Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (68)

Епилог

Таос

Март

Карли се усмихваше, докато превеждаше от испански един документ от седемнайсети век, описващ границите на горите на семейство Кастийо. Чрез поредица от неочаквани обрати, които биха накарали Уинифред да се усмихне, сега Даяна Дюран бе законният собственик на земите, животните и сградите на Кастийо-Куинтрел. Отначало майката на Дан бе отказала да има нещо общо е ранчото на Сенатора. После Дан й беше изтъкнал колко полезно може да стане то, ако се превърне в убежище за малтретирани деца.

— Готово — каза Дан.

Гас се появи откъм кухнята на Дан, ядейки пилешко крило. Чесново пиле, разбира се, цялата къща миришеше подобаващо.

Сериозното лице на Дженсън Уърди изпълни телевизионния екран в къщата на Дан. Камерата бавно се отдалечи. Зад телевизионния журналист се видя губернатор Джош Куинтрел, чиито ръце бяха в белезници, и шерифът на Таос, Майк Монтоя, го водеше към чакащата полицейска кола. Думите на Дженсън Уърди не се чуваха, защото звукът на телевизора беше изключен. Дан не се нуждаеше от мастития водещ, за да му обясни какво се случва.

Карли остави документите и седна до Дан на леглото. Двамата заедно се загледаха в губернатора, който спря, за да се обърне към тълпата от репортери, размахващи микрофони пред лицето му. Стоеше гордо изправен и гледаше право в камерата. Вятърът рошеше сребристата му коса, а очите му бяха сини като ясно небе.

— Трябваха им два месеца юридически препирни — каза Дан, — но най-после накараха негодника да говори.

— Казах ти, че ще успеят — каза Гас. Той хвърли костите от пилето в кофата за боклук и изтри ръката си. — Не се случва често действащ сенатор, който е и кандидат-президент, да бъде арестуван по обвинение за опит за убийство — на теб, братко, за незаконно присвояване на чужда самоличност и за две предумишлени убийства.

— Убийства? — попита Карли. — Кои две?

— На Мелиса и Пийт — обясни Дан. — Говорих с Джим Снийд веднага щом видях еднаквите генетични профили. Претърсихме Кастийо Ридж, открихме мястото, където снайперистът беше чакал, откъдето беше слязъл долу до смачканата кола, за да довърши Мелиса, а после беше минал по заобиколен път до колата, паркирана край пътя. Същото място, откъдето стреля по мен — добави Дан. — Понеже ледът не е бил достатъчен, за да полети колата на Пийт и Мелиса в дерето, той прострелял едната гума и колата им се преобърнала и полетяла надолу по склона. Куршумът беше откъснал едно парченце от джантата. Това сега е веществено доказателство номер едно за процеса.

Гас изръмжа.

— Не казвай на мама.

— Не се тревожи — успокои го Дан.

— Не ми изглежда реално. — Карли поклати глава и се вгледа в мъжа, който стоеше гордо изправен пред камерата. Успяваше да изглежда едновременно натъжен и уверен, човек, изтерзан от толкова смърт в семейството си и от обвиненията на отмъстителния прокурор. — Изглежда прекалено… честен. Съдебните заседатели няма да повярват на вината му.

— Ще повярват, когато съдебният лекар даде показания, че счупеният врат на Мелиса не се дължи на катастрофата — каза Дан.

Карли разтри очи.

— Тогава защо губернаторът изглежда толкова самоуверен?

Дан я дръпна да седне в него и намести главата й по познатия начин под брадичката си.

— Има съвършено лице на покерджия. Но въпреки това ще загуби.

Веднага щом губернаторът отвори уста да говори на репортерите, Дан включи звука.

— Искам да благодаря на всички граждани, които ми писаха, за да ми кажат, че са с мен в това време на изпитания.

— Ще повърна — възропта Карли.

— Сигурен съм, че тази глупава плетеница от обстоятелства и злоба ще бъде разплетена в съда.

— Нямаш шанс — каза Дан. — Колкото и добре да изглежда един убиец в костюм, не може да обясни факта защо неговата ДНК и моята са различни и защо е изпратил в лабораторията моя проба като своя. Той е истинският Джош Куинтрел, колкото съм и аз.

Гас се усмихна леко.

— Трябва да ти кажа, братко, че твоите приятели в „Сейнт Килда“ са като къртици, когато трябва да се изрови нечие тяло.

— Господин Стийл става много твърд, когато някой стреля по член на екипа му — отбеляза Дан е мрачно задоволство. — Особено когато въпросният стрелец се финансира в значителна част от изпраните пари на Сандовал. Стийл мрази наркотрафикантите.

Гас се изправи.

— Това вече се казва история…

— Не — прекъсна го Дан. — Ти живееш тук и имаш семейство. Задоволи се с ексклузивен материал за двойствената личност на губернатора, за убийствата, които е извършил. Остави някой отворко от Източния бряг да пусне сензацията за изпраните мръсни пари, субсидиращи кампанията на губернатора.

Губернаторът бе вкаран в полицейската кола от шериф Монтоя. Начинът, по който шерифът затвори вратата, показваше, че той не очаква в скоро време да пусне този затворник на свобода.

Дан изключи телевизора. Беше видял всичко, което му трябваше. Рандал Мълинс, наричан още Джош Куинтрел, беше вече история.

— Е, коя е последната новина, която ме извика да чуя? — попита Гас.

— Ти си на ред — обърна се Дан към Карли.

Тя се пресегна зад него и издърпа една папка, дебела колкото палеца на Дан. Дори по-дебела. На корицата имаше печат на „Сейнт Килда Кънсалтинг“. После бързо запрелиства съдържанието на папката.

Гас се оцъкли, когато видя купчината сложни цветни графики, чертежи, цифри и други такива.

— Ако ти падна на колене, ще ми предадеш ли всичко това в съкратен вид?

Дан се изхили.

— Аз казах същото.

— Ти не коленичи — каза тя.

— Ти не се оплака — възрази Дан.

Тя го изгледа продължително и му се усмихна много женствено.

Гас се отпусна на пода.

— Добре — съгласи се Карли. — Годината е 1968-а. Рандал Мълинс служи като разузнавач и е прикрепен към поделението, в което е Джош Куинтрел. Има засада. Умират всички, освен Рандал Мълинс.

— Според ексхумацията, която „Сейнт Килда“ извърши на останките, погребани като Рандал Мълинс, смъртта е била причинена от изстрел с пушка в тила — добави Дан. — От непосредствена близост. Като на екзекуция. Впрочем останките имат у-ДНК на Сенатора и ДНК на Силвия. Мъртвият мъж е истинският Джош Куинтрел.

— Да не казваш, че Рандал Мълинс е убил Джош Куинтрел във Виетнам? — попита Гас.

— Вероятно, но не можем да го докажем — отвърна Дан. — Можем да докажем само, че е имало засада и един ранен мъж, който е носел личния знак на Джош Куинтрел и е страдал от частична загуба на паметта, е бил единственият оцелял при засадата. Един силно обезобразен труп с отличителния знак на Рандал Мълинс е бил върнат в Съединените щати и заровен в гробището на окръг Таос.

Карли изтегли списък с дати от файла.

Сенатор Куинтрел отлита във военната болница, за да види ранения си син, остава там една нощ и се връща във Вашингтон. Два месеца по-късно Джош Куинтрел се връща у дома в ранчото, за да се възстанови след раняването. Няколко седмици след това Сюзан Мълинс вижда сина си в града. Мъртвия си син, който твърди, че изобщо не й е син. Тя казва на приятелката си Лиза Куинтрел, че Ранди се нарича Джош и се преструва, че не познава собствената си майка. Два дни по-късно три проститутки са наръгани и убити от един хипар, надрусан с някакъв много силен наркотик.

Загледан през прозореца, Дан добави:

— Едно скорошно преразглеждане на докладите от местопрестъплението и от аутопсиите показа, че жените са били убити на различни места и пренесени до мястото, където са били открити. Хипарят или се е спънал в тях, или са му тикнали ножа в ръцете и са го бутнали на сцената на местопрестъплението. Във всички случаи труповете са били на едно място и хипарят е бил обвинен и за трите убийства.

— Лиза и Сюзан — каза Гас.

Дан кимна.

— Осъзнавате ли, че ако предположенията ни са верни, този човек хладнокръвно е убил собствената си майка заедно с две други жени, после е нагласил сцената да изглежда така, сякаш са били убити едновременно от превъртял хипар?

— Той е убил и брат си във Виетнам — изтъкна Дан. — Но освен ако губернаторът не си признае, не можем да докажем вината му в този случай.

— Мили Боже и Дева Марийо! — възкликна Гас слисано и поклати глава. — Трудно е да се повярва, че човек, когото познаваш…

— Става още по-лошо — прекъсна го Дан.

Карли хвана ръката му, стисна я и продължи със списъка.

— Не можем да докажем и че губернаторът е изнудвал Сенатора да не издаде размяната на самоличностите, освен ако не си признае, но мислим, че е станало така.

— Изнудвал? С какво?

— Сенатора е имал кръвосмесителна връзка с Лиза — каза Дан с равен тон.

— Можете ли да го докажете? — попита Гас, зяпнал от изненада.

— Да, но това ще бъде много неприятно за мама.

— Не разбирам… Боже, да не казваш, че…

— … Сенатора е фактическият баща на мама — допълни Дан. — Лиза е нейната майка. Ти си направи сметките.

Гас издърпа един от сгъваемите столове и се отпусна на него.

— Щом Ранди е бил приет като Джош, нещата с убийствата са утихнали за известно време — каза Карли, четейки от листа си. — После Бети Смит, полусестрата на Ранди, се озовава без пари. Съпругът й се развежда с нея, тя се продава за дребни пари и решава да опита да изкара нещо с изнудване.

— За кръвосмешението ли? — попита Гас.

— Не — отвърна Дан. — Майка й Сюзан е записала какво е станало, когато Ранди-Джош се е престорил, че не я познава, и е изпратила по пощата всичко това на дъщеря си. Бети дълго не използвала информацията, после се напила достатъчно и била достатъчно разорена, за да й се стори лесно да забогатее с изнудване.

— И?

— След няколко дни се самоубила — продължи Карли. — Може Сенатора да го е направил. Може да е бил губернаторът. И двамата са имали много за губене. А може наистина да е било самоубийство. Никога няма да разберем, освен ако губернаторът не се разбъбри.

— Самоубийство, а? — каза Гас. — Удобно.

— О, да — съгласи се Дан. — Смъртта е била много удобна дружка на губернатора. Пак не можем да докажем нищо. Но можем да докажем, че няколко месеца по-късно Сенатора започва да прави дарения на много благотворителни фондации. Две от тези фондации перели пари. Преводите се озовавали с банкова сметка без име, само с номер, в Аруба. Проследихме сметката и тя се оказа собственост на Педро Морено.

— И?

— Педро е Пийт Мур — обясни Карли. — Мелиса е имала нещо ценно, с което майка й не е разполагала — омъжила се за счетоводител, който знаел как се крият пари. Така че, когато тя наследила от Бети спомените, изчакала една година и после продължила оттам, където Бети била спряла.

— Но семейство Мур били достатъчно хитри, за да се погрижат Сенатора никога да не научи кой го дои — добави Дан. — По някакъв начин обаче губернаторът открил.

— Вероятно е взел счетоводните книги на ранчото след смъртта на Сенатора. — Дан сви рамене. — Аз пробих защитата им и открих името на Пийт.

— Как го направи? — попита Гас.

— Кое? — попитаха едновременно Дан и Карли.

Гас отвори уста, затвори я и продължи да слуша.

— Сигурен съм, че губернаторът има достъп до специализирани счетоводители — каза Дан, — така че може да е открил кой го изнудва. Този факт също не може да се докаже без самопризнание от губернатора. Аз лично не разчитам много на това.

— Щастливото изнудване траело до смъртта на Пийт и Мелиса — каза Карли.

— Но то не е било катастрофа — каза Гас.

— Така е — потвърди Дан. — Споменах ли, че Ранди Мълинс е бил много добър снайперист във Виетнам.

— Заболя ме главата. — Гас разтри тила си.

— Мен също — каза Дан и докосна мястото, където куршумът го беше одраскал. — Губернаторът се е сдобил с кръвта ми и я е изпратил в „Джийндайн“, за да докаже, че има ДНК на Кастийо. Стрелял е така, че да ме рани, изчакал е да изпълзя с помощта на Карли и после е взел проба от мястото, където кръвта ми е изтекла в снега.

— Обзалагам се, че сега съжалява, задето не те е убил — каза Гас.

Дан се усмихна широко.

— Да, със сигурност. Но тогава му се е струвало прекалено рисковано. Малко кръв на снега, пролята от някой бракониер, не е нещо съществено. Но един труп би предизвикал много по-сериозно полицейско разследване.

— Как го хванахте? — попита Гас.

Дан стисна ръката на Карли в мълчалива молба тя да разкаже историята по-нататък.

— Карли забеляза лека разлика в ДНК профила между мама и Силвия. Това беше бомбата, която взриви на парчета убийствената игра на губернатора.

— По-точно? — попита Гас нетърпеливо.

— Генетично губернаторът има същото ДНК като Мелиса. И като Сюзан Мълинс.

— Значи затова искахте ексхумацията й. Защо не направихте ексхумация и на Лиза? Заради мама ли?

— Нямаше нужда да я подлагаме на това — отвърна Дан с една полуистина, която вършеше работа. Той не обясни, че бе направил частична ексхумация в една мразовита нощ на гробището на Куинтрелови. — Според предбрачното споразумение, подписано от Сенатора, негово незаконородено дете има същото право да наследи ранчото, колкото и някой марсианец.

— Как от „Джийндайн“ са се сдобили с проба от Сенатора? Не мога да си представя, че губернаторът се е съгласил?

— Ще трябва да питаш „Сейнт Килда Кънсалтинг“ — отговори Дан веднага.

— Те ще ми кажат ли?

— Съмнявам се.

— Като оставим гените настрани — каза Карли бързо, защото не искаше Гас да се вглежда прекалено във фактите, — „Сейнт Килда Кънсалтинг“ откриха и поредица от несъответствия в различните военни и ученически здравни картони на Ранди и Джош. Разкриха също и че пари, използвани за кампаниите и на Сенатора, и на губернатора, са идвали от незаконни източници, забелязаха и някои замени на земи, които са били в изгода на Куинтрелови за сметка на хората от Ню Мексико и Съединените щати. — Гас повдигна вежди. — Щом веднъж имаш причина да започнеш да търсиш, откриваш някои невероятни неща в архивите — обобщи Карли.

— Пак „Сейнт Килда Кънсалтинг“. — Гас гледаше брат си, сякаш го вижда за първи път. — Много бих искал да пусна материал за…

— Не — прекъсна го Дан. — Хората, които трябва да знаят всичко това, вече са информирани. За останалото гледай новините.

Гас погледна папката в ръцете на Карли.

— Предполагам, няма да мога да взема това с мен?

— Съжалявам — отвърна Дан. — Това беше само за твое сведение. Нищо повече. Но ще откриеш, че шериф Монтоя ще се окаже много услужлив. Ако случайно не е, ми се обади.

На вратата се почука.

— Аз ще отворя — каза Гас и намигна на Карли, която седеше в Дан. — Вие двамата сте се настанили прекалено удобно, за да мърдате.

Дан прегърна силно Карли.

— Готова ли си за това? — прошепна той.

— За теб — винаги.

— За мама. Предполагам, че тя чука на вратата. Тя знае, че резултатите са пристигнали днес.

— Искаш ли да ви оставя сами? — попита Карли.

— Не, освен ако ти не го искаш.

Карли го целуна по бузата.

— Само ако ти го искаш.

Той повдигна брадичката й и я погледна в очите.

— Остани с мен, Каролина Мей.

Преди тя да каже нещо, Даяна и Джон влязоха в стаята. Даяна изглеждаше изтормозена, но някак по-силна. Джон имаше вид на мъж, който пази жена си.

Дан се изправи и хвана Карли за ръка, за да застане тя до него. По негласно споразумение той не беше споменал името на Сенатора или множеството му незаконни деца в присъствието на майка си. Тази вечер тя беше пожелала да го види.

За да говори с него за Сенатора.

— Къде е Гас? — попита Дан.

— Казах му да си върви вкъщи — отвърна Джон и погледна Карли.

— Тя е от семейството — каза Дан простичко. — Ще остане с мен.

Даяна се усмихна. Усмивката й беше тъжна и красива.

— Значи знаете — каза тя.

— Да — кимна Дан. — А татко?

Вместо да отговори, Джон се вгледа напрегнато в него.

— Благодаря ти.

— За какво? — попита Дан.

— Че още ме наричаш татко.

— Донорите на сперма зачеват бебетата. Но бащите ги отглеждат. Ти си мой баща във всяко отношение. — Двамата се прегърнаха силно.

— Трябваше да ти кажа — каза Даяна, а по бузите й се стичаха сълзи. — Но не можех. Джон знаеше, че съм бременна, когато се оженихме, но не знаеше кой е бащата, нито останалото. Не знаех как да му кажа. Или на теб. Чувствах се… омърсена.

— Стига. — Дан прегърна силно майка си и я вдигна във въздуха. — Да кажеш на сина си, че неговият баща, дядо и прадядо са един и същи перверзен кучи син, не е било лесно.

Даяна се вкопчи в него.

— Той… Сенатора…

— Няма нужда да ми казваш нищо, никога — увери я Дан. — Стига ми да зная, че добър, чист и пълен с любов човек като теб се е родил от ада, който онзи мъж е причинил. — Той я целуна и я пусна внимателно на земята. — Само това има значение. Какъв човек си ти, не какъв е бил той.

— Страхувах се, че истината ще те съсипе — каза тя простичко. — Мен почти ме унищожи. — Тя погледна мъжа си и се усмихна. — Любовта на Джон ме спаси.

— Ти сама се спаси — усмихна се Джон. — Позволи ми да те обичам. — После усмивката му избледня. — Радвам се, че Сенатора е мъртъв. Нямаше да е приятно да прекарам остатъка от живота си в затвора за това, че съм го убил.

Нещо диво блесна в очите на Дан.

— Нямаше да имаш тази възможност.

Даяна подръпна мъжа си за ризата.

— Ела, любов моя. Време е да ги оставим сами, за да може той да я попита… ъъъ… Време е да си вървим у дома.

— Така ли? — попита Джон изненадан. — Но аз мислех, че искаш…

— Да се приберем у дома — прекъсна го Даяна решително. Тя целуна Дан, прегърна Карли и каза на сина си: — После веднага да ми кажеш.

Озадачена, Карли изпрати с поглед Даяна, която пришпори мъжа си да побързат. Щом Дан затвори вратата след тях, тя попита:

— Да не би да е заради нещо, което аз казах?

Усмивката на Дан припомни на Карли колко много синът прилича на майка си.

— Не, заради нещо, което се очаква аз да кажа. На теб. Моята майка, нежната, любеща лечителка, вече знае какво ще те питам.

— Какво?

— За деца, за брак. Бих предпочел първо да се оженим, но съм готов да приема и обратното. Особено ако ме подкупиш в леглото.

Карли го погледна, широко отворила опушено златистите си очи.

— Винаги съм искала същото.

— Да ме подкупиш в леглото?

Тя се засмя и отиде в обятията му.

— Да се оженя, преди да имам деца. Но и подкупите в леглото не са лоша идея — добави тя, като целуваше брадичката му. — Стига ти да ги даваш.

— Сигурна ли си?

— За това колко си добър в подкупите? Да.

— Не, за брака. — Въпреки че й се усмихваше, очите му бяха сериозни, търсещи, изпълнени с очакване.

— Да, и за него.

Той продължи да чака.

— Аз ти отговорих с „да“ — каза тя и докосна белега от куршума. — Ами ти?

— О, „да“.

Мобилният му телефон иззвъня. Той го извади и погледна изписания на дисплея номер: „Сейнт Килда Кънсалтинг“.

Карли откъсна устни от врата му и попита:

— Кой е?

— Грешка. — Дан хвърли телефона в другия край на стаята.

Телефонът продължи да звъни.

Двамата не забелязаха.