Александър Белов
Бой без правила (25)

24.

Космос, Пчелата и Фил се домъкнаха на вилата чак следобед. По това време Белов вече не можеше да мисли за нищо друго освен за ядене.

— Донесохте ли кльопачка? — нетърпеливо попита той приятелите си, вместо да ги поздрави.

— Ето! — потупа раницата на рамото си усмихнатият Фил.

— Какво, гладен ли си, нещастнико? — ехидно се изкиска Пчелата.

Те се качиха на втория етаж. Фил свали раницата на пода и започна да вади продуктите, а Саша тутакси хищно се нахвърли на храната. Пчелата се излегна на дивана и се зае лениво да прелиства „Историята на Рим“. Всички бяха в лошо настроение. Космос се разхождаше из стаята като навит с пружина. От открехнатия прозорец се разнасяха все същите звуци на цигулка.

— Пак ли скрибуца? — кимна към прозореца Космос.

— Ушите ми вече хванаха мазоли… — движейки енергично челюстта си, махна раздразнено с ръка Саша. — Какво става?

— Засега нищо. Цяла сутрин висях в прокуратурата.

Саша престана да дъвче.

— И?

— Разпитваха ме за Мухата, следователят знае, че си се бил с него — загрижено съобщи Космос.

— Пичове, ако знаех, че ще стане така — навъси се Фил, — за нищо на света нямаше да ви помъкна там.

— Я стига! — махна Космос към Фил и се обърна към Белов, хапейки нервно устни. — Саня, много те моля, стой тук тихо и мирно като мишле. Освен ченгетата и люберецката бригада сигурно също се е разшавала. Като нищо ще ти откъснат главата заради Мухата.

— Въпросът е кой го уби — замислено изрече Пчелата. — Аз нали видях, че онзи мъж стреля във въздуха.

Космос надзърна през телескопа.

— Космосе, а ти не видя ли? Ей, какво ти става, да не си оглушал?!

— По-добре ме чуйте какво трябва да говорим пред следователя — изправи се той. — Били сме с мацките на „Университетска“ и сме се прибрали сутринта. А мацките сме ги забърсали в парка „Горки“. Ясно ли е? Те се казват — запомняй, Пчела: Лена, Наташа, Оля и Света. Откъде са и какви са — не знаем.

— Аха, по мене най-много личи, че съм бил с мацки! — мрачно се подсмихна Фил и докосна насиненото си лице.

Всички едновременно избухнаха в безгрижен смях. Наистина, как ли пък няма да тръгнеш по мацки с такава физиономия!

— Така си е, мязаш на Виктор Хара след мъченията на стадиона в Сантяго! — клъвна през смях приятеля си Космос.

— Стига сте се кискали, естети такива! — усмихна се Фил.

Космос престана да се смее и сериозно заяви:

— А сега, що се отнася до теб, Фил… Значи тъй… Тебе и без това всички те видяха в онзи хангар, пък и мутрата ти е една, като на Шарапов… С две думи, ти не си бил с нас. Затова, ако те притиснат за боевете, ти не отричай. Да, кажи, бих се, но само от спортен интерес. Кажи, че си искал да премериш сили с каратиста. Кой кого и тъй нататък… Пчела, как се казваха мацките?

— Кои? А-а-а, онези… Лена, Наташа, Оля и Света.

— Железен си! — кимна Космос и потупа по рамото Фил. — Това е, пичове, да вървим. Ставайте, ставайте… Налага се да ида при едни хора. Нали трябва да измъкнем оттук този… каторжник на съвестта!