Александър Белов
Бой без правила (20)

19.

Приятелите напразно разубеждаваха Фил близо час. Никакви доводи не му въздействаха — нито необходимостта оттук нататък да пази здравето си, нито пълната му липса на опит в такъв вид боеве, нито съмнителността на обещаните големи печалби. Фил си знаеше едно и също: това предложение било неговият шанс и той за нищо на света нямало да го пропусне.

На това отгоре се оказа, че първият бой му предстоеше още тази вечер. Фил смяташе, че ще е калташко да се откаже, пък и че е късно да го направи.

Решиха да отидат на боя заедно. Хем да подкрепят приятеля си, хем да се ориентират как точно стоят нещата. Пък и освен това на всички просто им беше любопитно да видят какво се криеше зад тази работа — нелегалните боеве без правила.

Докато пътуваха, те дърдореха и се майтапеха, опитвайки се да поободрят замисления и вглъбен в себе си Фил. И толкова много се стараеха да постигнат това, че неусетно започнаха да си вярват. От предишните им тревоги не остана и следа, защото вече всички бяха сигурни, че Фил няма да си остави магарето в калта, тъй като той все пак не беше боксова круша, а истински майстор на спорта!

Пристигащите в авиоклуба коли влизаха направо в хангара и паркираха между останките от авиотехниката. Линкълнът спря до някакво изкорубено вертолетче. Фил тръгна да търси Григорий Алексеевич, Белов се приближи до онова, което бе останало от гордата машина с перка и крила, а внезапно придобилият сериозен вид Космос се заоглежда на всички страни. Този хангар нещо не му харесваше…

— Какво, Косматко, напълни ли гащите? — попита го Пчелата.

— Няма значение, ще се оправим… Саша, къде се дяна?! — Космос потърси с поглед Саша и сръга Пчелата в ребрата. — Иди да го доведеш.

Той се приближи до Белов, те се спогледаха и се метнаха в кабината, затръшвайки вратичката точно под носа на Космос.

— Щурман, готов за излитане! — давейки се от смях, изкомандва Саша.

— Тъй вярно, капитане! — отвърна през смях Пчелата и започна да дърпа оцелелите ръчки и лостове.

— Излитаме!

Под свода на хангара гръмна музика и се разнесе воят на тълпата — боевете започваха.

Фил участваше във втората среща. В този момент приятелите му вече бяха стигнали до самия ринг и посрещнаха появата му с радостни викове:

— Давай, Фил!

— Свети му маслото!

Григорий Алексеевич беше избрал за съперник на Фил един от най-добрите си състезатели — Котарака. Когато той се появи на тепиха, Космос и Пчелата се спогледаха: забелязали бяха този младеж днес с Мухата в ладата на светофара.

Боксьорите се срещнаха в средата на ринга и веднага, без традиционното ръкостискане, влязоха в схватка. Публиката, която бе наобиколила площадката, ревна.

До Пчелата бяха застанали двама леко подпийнали мъже на около четирийсет години, облечени в скъпи маркови костюми. Единият от тях — набит чичко с къса, щръкнала като на таралеж бяла коса, се обърна към приятеля си — червендалест шишко.

— Е, по стотачка ли ще заложим?

— Може за начало — съгласи се той. — Ти за кого си?

— За боксьора. Тия каратисти изобщо не ги харесвам — като скакалци са!

— Ама този не е каратист! Този е кикбоксьор! Кикбоксьор, разбираш ли? Знаеш ли как действа с краката си? От твоя боксьор ей сега ще остане само мокро петно!

Пчелата хвърли пълен с омраза поглед към шишкото и се съсредоточи върху ринга, където боят вече ставаше интересен.

Котарака маневрираше по площадката, стараеше се да спазва дистанция и да не допуска съперника си до себе си. Фил се опитваше да го вкара в бой от близко разстояние, но Котарака го пресрещаше с ритници в тялото и по бедрата. Въпреки всичките си старания на този етап Фил бе успял да уцели противника си само на два пъти, и то съвсем леко. И с просто око се виждаше, че му е трудно да се нагоди към начина, по който се биеше Котарака.

— Давай, Валера! Действай, действай! — развика се Пчелата.

— Вашият новак ли е? — попита го беловласият мъж с щръкналата като на таралеж коса.

— Какъв ти новак? Той е майстор на спорта!

— Виждам, че ще стопи лагерите на Котарака — кимна в знак на одобрение мъжът. — Не ги възприемам аз тези скакалци.

— Ей сега ще видите как ще рухне вашият боксьор — намеси се шишкото в разговора и се разкрещя: — Убий боксьора!

Двамата противници се биеха все по-ожесточено. Тълпата около ринга крещеше, свиреше и дюдюкаше. Никой не забеляза как в хангара влезе още един автомобил — сива лада. От нея бавно излязоха Мухата, Шведа и шофьорът Фома. Последен, оглеждайки се предпазливо, се показа старши лейтенантът от милицията Каверин.

— Позна ли колата? — Мухата показа на Фома паркирания наблизо линкълн.

Той мрачно кимна, извади нож и направи дълга и широка бразда по вратите на омразния му автомобил.

Мухата започна да се провира напред, изпъна шия и започна да търси с поглед в тълпата пасажерите на линкълна, но Каверин го възпря:

— Чуй ме, Серьога, моля те, удръж се. Остави Белов на мен. — Той направи пауза, подбирайки думите: — Знаеш ли, откривам разни неща за него, тъй де — по ченгесарска линия… Разбра ли ме? С Шведа вече всичко сме решили…

— Не, не разбрах. Какво общо имате с тази работа ти и Шведа? — Мухата вторачи в Каверин тежкия си гнусен поглед. Той помълча малко, усмихна се и прегърна братовчед си през раменете. — Добре, де, Вовка, всичко е наред, не си го слагай на сърцето…

Той се приближи към ринга, а Каверин остана на мястото си, почесвайки се замислено по врата. Докато минаваше покрай него, Шведа погледна многозначително старши лейтенанта, сякаш му казваше: „Аз какво ти казах?“

Боят наближаваше кулминацията си. Поизморените противници започнаха да пропускат сериозните удари, лицата и на двамата вече бяха в кръв. Изведнъж Фил се озова на земята — той не успя да реагира на един от ниските удари, падна, но веднага се превъртя и се изправи на крака. Котарака не съумя да се възползва от грешката му. Но независимо от всичко, това беше сигнално звънче — и то биеше тревожно!

— Фил, стегни се! — изрева Космос и внезапно зърна Мухата на отсрещната страна на ринга.

Той обърна главата на Белов в същата посока.

— Виждам — каза Саша.

Мухата също забеляза Белов.

Врагът му го гледаше през ринга нагло, ехидно и злобно ухилен. На устните му играеше усмивка, но в погледа му имаше вледеняваща омраза.

Космос се наведе до ухото на Белов и го предупреди:

— Никъде не мърдай. Усещам, че тази нощ се очертава да бъде особено интересна…

— Не викай дявола! — озъби му се той.

И в този миг, сякаш за да потвърди думите на Космос и без да сваля очи от Саша, Мухата щракна с пръсти, а застаналият зад него Фома сложи в спуснатата му ръка нож.

Това стана съвсем открито, дори бе извършено демонстративно. Сякаш Мухата предупреждаваше Белов: времето на честните двубои един срещу друг свърши, сега ще започнат съвсем други игри!

Фил пропусна удара и шишкото, който стоеше до Пчелата, доволно се засмя:

— Убий боксьора!

Пчелата го изгледа с омраза — този шопар вече започваше да го нервира.

— Фил, не се мотай! Действай! — извика той.

Шишкото се обърна към белокосия:

— Още двеста срещу твоя! Ще залагаш ли?

Той неохотно отвърна:

— Спирам на сто.

— Пасуваш, значи? Така трябва.

— Майната ти — намръщи се белокосият.

В този момент Фил успя да направи коронния си номер — страничен удар в тялото от лявата страна и десен в главата. Котарака отхвръкна настрани, облян в кръв.

— Видя ли?! — възторжено се развика подстриганият като таралеж чичко. — Видя ли, а? Ще видиш, че боксьорът си знае работата — на него дробовете му са по-здрави!

— Бий се, фръцльо! — неясно на кого точно изрева шишкото.

Пчелата не се сдържа:

— Ей, чичка, престани да обиждаш, чу ли?!

Шишкото не му обърна никакво внимание и Пчелата се засегна от това. В този момент Котарака атакува, Фил отскочи назад и се натъкна на дебелака. Той го ръгна в гърба, Фил отхвърча напред и се надяна на мощния насрещен удар на Котарака.

— Ах, ти, тлъста свиньо! — изврещя Пчелата и с всички сили заби юмрук в корема на дебелака.

Върху него тутакси се нахвърли един от приятелите на дебелака, в мелето се включиха Космос и Белов и след няколко секунди повече от половината екзалтирана публика вече се биеше! Възбудената от хард зрелището тълпа се изсипа на ринга и започна да се маризи един другиго до самозабрава. Настана суматоха.

— Космос, изведи Фил! Фил! — изкрещя Саша, опитвайки се да се добере до Пчелата, върху когото се бяха нахвърлили трима души.

Белов отчаяно размахваше юмруци, проправяше си път, за да помогне на Пчелата, и не забелязваше как в същото време към него с нож в ръката се промъква Мухата.

Онова, което се случваше на ринга, беше същинско безумие. Разкривени от ярост лица. Страховити, зверски крясъци и ревове. Ожесточени ругатни, проклятия и псувни…

И изведнъж — Бум! Бум! — един след друг проехтяха два изстрела. Насред биещите се с вдигнат нагоре пистолет стоеше подстриганият като таралеж белокос съсед на Пчелата и крещеше нещо с прегракнал глас. Усилените от високите сводове на хангара звуци от изстрелите прозвучаха оглушително. Тълпата се разбяга на всички страни.

Белов сграбчи Пчелата, който се съпротивляваше, и изрева в ухото му:

— Изчезваме, мамка му!

Разблъсквайки щуращите се паникьосани хора, те се добраха до Фил, хванаха го под мишниците и хукнаха към автомобила. Космос ги настигна до вертолета:

— Бързо в колата!

Той дръпна с всички сила вратата, настани се зад волана и моторът на линкълна веднага изрева. Вратите се захлопнаха една след друга — всички бяха по местата си и след като изблъска застаналата напряко на пътя лада на Мухата, старата, издраскана лимузина се изниза от хангара.

Щом се отдалечи на безопасно разстояние от аероклуба, линкълнът спря под една улична лампа. Трябваше да видят в какво състояние е Фил.

— Май нещо не разбрах: кой стреля, Космосе? — попита Белов, излизайки от колата.

— Ами, според мен онзи набитият, който имаше гърди като автомобилна гума — с бялата коса… — не много уверено отвърна той.

— Онзи, дето беше подстриган като таралеж ли?

— Ами, да…

Саша клекна до Фил и огледа лицето му. Несъстоялият се шампион по боеве без правила беше със счупен нос, подуто ляво око, а подпухналите му устни бяха почернели от засъхнала кръв. И целият се тресеше.

— Как си, Фил, добре ли си? Я се облечи. — Той свали якето си и го подаде на останалия само по потник младеж.

— Аз съм добре… Ама си загубих маратонките… — смутено измърмори Фил.

— Голяма работа — маратонките. Аз си изръсих каскета… — въздъхна Пчелата. — Жалко, готин каскет беше…

Фил огледа всички с безпомощен поглед и нерешително попита:

— Пичове, а кой ден сме днес, а?

Космос, Пчелата и Белов изплашено се спогледаха.

— Втасахме я… — въздъхна Космос.

— Какво ти става, Фил? — с потрепващ глас попита Саша.

— Нищо не помня… — отпусна глава той.

Лицата на младежите се изопнаха. Последва тежка, тягостна и напрегната пауза. Какво можеха да кажат в този момент?

— Ама, аз и докато отивахме натам, нищо не помнех… — изведнъж замислено проговори Фил.

Той вдигна очи, в тях проблесна насмешлива искрица и всички веднага разбраха, че Фил просто се будалка! Приятелите изпитаха облекчение и се засмяха.

— А аз как се казвам… — опита се да продължи Фил.

— Стига, де… — махна с ръка смеещият се Белов.

— Зоофил… — изсумтя Пчелата.

— Ама, спука го от бой тоя Котарак! — похвали приятеля си Космос.

— Има си хас! Направо като грейка го спука! — включи се Саша.

— Аха, само дето грейката ме оплиска… — мрачно се подсмихна с разкървените си устни Фил и покашляйки, влезе в колата.