Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (56)

55

Таос

Събота следобед

Карли наблюдаваше с все по-голямо вълнение как архивираните данни от компютъра на вестника се прехвърлят в нейния лаптоп. Почти подскачайки от радост, тя отваряше файл след файл и виждаше прекрасните думи. Можете да пуснете търсене в документите. Това щеше да й спести седмици ровене и съпоставяне.

— Да! — извика тя и удари триумфиращо с длан върху масата. Файловете продължаваха да прескачат в компютъра й.

— Съмняваше ли се в мен?

Карли направи възмутена гримаса, без да отмества поглед от нарастващия списък със статии.

— Този път? Разбира се, че не. Първите шест неуспешни опита вече не се броят. Страхувах се главата ти нещо да не се е размътила, след като те простреляха.

— Очакваш всичко да е идеално още от първия път ли?

— Хей, ти успя още първия път — каза тя разсеяно, загледана в компютъра. — Както и следващите пъти.

Дан се ухили.

— Говорим за танците в легнало положение ли?

Тя повтори мислено току-що проведения разговор, постара се да не се изчерви, после се предаде и замахна към него, като внимаваше да не закачи превръзката на челото му.

— Друг път не ми говори, когато съм заета с нещо.

— Ще го имам предвид.

Тя изстена. Вече го познаваше достатъчно добре и знаеше, че току-що му беше дала идея как да заобикаля защитните й стени. Трябваше само да я погледне по онзи особен начин и тя беше готова да скочи в скута му.

— Чук-чук — извика Гас от най-горното стъпало.

— Това начало на някакво съобщение ли е или нескопосана шега? — попита Дан.

— Нито едно от двете, само ви предупредих, че не сте сами.

Карли пак се изчерви. Гас беше идвал по-рано днес. Тя и Дан бяха облечени, но сексуалното напрежение помежду им се чувстваше толкова осезаемо, че във въздуха прехвърчаха искри.

— Оценяваме това — каза Дан. — Чакай. Трябва да прегледам статиите от още два месеца.

Гас слезе по стълбите, спря до стола на Карли и разсеяно потупа по масата с плика, който държеше.

— Казах ти, че ще се справи — каза Гас. — Ще си блъска главата, но ще успее.

— Прав си. Брат ти е невероятен. Компютърен гений във вълча кожа.

Гас се усмихна, но само за момент, после пак стана сериозен. Новината как брат му е лежал ранен в снега на Кастийо Ридж бе неприятно начало на деня. Останалата част от деня не бе по-добра. Той погледна плика в ръката си и попита:

— Днес чували ли сте се с Уинифред?

Нещо в гласа му накара Карли да вдигне глава от компютърния екран.

— Не, защо?

— Сред испанската общност се носи слух.

Дан натисна един бутон и погледна брат си.

— Какъв слух?

— Че Уинифред е умряла.

Карли отвори и затвори уста, без да каже нищо. Ръцете й се вкопчиха една в друга.

— Някой със сигурност щеше да ми се обади — отвърна тя.

— Мислиш ли? — попита Дан. Той постави ръка върху нейната и я погали нежно. — Никой не те искаше тук, освен Уинифред.

— Ако си мислят, че ще си тръгна, защото тя е болна или мъртва, много ще се разочароват.

Дан не си направи труда да спори, че смъртта на Уинифред е добър повод Карли да замине за някое по-безопасно място. Беше достатъчно голям, за да знае кои спорове ще доведат до нещо и кои — не. Карли не беше глупачка. Знаеше точно какво е заложено. Като полежиш в снега и очакваш някой да стреля по теб, мисловните ти процеси доста се проясняват.

— Ако е починала, каква е причината за смъртта? — по пита Дан.

— Пневмонията.

Карли прехапа устната си отвътре, за да овладее гнева и сълзите си. Уинифред не беше лесна за общуване, но бе като ходеща енциклопедия за историята на Кастийо и Куинтрел. Ако наистина беше умряла, всички впечатления, любовта, дори и омразата — всички емоции и спомени, които превръщаха историята в нещо повече от просто изреждане на имена и дати — бяха умрели с нея.

— Не може да е умряла — каза Карли.

Но знаеше, че може.

— Каза, че е видяла летящ гарван — каза Дан. — По дяволите!

— Не можем да сме сигурни, че е мъртва — намеси се Гас.

— Обади ли се в ранчото? — попита Дан.

— Разбира се.

— И?

— Мелиса ми сервира едно много учтиво увъртане. Докторът бил при Уинифред, не можело да я безпокоим, тя щяла да ми се обади.

— Но не ти се обади — каза Дан.

Гас сви рамене.

— Още не. Но може би Карли ще ни помогне.

— Как?

— Това е адресирано до теб. — Гас подаде плика, който носеше. — Почеркът е старомоден, писмото е изпратено от ранчото и мисля, че е от…

— Уинифред — прекъсна го Дан.

— Да — кимна Гас. — Предполагам, че не е знаела къде е отседнала Карли, затова го е изпратила на адреса на вестника, за да й го предам.

Карли погледна клеймото. Петък сутринта. Тя бързо отвори плика. От него изпадна разписка. Със скорост, която накара Карли да примигне, Дан се наведе и грабна за ъгълчето листа, преди да е паднал на земята.

— „Джийндайн Лаб“ — прочете той. — Разписка за изпратени проби за някакви изследвания.

— Защо Уинифред е изпратила разписката на Карли? — учуди се Гас.

Дан се усмихна бавно. Усмивката не предвещаваше нищо приятно.

Карли го погледна внимателно, спомни си мъжа, който бе лежал до нея в снега, с кървяща рана, с изваден пистолет, готов да посрещне всеки, тръгнал да ги търси.

— Това е една от най-добрите генни лаборатории в страната — обясни Дан. — Изглежда, Уинифред им е изпратила някакви проби.

— Защо? — попита Карли.

— Довиждане, Гас — каза Дан. — Гас го погледна обидено. — Облиза си устните при мисълта за сензационната история, засягаща най-изтъкнатото семейство в щата. — Ако останеш, трябва да обещаеш, че няма да пишеш, намекнеш или предадеш с езика на знаците каквото и да е от това, което чуеш — каза му Дан. — Ако искаш да не ядосаш мама, ще трябва да спазваш не само буквално, но и всячески това, което ти казах. Или ще ти откъсна топките и ще нахраня с тях някой койот.

Гас се разсмя и извика:

— Той се върна, най-после!

— Кой? — не разбра Карли.

— Истинският ми брат, който беше изчезнал да се цупи някъде в продължение на три месеца. Явно изстрелът в главата го е събудил.

— Мъжете не се цупят, те изпадат в мрачно настроение — каза Дан.

Карли се изсмя.

Дан прониза брат си с поглед, който му показа, че закачките са свършили.

— Оставаш или тръгваш?

— Всичко това има ли нещо общо е имената на бебетата, които проверявам?

Дан изчака.

Гас въздъхна.

— Добре, добре, устата ми е заключена, ръцете ми са вързани и няма да пърдя кодирано, става ли?

Карли се засмя.

— Ще се обадя в службата ми — каза Дан. — Те ще успеят да проверят какво е изпратила Уинифред в лабораторията.

— Как могат да… — започна Карли.

— Работата им е да научават разни неща — обясни Дан. — Много ги бива за това.

— Мислех, че вече не работиш за федералните — обади се Гас.

— Не работя.

Дан извади мобилния си телефон и съжали, че не носи сателитния. Но не го носеше. Държеше го заключен в куфарчето е кодиращото устройство, пистолета, амунициите и някои други неща, които не трябваше да попадат в детски ръце. Набра един номер, слуша известно време, набра друг номер и записа името си и номера, на който да го потърсят. После попита:

— Какво друго има в писмото на Уинифред?

Карли извади нещо, което приличаше на старинен документ, разгъна го внимателно и поклати глава.

— Не е трябвало да го пъха в такъв малък плик, повредил се е.

— Може да е бързала — предположи Дан.

— Какво представлява? — попита Гас, опитвайки се да заобиколи Дан и да надникне през рамото на Карли.

— Някакъв правен документ — обясни Карли, като го преглеждаше бързо. — От 1934-а година. Отдолу има превод на английски. Поне мисля, че е превод. Испанският ми не е достатъчно добър, за да направя подробно сравнение.

— Дай на мен — намеси се Дан.

Тя се наведе настрани, за да може той да го прочете.

— Преводът е точен — каза той след малко.

— Какво е? — попита Гас нетърпеливо.

— Прилича на брачен или предбрачен договор между семейство Куинтрел и Силвия Симънс и Кастийо. — Карли гледаше английската версия. — Той се съгласява, признавайки приноса на рода Кастийо като пари и местна подкрепа, да гарантира, че само дете, родено от тялото на Силвия Куинтрел, може да наследи земята и следователно само деца на това дете могат да наследят земята и така до края на света, амин. Ако някой, в чиито вени не тече кръвта на Кастийо, се опита да наследи — или в случай на смърт или развод, преди да са се родили деца — земята, всички сгради и добитъкът незабавно се връщат на семейство Кастийо.

Гас изглеждаше изненадан.

— От вида и стила на документа — обясни Карли — личи, че този документ е съставен по образец на по-стар документ. Ако трябва да гадая, бих казала, че образецът е оригиналното брачно споразумение между Куинтрел и Кастийо от 1865-а. Може би то е някъде сред всички документи, които Уинифред ми даде.

— Явно семейство Кастийо не е имало доверие на Куинтрел нито тогава, нито сега — отбеляза Гас.

— Били са реалисти — каза Карли, — а реалността е била, че в средата на XIX век жените често са умирали преди съпрузите си, които после са се женели повторно и са имали още деца. Семейство Кастийо просто се е опитвало да направи така, че децата на Куинтрел от втората му жена да не наследят земята на Кастийо.

— Тогава защо е нужно по-скорошното споразумение? — попита Гас, като гледаше документа от началото на двайсети век. — Тогава жените не са умирали при раждане толкова често.

— Вторият предбрачен договор показва какво мнение е имало семейство Кастийо за морала на Сенатора — каза Дан сухо. — Страхували са се, че той ще използва влиянието на Кастийо сред испанската общност, за да спечели изборите, и после ще изостави тяхната скъпа Силвия заради някоя жена, в чиито вени не тече кръвта на Кастийо.

— Добре. Но какво значение има всичко това сега? — попита Гас. — Ражданията на децата са добре документирани.

Карли сложи стария документ на масата и извади друг лист хартия. Той представляваше завещание с холограма, с което Уинифред оставяше всичко на Карли, плюс правото да проучва, копира и събира от документацията на ранчото всичко, което може да й бъде от полза при написването на семейната история. В завещанието се заявяваше, че Карли трябва да има свободен достъп до ранчото, докато то е собственост на наследниците на Кастийо. Датата на документа бе от предния вторник.

— Какво е? — погледна я Дан.

Карли му подаде листа.

— Уинифред явно се е чувствала по-зле, отколкото показваше. Погрижила се е да получа всички документи и достъп до ранчото, в случай че тя умре, преди аз да довърша семейната история.

— Умна жена — каза Дан, четейки бързо. — Това ще помогне, ако губернаторът опита да си върне всичко и да отмени поръчката за историята. Ако не друго, поне ще ни даде време да копираме всички документи и снимки.

Гас гледаше объркано.

— За какво говориш?

— Губернаторът не желаеше семейната история да бъде публикувана, докато не минат изборите през ноември — обясни Дан.

Карли извади един последен лист от плика. Очите й се разшириха.

— Изглежда, Мелиса е била права.

Тя подаде листа на Дан.

— Какво значи това?

— Уинифред наистина е загубила разсъдъка си — каза Карли. — Тя настоява губернаторът да докаже, че е наследник на Кастийо.

Дан взе листа и го прочете бързо.

— Има го в официалните регистри — каза Гас. — Няма да е проблем.

— Според Уинифред има проблем — възрази Дан. — Тя настоява да се направи специален тест, за да се докаже, че той произхожда от рода Кастийо.

— Какъв тест — да донесе три златни ябълки от планината Олимп? — попита Гас.

— Не е свързано с митологията. — Карли взе разписката и я размаха. — Изпратила е проби от слюнка в лабораторията — свои и на Силвия. Така ще може да се направи сравнение за ДНК тест.

— Ще преведеш ли на английски? — помоли Гас.

— Това е ДНК информацията, която се предава на децата само от майката — обясни Карли. — Бащината митохондриална ДНК информация не преминава в оплодената яйцеклетка. Тя се съдържа в част от опашницата на сперматозоида, която изпада извън яйцеклетката.

— И? — попита Гас. — Обясни ми по-ясно. По биология бях много зле.

— Същественото е, че всяко дете на Силвия Кастийо Куинтрел ще има нейната митохондриална ДНК, но само дъщерите й ще предадат тази ДНК на следващото поколение.

— И какво? Губернаторът вече е наследил земята. Какво си мисли Уинифред — че извънземните са го размени ли с друго бебе в родилното ли?

— Мисля, че иска да му създаде възможно най-много проблеми — каза Карли. — Тя беше много категорична в отношението си към Сенатора. Изобщо не го харесваше.

— Ако разказаното ни от нея е вярно, определено си има причина да го мрази — каза Дан.

— Защото е бил женкар ли? — попита Гас.

— Защото Силвия се е опитала да убие съпруга си, но вместо това се е превърнала в жив мъртвец.

Гас погледна брат си.

— Шегуваш се.

— Не. — Дан стана. — Ще говоря с мама.

— Ти си или по-жесток, или по-смел от мен — каза Гас.

— Така става, след като те прострелят в главата. — Дан извади ключа за колата от джоба си и го подаде на Карли. — Ето, ти ще караш. Аз трябва да се обадя на някои хора.