Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (32)

31

Ранчото „Куинтрел“

Четвъртък, 4 ч. сутринта

Със замъглен поглед д-р Сандс потвърди това, което всички вече знаеха: Силвия Кастийо Куинтрел беше умряла в съня си. Той отиде до телефона и се обади на губернатор Куинтрел по частната му телефонна линия.

— Какво? — Въпросът прозвуча като ръмжене.

— Губернатор Куинтрел, обажда се доктор Сандс. Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, но майка ви почина.

В другия край на линията последва тишина, после женски глас зададе въпрос, накрая Джош каза:

— Благодаря, че се обадихте. Трябва ли да направя нещо незабавно?

— Не. Госпожица Уинифред има списък с желанията на Силвия. Тя ще бъде кремирана и прахът й ще бъде разпръснат из ранчото. Тъй като беше болна от толкова години, препоръчах да не се прави аутопсия. Няма смисъл да разстройваме допълнително семейството. Цяло чудо е, че живя толкова дълго.

— Оценявам това. Вече имам кошмари как долнопробните медии точат лиги за снимки от аутопсията. Как е Уинифред?

— Не е добре — отвърна д-р Сандс. — Не беше особено силна и преди това. Пневмонията е много опасна за жена на нейната възраст, а тя отказва да отиде в болница.

— Силвия беше единственото, заради което живееше.

— Съжалявам, че бях толкова директен, но трябва да бъдете подготвен. Много е вероятно и на госпожица Уинифред да й остават броени дни. Или най-много седмици. Не реагира добре на антибиотика. Ще го сменя с друг, разбира се, но при пациенти на нейната възраст пневмонията често е начин тялото да каже, че се е уморило да се бори с живота.

— Мислиш, че се е предала?

— За нея е било много тежко да открие сестра си мъртва.

Последва дълго мълчание.

Накрая Джош каза:

— Ще проверя програмата си, но не мисля, че ще успея да пристигна в ранчото днес. Имам по три официални срещи на ден в Ню Хемпшър през следващите шест дни. Но ако мога да комбинирам посещението при Уинифред с възпоменателната служба за Силвия… да, така може да стане. Ще летя със самолет и в двете посоки. Трябва да има траурна служба за Силвия до четирийсет и осем часа.

Д-р Сандс се впечатли от умението на Джош да жонглира с личните и обществените ангажименти, въпреки че го бяха събудили от дълбок сън в четири часа сутринта.

— Моите съболезнования, губернаторе. Искам да ви поздравя за кандидатурата. Вярвам, че ще станете чудесен президент.

— Благодаря. Ще ви изпратя покана за следващата вечеря за набиране на средства за кампанията.

Д-р Сандс се засмя, затвори телефона и направи нужните уговорки за транспортирането на тялото на Силвия до крематориума.