Александър Белов
Бой без правила (19)

18.

Така се случи, че Фил остана сам със своето нещастие. Момчетата се мотаеха някъде всеки по работата си и той нямаше с кого да се посъветва. Реши да не отлага дълго нещата и както го посъветва лекарят с бръснатата глава, направо от диспансера тръгна към адреса, който той му записа на парче хартия, откъснато от нечия енцефалограма.

Трябваха му почти два часа, за да се добере до стария изоставен аероклуб, който се намираше след околовръстното шосе. Първо с мотрисата, а после — и с маршрутка, която се наложи да чака толкова дълго, че Фил дори започна да си мисли дали да не тегли една майна на цялото това начинание. Но тъкмо в този момент най-сетне се появи раздрънканият микробус и го откара точно до портала на аероклуба.

Оказа се, че там вече го очакват. Охранителят го попита за фамилията му и веднага го заведе при боса — представителен белокос мъж, който се казваше Григорий Алексеевич. Той посрещна Фил едва ли не с отворени обятия и веднага го поведе да му показва владенията си.

Мястото за боеве беше в огромния стар хангар. Между изкорубените останки от спортни самолети и вертолети се намираше рингът, ако така можеше да се нарече големият около десет метра по диагонал квадрат от кече, залепено по краищата с черна найлонова лепенка. Нямаше ги и обичайните заграждения от въжета, площадката беше заобиколена само с една нисичка, стигаща до коляното бариерка.

— Сто процента съм сигурен, Валера, че бъдещето принадлежи точно на този вид боеве! — разсъждаваше на глас Григорий Алексеевич. — Публиката жадува за силни усещания, на нея до гуша й е дошло от академичното пристъпяне по ринга! Тя жадува да види истински двубой, в който съперниците не са сковани от никакви ограничения! Само това прави зрелището истинско! На Запад екстремните боеве събират огромен брой зрители и съответно носят много пари. У нас засега се правят едва първите крачки, но дори и в този момент нашите състезатели вече печелят колосални суми! Пари има, проблемът е друг.

Белокосият сложи ръка на рамото на Фил и му се оплака:

— Знаеш ли с какви хора съм принуден да работя, Валера? В по-голямата си част нашите състезатели са самодейци, които са се научили на някои номера в разни нелегални клубове по карате. Ентусиазъм имат колкото си щеш, но… Разбираш ли, те нямат школовка! Целият им арсенал се състои от три-четири заучени удара, но съгласи се, че това не е достатъчно! Качеството на боя — ей това ме тревожи! И ето защо толкова се радвам на нашето запознанство. Разбери, че ти с твоята школовка и с твоето майсторство имаш голяма перспектива в нашето начинание! Ще бъдеш шампион! Представяш ли си — първи абсолютен шампион по екстремни боеве! Аз дори не говоря за това, че твоите печалби изобщо няма да могат да се мерят с днешната ти жалка стипендия!

Колкото повече Фил слушаше Григорий Алексеевич, който не млъкваше нито за миг, толкова по-често си повтаряш, че всяко зло е за добро!

Той си тръгна от аероклуба с твърдата увереност, че днес, общо взето, страшно му е провървяло и че се е натъкнал на златна жила.

Фил изчакваше приятелите си на обичайното място — в беседката, предвкусвайки какъв фурор ще предизвика новината. Когато линкълнът се показа на улицата, той се излегна на пейката и придоби важен вид.

— Теофило, защо си толкова загадъчен? — попита Пчелата, оглеждайки подозрително приятеля си.

— Пичове, какъв ден сме днес? — невъзмутимо отговори Фил.

— Според мен сме петък — сви рамене Пчелата.

— А каква дата сме?

— Май че цял ден сме шести. Какво е станало? — погледна с недоумение приятеля си Космос.

— Значи така, запомнете този ден, пичове… — многозначително изрече Фил, изведнъж скочи и закрещя: — Защото днес се роди новият шампион по екстремни боеве без правила!

Никой не се присъедини към радостния му вик. Пчелата озадачено подсвирна, а Космос се наведе към него и загрижено го попита:

— И това си ти, Теофилушко, така ли?

— Че кой друг? — ухили се той. — Да не мислиш, че си ти, космическо чудовище такова?!

Превземайки се, той зае бойна поза и като се поклащаше насам-натам, заплашително се насочи към Космос. Но приятелят му не се включи в играта. Той само изсумтя и се отдръпна настрани, мърморейки:

— Леко, леко…

Фил плъзна озадачен поглед по тримата.

— Какво ви става, не се ли радвате? — попита той обидено.

— Чакай малко, Фил, успокой се — обади се Белов. — Тези твои боеве какво представляват, със залагания ли са? За пари ли ще се биеш?

— За много пари, Саня — натърти Фил. — За страшно много пари…

— И колко чак толкова много са ти обещали? — поинтересува се Пчелата.

— Е, това вече, пичове, е фирмена тайна, пък и не ми се ще да ви разстройвам.

Пчелата демонстративно разпери ръце:

— Да-а-а… Е, какво можеш да направиш, когато на един човек не му стига акълът…

Той излезе от беседката и започна да се задява с Космос, изобразявайки жестока схватка между каратисти.

— Кя! Йо! Банзай! — викаха един след друг те.

Фил недоумяващо се обърна към Белов:

— Саня, какво им става на тия, а?

Саша потупа приятеля си по рамото и се усмихна:

— Не им обръщай внимание, просто ти завиждат. Знаеш ли какво, Фил, я седни и ми разкажи всичко подред…