, горкичката… спи — небрежно подхвърли Белов.

— Искаш ли да се разменим! — без какъвто и да било ентусиазъм предложи приятелят му. — Аз ще ида при твоята, а ти вземи моята.

— Как ли пък не, аз бях дотук — смръщи се Саша. — И без това вече ми се цепи главата.

— Е, щом не искаш — няма — съгласи се Пчелата и въздъхна. — Космос нещо се бави…

И внезапно лъчите на мощни прожектори прорязаха нощната тъма, а в тишината прогърмя усилен от мегафон твърд, като че ли нечовешки глас:

— Заповядвам всички да останат по местата си! Къщата е обградена. Белов, ти си под прицел!

От изненада Пчелата изпусна цигарата си. Младежите бързо се спогледаха.

— Пчела, тръгваш ли с мен? — бързо попита Саша.

— Аха…

— Зад къщата има ограда, а зад нея — гора…

— Белов! Повтарям: ти си под прицел. Ръцете — зад врата и две крачки напред! — гърмеше мегафонът.

И двамата бързо вдигнаха ръце, но не помръднаха от местата си. Пчелата едва чуто изпсува.

— Белов, повтарям: две крачки напред! Броя до три и откривам огън по теб.

— На „едно“… — прошепна Саня.

— Майчице… — въздъхна до него Пчелата.

— Едно! — изтрещя от мегафона.

Двамата едновременно се хвърлиха на земята и нощта в миг се озари от яростна канонада. Десетки куршуми със свистене прелитаха над главите им, забиваха се в старите, покрити с дъски стени, рушаха тухлите на цокъла, чупеха стъклата и прекършваха клонките на храстите и дърветата с вече окапали листа. В къщата истерично запищяха изплашените до смърт момичета.

Белов веднага успя да се скрие зад някаква преобърната лодка, на Пчелата не му провървя чак толкова — бясната стрелба го притисна до земята и той запълзя покрай цокъла, докато не се скри в малката водосточна канавка. Саша видя щръкналия шнорхел — върху него гъсто се сипеха натрошени парчета тухли, разкъртени от куршумите.

— Пчела, насам! — надвиквайки грохота на стрелбата, извика Саша и се хвърли към приятеля си.

Той го сграбчи за ръката и го отведе зад лодката. Приведени, те се втурнаха зад ъгъла на къщата. След като мълниеносно прескочиха оградата, момчетата се понесоха по склона към тъмната стена на гората.

— Тичай, Пчела! Тичай! — викаше Белов.

Тук, зад оградата, стрелбата беше по-рядка, а с всяка крачка спасителната ивица на гората се приближаваше. Но зад тях, давейки се от ярост, все още гърмяха два автомата.

В един момент изстрелите зад гърбовете им стихнаха. До гъсто залесената площ оставаха само два-три метра и Саша повярва, че вече всичко е свършило и че са успели да избягат! Той се обърна и като сви в лакътя ръката си по посока на вилата, ликуващо изкрещя:

— На ви!

И в този момент един от младежите с автоматите хладнокръвно се прицели и плавно натисна спусъка.

Куршумът прониза Саша и отлетя в горската тъма.

Белов изпита непоносима болка, завъртя се на място като пумпал и бавно се свлече по гръб.

— Бели! — изкрещя Пчелата и се хвърли към приятеля си.

Той подхвана Саша под ръка, повдигна го и без да се бавят нито миг, те се скриха зад живата преграда на гъстата горичка.