Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (40)

39

Таос

Петък сутринта

— Защо да не мога да дойда с теб? — попита Карли. — Защо трябва Гас да търчи тук долу да ме проверява през няколко минути?

— На всеки половин час.

— Както и да е. Знаеш какво имам предвид. И не ти говоря за спазването на правилата на архива.

Дан погледна жената, стояща в средата на претъпканото помещение. Студеният въздух се промъкваше през процепите на вратата, която бе част от покрива на мазето. Имаше чувството, че нещо ръфа крака му.

Той не обръщаше внимание на нищо, освен на Карли.

— Мъжът, с когото ще се срещна, е международен наркотрафикант. Не искам да се намираш дори в една и съща държава с него, камо ли в една стая. Със сигурност знаем за поне пет убийства, които е извършил от двете страни на границата, и това не включва бедните нелегални емигранти, които умряха, мъкнейки четирийсеткилограмови раници с мексикански кафяв хероин, докато пресичаха границата насред пустинята. Всички тези хора са търсели възможност за по-добър живот. А са намерили смъртта си.

Тя вирна брадичката си.

— Гледам телевизия и чета вестници. Знам какво се случва.

— Но не се случва с теб. Искам нещата да си останат такива. Ще се върна преди обяд. Ако не си тук, трябва да си в редакцията при Гас или при родителите ми.

— Това съвет ли е или заповед? — попита Карли.

— Което от двете ще свърши работа.

Тя опита да спори, Дан я целуна продължително, докато тя не омекна. Бавно и без желание той вдигна глава.

— Чакай ме тук, Каролина Мей.

— Не играеш честно.

— Изобщо не играя.

— Както казах… — Тя затвори очи за момент. — Добре, добре… Ти печелиш.

— Не, ние печелим.

Тя го видя как се качва по стълбата и излиза навън в мрачния и заплашващ със сняг ден. Сутринта беше видяла и докоснала белезите на крака му, червени, току-що заздравели. Сигурно го боляха, но той изобщо не позволяваше това да го забави.

Нито в леглото, нито извън него.

Не мисли за това, каза си Карли бързо. Този мъж я разсейваше твърде много, а тя имаше много работа и се надяваше първият вариант на историята на Уинифред да е готов до няколко седмици. Дори ако Дан завършеше програмата си за прехвърляне на микрофилмите в компютърни файлове, тя пак трябваше да работи по шестнайсет часа дневно, за да спази новия срок на Уинифред.

Настрои се за работа и отиде при микрофилмите. Някъде във всички тези метални кутии беше отговорът и на старите въпроси, и на новите.

Кой се опитваше да я убие?

И защо?