Александър Белов
Бой без правила (3)

2.

Саша изтича до долу, изскочи на улицата и се отзова в ръцете на своите възбудени до краен предел приятели. Те се нахвърлиха един през друг върху Белов, мачкаха го и безмилостно го налагаха по гърба и раменете.

— Я колко си възмъжал, колко си възмъжал!

— Каква мутра само си охранил от държавния казан!

— Колко шпиони хвана, а, Бели?

— Добре дошъл, Саньок!

След като успя да се освободи от дружеските прегръдки, малко посмачкан, но радостен, Белов възкликна:

— Е, какво, братлета, ще треснем ли по една бира?!

— Каква ти бира? — сви устни Космос. — Първо ще си почешем езиците, а после ще идем да е…

Той внезапно млъкна и боязливо погледна към Фил, който красноречиво свиваше и изпъваше огромния си, напомнящ месингово чукало за хаванче среден пръст. Пчелата изфуча:

— Виждаш ли го тоя клоун, Саня? — и кимна по посока на Космос. — Предложи на всеки, който казва някаква мръсотия, да му бием по една масльонка по челото. Аз вече си натъртих всички пръсти по челото му, а пък на Фил нищо му няма, харесва му.

— И къде ще идем после, а, Космик? — любезно попита Фил.

— Ами… да такова… как беше… да се видим с момичетата… — мъчително довърши фразата си Космос с гримаса, изразяваща толкова потискаща досада, че всички се разкикотиха.

— Малоумници! — засмя се Космос, разтърквайки челото си. — Е, какво, тръгваме ли?

Компанията на мига се метна в колата и старият линкълн полетя с отскок от мястото си.

— Какво ще кажеш за таралясника, Саня — започна да се хвали Космос. — Страхотен е, нали? А видя ли пламъчетата по вратите? Анди Уорхол ги е рисувал! Общо взето, само аз и Майкъл Джексън имаме такива коли, разбра ли?!

— Да, де, обаче той е негър и на това отгоре е обратен! — клъвна го Пчелата от задната седалка.

— Че какво от това, да не би един обратен негър да не може да има готин таралясник? — справедливо възрази Фил.

— Пчела, ти си расист! — разкикоти се Космос. — Е, братлета, натиснете си здраво задниците, сега чичко Кос ще ви демонстрира класа!

Линкълнът изфуча на булеварда и Космос настъпи газта. Огромният автомобил с бездарно изрисувани врати полетя напред, като нарушаваше всички писани и неписани правила за движение и отчаяно лавираше в гъстия поток от коли.

След него се разнасяха възмутените клаксони и проклятия на шофьорите, но пътниците в линкълна сякаш не забелязваха това. С кискане и подсвирквания те насъскваха своя водач и той изцеждаше от старата кола всичките й останали силици. Заглушавайки измъчения рев на мотора, в купето с пълна мощ гърмеше бодряшката музика на Си Си Кеч.

— Давай на панорамата, Кос! — извика Саша.

— Нямаш проблеми, Саньок! — изрева той в отговор. — Ако кажеш, и на Луната ще идем!

Линкълнът жално изскърца с гуми и спря на панорамната площадка пред Университета. Приятелите се изсипаха от колата и хукнаха един през друг към перилата.

Белов бързо прескочи загражденията и се затича към старата топола. Още в десети клас беше издълбал в основата на короната му сакралното „Саша + Лена“. Та сега си каза, че ако надписът се е запазил и кората не го е заличила, значи между него и Ленка всичко ще е наред!

Светкавично се покатери на дървото и веднага зърна познатите букви. Естествено, надписът беше леко поизтрит, но въпреки това се четеше много добре.

Саша прокара ръка по буквите и с озарено от щастие лице хвърли поглед към панорамата на ширналия се пред него град и не можа да сдържи въздишката си. Ех, мамка му, каква красота!

— Ей, Саша, да ти кажа честно, тук не растат банани! — подвикна му отдолу Пчелата.

— Знам, знам, приятелю! — засмя се Белов и слезе от дървото. — Осемстотин дни не съм бил тук, представяш ли си?

— Какви ги вършиш там? — попита Фил и подаде на Саша отворена бутилка бира.

— Снася яйца! — ехидно рече Космос.

— Саша, а помниш ли, че искаше да скочиш с кънки от трамплина на бунището? — ухили се Пчелата.

— Не-е… — завъртя глава през смях Белов. — Не е имало такова нещо, какви ги дрънкаш?

— Как така да не имало? — възмути се Фил. — Дори пратихме Рижия да ти вземе кънките!

— Я стига! Вярно, че в армията ми промиха мозъка, ама не чак дотам, че да не помня такива неща! — махна с ръка Саша.

— Както и да е, по-добре кажи какво мислиш да правиш оттук нататък? — сложи ръка на рамото му Космос.

— Ами, ще се помотая два-три месеца, а после ще кандидатствам в минно-геоложкия институт.

Приятелите се спогледаха и веднага се разтресоха от смях.

— Къде…

— Ще изучавам вулканите — опита се да обясни решението си Белов. — Докато бях в армията, изчетох цялата библиотека, там…

Прекъсна го нов, още по-мощен взрив от смях.

Космос отново сложи ръка на рамото на приятеля си.

— Да, Саня, виждам, че там съвсем си изостанал от живота!

— И ти сега се каниш да ме поучаваш, така ли? Е, хайде, опитай се — усмихна се Саша, обзет от леко напрежение.

Той отдавна беше свикнал да разчита само на собствените си умозаключения и се отнасяше твърде предпазливо към каквито и да било поучения.

— Какъв институт, какви книги?! — размахваше бирената бутилка приятелят му. — Ето на, аз, Космос, синът на професора по астрофизика, сега те питам: знаеш ли какво е най-важното днес?

— Ако кажеш „парите“, ще ти фрасна един в носа! — Саша вече не се усмихваше.

— Ъ-ъ… — завъртя глава Космос, после най-неочаквано измъкна един пистолет и го поднесе пред лицето му. — Ето какво е най-важното днес!

Белов с каменно изражение отмести дулото, на пистолета настрана и студено и рязко изрече:

— Никога не насочвай оръжие срещу приятел.

— А пък ти ми говориш за някаква си библиотека! — изсумтя доволен от постигнатия ефект Космос и скри пистолета зад гърба си.

— Саня, той е прав — подкрепи приятеля си Пчелата. — Сега за един ден печеля толкова пари, колкото баща ми не може да изкара за цял месец във фабриката. За един ден, смятай! И от какъв зор ми е притрябвал някакъв си институт?!

— Вие какво, да не би да сте станали бандити? — смутено се усмихна Белов. Разговорът все по-малко и по-малко му харесваше — май излизаше, че майка му му беше писала верни неща за момчетата?

Космос се приближи към него с внезапно придобила сериозно изражение физиономия и многозначително произнесе:

— Бандити, небандити…

Белов мълчеше.

— Слушай, Саня — бързо заговори Космос, — сега такива неща стават на Рижката гара, само ако знаеш! Там се събират момчета от целия град, размитат тъпанарите, разчистват си сметките… Ние с Пчелата не сме кои да е там, кажи му, Пчела! С две думи, ела при нас! Ще станем най-важната бригада. Ето, и Фил също ще се включи…

— Ти не бързай да говориш от името на Фил! Още нищо не съм решил — последните му думи явно бяха отправени към Саша. Той съсредоточено гледаше приятеля си, сякаш очакваше нещо от него — може би съвет?

Пчелата измъкна от джоба си дебела пачка пари и протегна няколко банкноти към Белов.

— На, вземи на първо време. Няма нужда да ми ги връщаш, сега нямаш откъде…

Разговорът явно тръгна в неподходяща посока. Без да погледне към парите, Саша отмести ръката му и остави празната наполовина бутилка на парапета.

— Няма нужда, Пчела… Хайде, братлета, да вървим, трябва да отида при Елисеева…

Приятелите му бързо се спогледаха разтревожени и малко смутени и това не убягна на Белов. Не, тук нещо не беше наред!

— Хайде, да вървим! — Саша решително закрачи към колата.

— Чакай, чакай, старче! — Прегради му пътя Космос. — Къде си тръгнал? Такива мадами ни чакат, само ако знаеш! Наточени и красиви!

— Не, наточените утре — упорито завъртя глава Белов. — Сега трябва да отида при Ленка. Домъчняло ми е за нея, момчета…

Космос въздъхна и се намръщи.

— Добре, братле… Я ела да си поговорим…

Саша не помръдна от мястото си, затова Пчелата и Фил се отдръпнаха настрани. Космос седна на парапета и с явно нежелание започна:

— Саня, първо, те се преместиха…

— Наистина ли? Значи, ето защо никой не ми отвори… — кимна той. — А знаеш ли къде?

— Не знам. Пък и не това е важното… — Космос отмести очи и започна да хапе устните си. Саша още от училище си спомняше, че това е сигурен признак на крайно затруднение за приятеля му.

— А кое? Кое е важното, а? — вече губейки търпение, попита Белов.

— Ти само… такова… не се ядосвай… Ще ти кажа истината. — Мрачно погледна към приятеля си Космос. — С една дума, тя е курва.

„Тряс!“ — без да замахва, Саша моментално стовари един в челюстта на приятеля си. И тъй като изобщо не очакваше такъв развой на събитията, той се прекатури от другата страна на перилата. Заслепеният от ярост Белов излетя като куршум през парапета и с глухо ръмжене се нахвърли върху шашардисания си приятел. Те се вкопчиха един в друг и като си нанасяха взаимни удари, се затъркаляха по склона.

Фил и Пчелата хукнаха към биещите се: първият се хвърли върху Саша, а вторият сграбчи Космос. След минута успяха да ги разтърват, като при това на Фил му се падна очевидно по-тежката задача — оказа се, че изобщо не беше лесно да се справи с вбесения Белов.

— Какво правиш, да не си откачил?! — крещеше той в ухото на Саша. — Какви ги вършиш, Саня, да не си мръднал?!

Космос седна и се ухили накриво с разкървените си устни:

— Ама, че си смахнат, Белов… Какво общо имам аз с това?

Задъхан, Саша плъзна разтревожен поглед по смръщените лица на приятелите си, бавно сведе глава и изведнъж рязко закри лицето си с длани…