Александър Белов
Бой без правила (40)

39.

Космос натискаше газта на своя линкълн по пустия нощен път. До него, склонил глава на гърдите си, дремеше Фил, а на задната седалка подрънкваше купената от ресторанта пиячка.

Космос беше мрачен — той мислеше за сблъсъка с баща си и за евентуалните последствия от тази разправия. Не, той не се боеше, че баща му ще издаде Сашка на ченгетата — макар да бе избухлив, Юрий Ростиславович беше умен човек (все пак бе член-кореспондент!). Той нямаше как да не осъзнава, че ако предаде Белов, по този начин ще предаде и собствения си син. Познавайки неговия характер, баща му със сигурност бе повярвал, че Космос няма да остави приятеля си в беда и че ще бъде с него докрай, колкото и страшен да се окажеше този край!

Космос се тревожеше за съвсем друго. Още през деня му стана ясно, че със собствени сили явно нямаше да успее да измъкне Саша. И че колкото и да се съпротивляваше на тази възможност, щеше да му се наложи да се обърне за помощ към баща си. Щеше да му се наложи, както и да го сучеше и да го въртеше — щеше да му се наложи! А как щеше да направи това след днешната плесница и след скандала пред очите на майката на Саша, Космос изобщо не можеше да си представи…

А може би? Изведнъж той си каза, че майката на Саша не е била у тях случайно. И тези пари на масата… Може би те вече бяха решили всичко — с кого да поговорят, кого да помолят, на кого да платят! Ех, щеше да е добре, ако нещата стояха така! Тогава нямаше да има тежък разговор с баща си, нямаше да е принуден да се извинява, а най-важното бе, че нямаше да моли за нищо.

Внезапно видя пред себе си бледата светлина на фарове. Общо взето, това беше доста странно — отдавна бяха напуснали оживеното шосе, а към онова глухо селище никой никога не пътуваше по това време, освен самия той. За всеки случай Космос намали скоростта. И тъкмо навреме, защото автомобилът срещу него внезапно зави настрани и спря напряко на пътя. На светлината на фаровете Космос успя да разпознае в колата срещу себе си милиционерско жигули.

— Тоя изрод пък откъде се взе тука?! — злобно измърмори Космос и наби спирачки.

Фил едва не заби глава в предното стъкло и облещи очи:

— Какво става? А, Космосе?

— Втасахме я — мрачно избоботи той. — Не виждаш ли — ченгета!

Но за огромна изненада на Космос и Фил, от жигулито не излязоха ченгета, а… Пчелата! Фаровете на линкълна го заслепяваха и затова Пчелата вървеше към тях някак на една страна, заплашително насочил напред ръката си, в която държеше пистолет. Едва когато се озова до предницата й, той позна колата и свали оръжието.

— Космосе, мамка ти, къде се мотахте досега?! — извика той.

Космос излезе от колата и погледна с недоумение приятеля си:

— А ти защо си с ютията?

— Елате бързо, Сашка е ранен! По-бързо, какво стоите? — изстреля Пчелата и се хвърли обратно към жигулито. — Има хайка, наоколо е пълно с куки, едва се измъкнахме!

Космос и Фил хукнаха след него. На задната седалка на милиционерското жигули лежеше окървавеният Белов, а на предната седеше неподвижно загледан право пред себе си изплашеният участъков на вилното селище, овързан като телешки салам с бели въжета.

— А този кой е? — подхвърли Фил.

— Ченге, седеше там до бързея. Отвлякохме го заедно с колата, добре, че беше тя да се измъкнем — припряно обясняваше Пчелата. — Пренесете Саша. Само че внимателно… Внимателно, казах — куршумът влезе от едната му страна и излезе от другата!

Фил се наведе към тихо простенващия Белов:

— Как си, братле?!

— Какво стана? — попита Космос.

— Връхлетяха ни с маски и автомати, започнаха да гърмят, едва се спасихме! — Пчелата внимателно повдигна Саша за рамото.

— Дай го тук! Върху мен! Полекичка… — Фил приклекна и подхвана Саша за ръцете.

— Братлета, какво правите? Изчезвайте оттук… — просъска през стиснатите си зъби Белов.

— Тихо, тихо, Саня — успокояваше го Фил. — Потърпи малко… Няма нищо, търпение му е майката! Ей, вземете аптечката оттам! — викна той през рамо и предпазливо понесе приятеля си към линкълна.

Докато Фил пренасяше и настаняваше Саша в тяхната кола, Пчелата гризеше нокти и замислено разглеждаше притихналия като мишка милиционер. Тежкият му поглед не вещаеше нищо добро. Космос се приближи с аптечката от жигулито към приятеля си, който си играеше с пистолета.

— Какво ще правим с този, Косе? — загрижено го попита Пчелата.

— Ей сега ще дойда… — погледна мрачно ченгето той и отиде до линкълна.

Милиционерът не преставаше да гледа към тях с все по-нарастваща тревога. А през това време Фил настани Саша в колата и започна да разкопчава ризата му.

— А сега стискай зъби братле, трябва да погледна. — Той внимателно разкри раната. — Леле майко! Мамка им мръсна! Как успяха да те наредят така, братленце?!

— А, глупав куршум… — простена Белов на пресекулки, поемайки си тежко въздух. — И аз съм глупак…

— Саня, сега ще те заболи, търпи… — Фил разкъса със зъби пакета с бинта и започна да превързва раната. — Няма нищо, търпи, търпи, братленце… — нареждаше той.

Космос взе нож и се насочи право към милиционера. След него се приближи и Пчелата с пистолет в ръка. Той отвори вратата на колата и рязко измъкна навън полуживия от страх участъков.

— Момчета, нали р-разбирате, че ако убиете служител на милицията, това ще е краят ви? — изплашено се блещеше срещу тях лейтенантът.

— Разбираме, разбираме, не се притеснявай — абсолютно спокойно му отговори Космос.

Той отмести настрани дулото на пистолета, който Пчелата беше наврял под носа на ченгето, бавно вдигна ножа и разряза въжетата нещастният младеж.

— Чуй ме внимателно, братко. Ние с теб сме връстници. Кълна се в майка си, че това момче… — Космос показа с ножа към линкълна, — че това момче и всички нас са ни накиснали. Ти ме познаваш, познаваш и баща ми… Не ти трябва да се забъркваш в тази работа. Ако ни предадеш, ние нямаме какво да губим — ще те нарежем на парчета, разбираш ли? А ако не ни предадеш, вдругиден ще получиш пет бона. Разбра ли ме? Пет — Космос разпери пръсти пред лицето на лейтенанта. — Погледни ме, лейтенанте. Аз няма да те излъжа… Така че — решавай. До скоро.

Той сгъна ножа и го пусна в джоба си. След това Пчелата извади пълнителя от пистолета и мълчаливо остави оръжието върху покрива на жигулито.

Космос потупа лейтенанта по гърба, побутна Пчелата и бързо се отправи заедно с него към линкълна. Лимузината изрева, направи завой и изчезна към Москва.