Александър Белов
Бой без правила (34)

33.

Фил непрекъснато поглеждаше към часовника си и се обръщаше на всички страни. Той нервничеше — бяха се уговорили за пет часа, ала вече беше пет и половина, но Пчелата и Космос не се появяваха.

Днешното „разтоварващо“ мероприятие бе изцяло по негова инициатива и при това той се бе заел с него изключително и само заради Саша Белов. Фил изпитваше вина пред приятеля си — та нали, ако не беше неговата идиотска идея за боевете без правила, със Саша всичко щеше да е наред. А сега при него всичко се бе обърнало с главата надолу.

Не стига, че мечтаният му лесотехнически институт отиде по дяволите, ами на това отгоре му бяха лепнали и издирване! И сега седеше в онази вила като че ли е някакъв си… С телескопа! Пък и тази история с Ленка Елисеева, и сбиването с Мухата… — абе, за каквото и да се хванеш, весело уво го споходи Саша!

Ето защо Фил предложи на Космос и Пчелата да си направят поредния купон. Той се зае да намери мадамите — сред спортистките имаше много „момичета без комплекси“, които винаги бяха готови да станат част от компанията на такова мероприятие. На Фил много му се искаше поне за една вечер Саша да забрави за проблемите си…

Най-сетне линкълнът спря пред спортния комплекс.

— Здрасти! Къде се дянахте, бе, пичове? Колко време може да ви чака човек? — нахвърли се върху приятелите си Фил.

— Абе, замотахме се покрай проблемите на Саша — измъквайки се от колата, заобяснява Пчелата.

— И какво стана?

— Кофти… Май, че Саша ще трябва да мине в нелегалност…

— Като Ленин в Разлив! — изсумтя Космос.

— Какво става, Фил, къде са кадрите? — нетърпеливо попита Пчелата.

— Днес стана засечка, пичове — виновно наведе глава Фил. — С гимнастичките нищо не излезе, останаха тежкоатлетките… Става ли?

Шашардисаните приятели мълчаливо се спогледаха.

— Какво ти става, бе, да не си се чалнал? — облещи очи Пчелата.

— Шегичка, шегичка! — изсмя се Фил. — Плувкини са…

Пчелата и Космос се засмяха с облекчение, а Фил се обърна към спортния комплекс и махна с ръка:

— Ей! Момичета!

От вратата излязоха четири едри девойки и със закачливи усмивки се отправиха към тях.

— Готини мадами! — възхитено ахна Пчелата, след като веднага направи стойка на момичетата като стар сетер пред патица. — Пу за мене оная рижата с балконите!

— Рижата с балконите е моя! — блъсна го Космос.

— Ей, по-кротко, по-кротко, пичове… — успокои ги Фил. — Какво сте се развикали? Ще ги уплашите…

— Казват, че плувкините имат силни крака… — замечтано промърмори Пчелата.

— Фил, а защо всичките са с очила? За мен са важни очите, разбираш ли?

— Косе, какво ти става, да не си извратен? — изсумтя Фил. — Не се тревожи, избрал съм най-хубавите!

— Няма да се съберем всичките, трябва да хванем такси — подхвърли Пчелата на приятелите си и като се ухили, закрачи да посрещне плувкините. — Здравейте, момичета!

Докато Фил спираше такси, всички успяха да се запознаят и като че ли останаха напълно доволни едни от други. След като се разпределиха в колите, се отправиха към развлеченията.

Те стигнаха до вилата, когато вече притъмняваше. Шумната банда се изсипа от колата сред гълчава и смях.

— Ей, има ли някой вкъщи?!

— Саня, ехо!

— Бели, посрещай гости! — крещяха един през друг приятелите.

Привлечена от шума от съседната къща, Оля надникна и саркастично се усмихна.

Купонът набираше скорост. Сложиха набързо масата в хола на първия етаж, надуха музиката с пълна сила и веселбата започна.

Както винаги инициатор на свалката стана Пчелата. Той бързо се ориентира коя ще бъде дамата на сърцето му и настъпателно пое към набелязаната цел. Под грохота на музиката той се впусна в един не особено естетичен, но твърде еротичен бавен танц с най-високото момиче. Забил нос в гърдите на едрата плувкиня, с две ръце сграбчи изпъкналия й задник. Ако се съдеше по кикотенето на момичето, всичко това страшно му харесваше.

Възбуденият Фил се колебаеше между останалите три момичета, които също не скучаеха.

— Какво става, кашавари? — нахлу той в кухнята, където Белов и Космос приготвяха мезетата. — Пчелата ей сега ще помъкне неговата да я чука… Косе, ти коя ще оправиш?

Космос припряно наряза на дебели парчета салама и отвърна, без да се обръща:

— Първо, онази, която е седнала във фотьойла, а после всички поред!

— Ясно… А ти, Саня?

— Виж какво, Фил, днес нещо не съм в настроение… — смутено се усмихна той.

— Я стига… — повдигна вежди Фил.

Космос допря салама до рамото си, сякаш беше цигулка, обърна се към приятелите си и започна да прокарва по нея ножа:

— Сега на Александър обикновените момичета вече не са му интересни. На него му дай цигуларки!

— Майната ти… — махна с ръка Белов и пресуши чаша водка.

— Тогава аз ще оправя Ритка — реши Фил.

— Давай… — равнодушно кимна Саша.

— Между другото, тя е шампион на спортната академия на двеста метра плуване по гръб!

— Оправяй която си искаш, Фил… — Белов посегна към бутилката и си наля още една чаша.

— Ама, ти няма да се сърдиш, нали, Саня? — Взе чинията със салама Фил и тръгна заднешком към изхода.

— Чакай малко! А коя е майстор на свободен стил, има ли такава? — загрижено намръщи чело Космос.

— Всички са майсторки на свободен стил! — засмя се Фил и заговорнически прошепна: — И дори на плуване по тройки…

Фил сложи на двете си длани по една чиния с нарязаното мезе и плавно се изнесе от кухнята.

— Дами и господа — саламът! — разнесе се от стаята тържественият му вик.

Белов се усмихна и се приближи до тъмния прозорец. В отсрещната къща беше тъмно. Той въздъхна и гаврътна поредната чаша водка.

Космос хвърли неодобрителен поглед към приятеля си и го побутна по рамото:

— Саша, защо се правиш на целомъдрен? Я се отпусни…

— Ами, нали това правя? — Той му показа празната чаша и отново посегна към бутилката.

А в отсрещната къща Оля се готвеше да си легне и от време на време раздразнено поглеждаше към вилата на Цареви. За сън се готвеше и баба й. Тя се приближи до прозореца и видя как на терасата на къщата, откъдето се разнасяше музиката, Пчелата се радваше на успеха си пред едрата плувкиня. Хванал с две ръце врата на момичето, той страстно я целуваше. Втората ръка на младежа беше повдигнала късата му рокличка и целеустремено се движеше някъде навътре под нея.

— Безобразие! — гневно изфуча бабата…

Саша бързо се напи. Кипящата веселба във вилата го зарази. Изведнъж всичките му проблеми се изпариха нанякъде. Той вече с интерес разглеждаше безгрижните плувкини, смееше се високо, говореше гадости и продължаваше да налива.

Внезапно музиката спря — магнетофонът беше сдъвкал лентата. Пчелата се захвана да рови из техниката, която им погаждаше номера, а Космос грабна китарата и я подаде на Саша.

— Саня, я изпей някоя от нашите! Например тази: „Гълъби летят над наш’та…“ Ей сега всичко ще има, девойки — танци-шманци и други работи!

На Белов вече му беше все едно, той взе китарата и започна да реве с цяло гърло:

Синигер пърха горе в синевата

и на решетките белее нежен скреж.

Но не ще видя вече аз зората,

за сетен път съм бръснат и съм свеж!

Пчелата заряза магнетофона и повика с пръст в коридора една от плувкините — релефна блондинка с пухкави устни. След минута те се върнаха в стаята със запалени бенгалски огньове и съпроводени от одобрителните викове на останалите, двамата се качиха на масата.

— Девойко, девойко със сини очи! — започна да врещи Пчелата.

— Обичам те много, девойко, мълчи! — изрева цялата компания.

— Говоря ти тези неща, но прощавай, за нощ една с тебе живота си давам — крещеше заедно с всички и Белов.

Пчелата измъкна тениската си през главата, а зрителите с удвоена мощ запяха песента за девойката. Вземайки пример от него, танцуващото на масата момиче също съблече блузката си и демонстрира пред очите на всички плоския си корем и малките си остри гърди. Ревът на компанията се засили още повече — всички крещяха така, че чак ушите им заглъхваха. А най-високо от всички викаше Белов, като не сваляше очи от полуголата плувкиня, която енергично въртеше бедра…

Оля, която не беше в състояние да заспи заради тези дивашки крясъци, се въртеше в леглото си. В нестройния хор, който се носеше от съседната къща, ясно се долавяше пиянският глас на днешния й придружител. Кой знае защо точно този факт я ядосваше най-много. Тя стана от леглото и се приближи до прозореца.

През осветения прозорец на отсрещната къща видя как върху масата унесено танцува голо до кръста момиче. А зад него, облещил безумни очи и със зинала в пиянски крясък уста, яростно удряше по струните на китарата бъдещият вулканолог и предполагаем убиец Александър Победоносец.

Оля тръсна възмутено глава и слезе в кухнята да утоли жаждата си. Там светеше. Баба й, която също бодърстваше, се обаждаше по телефона на някого:

— Ало! Виктор Тихонович ли е? Извинявайте, че ви събудих…

— Бабче, на кого се обаждаш? — отпивайки от студения чай, сънено попита Оля.

— Олюшка, върви да спиш… — обърна се към нея баба й и като понижи глас, заговори в слушалката: — Виктор Тихонович, тук при нас стават такива неща…