Александър Белов
Бой без правила (37)

36.

От спалнята, където се въргаляше Саша заедно със своята светлокоса приятелка, се разнасяха неспирните страстни стонове на момичето. А в това време край масата се събираха неговите приятели. Пръв, с яке облечено на голо, отгоре слезе Фил, а след него се появи и Пчелата, омотан в чаршаф. Те не обръщаха никакво внимание на звуците, които долитаха от съседната стая. Изобщо не им беше до това — след страстните развлечения с плувкините и двамата изгаряха от страшна жажда. Пчелата порови между празните бутилки и жадно започна да пие вода от един еднолитров буркан.

— Пчела, какво става, да не би да нямаме повече пиене? — облизвайки пресъхналите си устни, попита Фил.

— Ъ-ъ… — врътна глава той, без да сваля буркана от устата си.

След като утоли жаждата си, изхълца високо и викна:

— Косе! Къркачката свърши, трябва да идеш да вземеш още!

След минута се появи пияният като талпа Космос.

— Сам. Няма да ида. Не мърдам — не без усилия и едва ли не сричка по сричка изрече той.

— Белият също не бива да ходи! — вдигна мътния си поглед Фил към Пчелата.

— Да теглим чоп? — подсмихвайки се, предложи той.

Пчелата взе от масата кибрит, извади оттам две клечки и след като направи нещо с тях, ги протегна към Фил да си избере една.

— Какъв смисъл има да се състезавам с теб? — изпръхтя той. — Все едно, ще загубя!

— Който изтегли късата — отива. Тегли! — кимна Пчелата.

Фил протегна ръка и издърпа от пръстите му и двете клечки — и двете се оказаха къси.

— Мошеник… — ухили се той.

Тримата лениво се разсмяха.

В този момент стоновете и жалното скърцане на леглото в съседната стая достигнаха апогея си и изведнъж там нещо се срути с невероятен грохот. Смехът на приятелите премина в кикот.

От спалнята излезе смутено усмихващият се Саша, който в движение закопчаваше панталоните си.

— Какво направи с нея, да не си я убил? — попита го Пчелата.

— Аня, жива ли си?! — подвикна Фил.

— Да-а-а… — протяжно и морно измърка явно доволната от живота девойка.

— А вие защо не си лягате? — скалъпвайки престорено учудена физиономия, попита Белов и изведнъж на лицето му се разля една напълно щастлива усмивка като на дете, което е получило дългоочакван подарък. Той продължи да се усмихва, хвърли бърз поглед към масата и попита: — Какво става, няма ли вече пиячка?

— Отиваме, отиваме… — Фил стана и сръчка Космос. — Иди да се облечеш!

След пет минути те се измъкнаха на улицата. Пръв, олюлявайки се, се тътреше Космос.

— Ей, Косе, почакай! — подвикна му Фил.

— Че къде ще се дяна без теб! — спря се той, претърсвайки джобовете си.

— Дай ключовете.

— Върви на майната си! — отблъсна Космос протегнатата ръка на приятеля си. — За какво са ти ключовете?

— Аз ще карам! — Фил очевидно беше по-трезв.

— Да, ама аз съм пилот от „Формула-1“! — пльосна се зад волана Космос.

— Знаеш ли какво, пилоте, внимавай — колата си е твоя! — предупреди го Фил, настанявайки се до него. — Ако я смачкаш, няма да имаш кола… като на Майкъл Джексън.

— Ей сега ще изхвърчим до града, ще вземем мангизи, ще купим къркачка… — пиянски мърмореше Космос, докато палеше мотора. — Потегляме-е-е-е!!! — викна като Гагарин той и залепи педала на газта за ламарината.

Линкълнът изрева като ранен звяр и с отскок потегли от мястото си.