Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (25)

24

Санта Фе

Вторник вечерта

Имението на губернатора беше проектирано и обзаведено така, че посетителите да се чувстват удобно и да научават за уникалното изкуство и за творците на Ню Мексико. Телевизионната звезда, която крачеше в гостната и чакаше за среща е губернатора, не се чувстваше удобно, нито се интересуваше от изкуство. Но беше уникална.

Джанет Дикстра имаше огромна национална аудитория на своето телевизионно шоу „Зад кулисите“, представляващо смесица от клюки, предположения, интервюта, взети в засада, и „новини“, заради които на журналистите им се носи лоша слава.

Ан Куинтрел се приготви внимателно, залепи усмивката на лицето си и тръгна към кралицата на малкия екран, която всъщност беше истинска кучка. На живо Дикстра изглеждаше по-стара, по-жестока и слаба почти като скелет. Заради тиранията на десетте килограма, които телевизионната камера добавяше, хората, които изкарваха прехраната си пред камерата, бяха подложени на постоянна диета.

Ан разбираше необходимостта да бъдеш слаб като скелет. Но не разбираше защо жени с кафяви очи и мургава кожа си мислеха, че изглеждат добре с изрусена до бяло коса.

— Госпожице Дикстра, дано не съм ви накарала да чакате — каза Ан. — Секретарката ми не спомена, че имам уговорена среща тази вечер.

— Наричайте ме Джанет. — Репортерката се усмихна разкривайки перфектни зъби и никаква топлота. — Очевидно е станала грешка. Аз имах среща с губернатора.

Усмивката на Ан не помръкна.

— Толкова съжалявам. Някой сигурно е забравил да ви предупреди. Губернаторът отказа всички ангажименти след внезапната смърт на баща си.

— Внезапна? — Тъмните вежди на Дикстра се събраха в една.

— Смъртта винаги е внезапна, когато не я очакваме.

Дикстра гледаше безупречно облечената съпруга на губернатора — не можеха да я издебнат без съвършена прическа за нищо на света. Нямаше и намек за проблеми в брака или за залитания по момичета от страна на губернатора. Истински Кен и Барби Куинтрел, които се усмихват на света. Дикстра огледа гостната, забеляза пъстрите, внимателно изрисувани шарки върху тъмните греди на тавана, бежовата мека мебел, която някак успяваше да изглежда стилна, и неизбежното югозападно изкуство. И тук нямаше нищо пикантно. Мълчанието се проточи.

— Сигурна съм, че губернаторът с удоволствие ще ви насрочи нова среща — излъга Ан. — Той много се възхищава на работата ви.

— Така ли? — едва не изсумтя Дикстра. — Значи слуховете са истина?

— Кои слухове?

— Че Джош Куинтрел ще се кандидатира за президент.

— Съпругът ми е губернатор на Ню Мексико и за него е голяма чест, че се радва на доверието на хората, които са му гласували тази огромна отговорност.

— Всички така казват. А после се гмурват в президентската надпревара и изобщо не поглеждат назад. — Дикстра присви кафявите си очи. — Вашият съпруг има няколко съществени проблема в една президентска кампания.

— Тъй като той не…

Другата жена продължи:

— … Синът му е алкохолизиран пройдоха, който сменя жените като носни кърпички. Губернаторът държи бедната си болна майка затворена и изолирана от света. Скъпият му, наскоро починал, баща беше женкар, какъвто не бяхме виждали от времето на Кенеди. Ако човек се поогледа, със сигурност ще открие цял куп незаконородени деца на Сенатора. Семейството на съпруга ви е достойно за пресъздаване в сапунена опера.

Ан не промени приятното изражение на лицето си. Имаше предостатъчно опит в това да се усмихва през зъби на разни клюкарки, фенки и амбициозни провинциални момичета, които преследваха прочутите политици.

— Съпругът ми е състрадателен, интелигентен, отдаден на обществото човек, който е направил много за гражданите на Ню Мексико.

— И също толкова много за семейството си. Половината гласоподаватели в Америка са жени. Те имат право да знаят що за човек се опитва да спечели гласовете им. Сигурна съм, че губернаторът ще иска да проведем едно половинчасово интервю за „Зад кулисите“ на живо от ранчото и да обсъдим подробно трагедията на личния му живот в контраст с успехите в професионалния му живот.

— Това е много великодушно от ваша страна — каза Ан спокойно. — Ще разкажа на губернатора за предложението ви.

— Непременно. — Дикстра намести дръжката на коженото си куфарче. — И докато говорите по този въпрос, му кажете, че ако не ни съдейства, „Зад кулисите“ ще излъчи материал за семейството му точно преди първичните избори. Някои от темите, които ще включа, ще са интервюта с лекарите на майка му, с хора, които помнят трагично убитата му сестра наркоманка, ще обсъдя слуховете за нелегални източници на финансиране и ще покажа всички незаконородени деца на Сенатора, които успеем да открием. Ако губернаторът предпочете да ни сътрудничи, ще се съсредоточим върху него, вместо да се занимаваме със сестра му, баща му, копелетата и мръсните пари. — Тя се усмихна лукаво. — Когато губернаторът обмисли въпроса, сигурна съм, че ще поиска да представи на хората собствената си гледна точка.

Един мъж, кръстоска между иконом и телохранител, се появи на вратата, сякаш бе призован. Или може би просто беше подслушвал през цялото време и сега беше решил да се намеси. Дикстра не знаеше и не се интересуваше. Тя беше се изразила достатъчно ясно.

— Моля те, дай на госпожица Дикстра визитка на секретарката, която уговаря ангажиментите на губернатора — нареди Ан на мъжа. После се обърна към телевизионната журналистка и протегна ръка. — За мен беше удоволствие да се срещнем. Ако мога да ви помогна с нещо, не се колебайте да ми се обадите.

Ан не промени изражението си, докато телохранителят не изведе Дикстра от стаята. После се обърна и тръгна бързо към кабинета на губернатора. Почука леко и отвори вратата, без да изчака покана да влезе.

— Джош, имаме проблем.