Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (64)

63

Таос

Понеделник следобед

Карли се втренчи във вратата, после в Дан.

— И ти ли мислиш същото като мен? — попита тя.

— Че някой извършва безнаказани убийства?

— Това не е ли единственото престъпление, за което няма давност?

— Да.

— Нещо се затруднявам да видя връзката между миналото и настоящето.

— Аз също. Има твърде много хора, които са мразели Сенатора, и твърде много основателни причини някой да го убие. Или…

— Какво?

— Да го изнудва.

— Това помага ли ни?

— Поредната доза факти, които не пасват никъде. Защо?

Карли се намръщи.

— Когато стигна до такъв момент в генеалогията — твърде много факти и липса на свързващ модел, — спирам и предприемам различен подход, друг поглед върху нещата или друг начин за събиране на информация.

Дан кимна. И той постъпваше така. Понякога това вършеше работа, понякога само водеше до още по-голямо объркване. И в двата случая това беше нова стена, в която да се блъска.

— Защо не подходим по друг начин? — попита Карли бавно. — Ами ако повярваме, че отношението на Уинифред към Сенатора и сина му не е било патологично? Да приемем, че в омразата й е имало съвсем рационален аспект.

Дан се заслуша внимателно.

— Продължавай.

— И ако също така приемем, че баба ти не е била просто патологична лъжкиня и наркоманка? Че може да е знаела какво говори, поне в определени моменти? Отново може да има рационална основа за действията й.

Той повдигна вежди.

— Това е доста пресилено.

— Чакай.

Карли отиде в спалнята, върна се с диктофона си и от втория опит намери това, което търсеше. Гласът на Даяна Дюран зашептя в стаята, заедно с гласа на Дан.

Случва се отново.

Кое?

Злото. Смърт, която не е трябвало да настъпи. Майка ми пищи и се смее, после само пищи.

Защо е пищяла?

Защото мъртвите ходят сред живите. Знам това със сигурност. Приятелката на майка ми го видя. Сюзан. Тя каза на майка ми, а майка ми каза на мен. Майка ми видя духа на един мъж. Мъртвец, който ходи и използва името на живия. Два дни по-късно тя умря.

После гласът на Карли, която я пита предпазливо:

Кой мъж е видяла?

Каин.

След малко гласът на Дан задава друг въпрос и измъченият глас на Даяна отговаря:

Спомням си. Помня точните думи. Те оживяваха в сънищата ми. В кошмарите ми. Тя каза: Мъртвите ходят и пируват в ранчото на баща ми. Каин е жив, а Авел мъртъв.

Карли спря диктофона.

— Сенатора е имал двама сина, за които се е говорело.

Дан погледна плика, който още държеше.

— И още много, за които не се е говорело.

— Възможно ли е Джош да е убил по-големия си брат?

Дан присви очи. Отиде до компютъра си, отвори някакви файлове и пусна търсене в тях.

— Не е много вероятно. От статиите от вестника, възхваляващи храбрите синове на Сенатора във Виетнам, става ясно, че Джош не е бил там по едно и също време с брат си. Освен това е имало очевидци на смъртта на по-големия син във Виет Конг. Умрял е, докато е спасявал живота на свои другари рейнджъри. Ако беше оцелял, щеше да получи толкова медали, че нямаше да може да стои прав под тежестта им.

— Ясно. Значи Каин и Авел не е точното описание. — Карли замълча. — Ами ако едно от незаконородените деца…

— По някакъв начин е заело мястото на законния син? — каза внезапно Дан.

— Да.

— Как? Кога?

Тя започна да навива кичур коса около пръста си.

— Трябва да е станало след като Силвия е изпаднала в кома.

— Защо?

— Няма начин Силвия да е позволила на Сенатора да вкара едно от копелетата си в семейството и да го направи наследник на семейната собственост.

— Съгласен съм с това. Особено ако е знаела, че той чука дъщеря им.

Карли примигна.

— Казано без заобикалки.

— Няма приятно название на кръвосмешението.

Тя издиша продължително.

— Прав си. Просто от цялата тази идея ме втриса.

— Щях да се притесня, ако не те втрисаше. — Дан я целуна нежно, после я пусна, но тя продължи да се притиска към него.

— Извинявай — каза тя. — Забравих за момент, че майка ти…

— Може да е плод на кръвосмешение?

Карли кимна.

— За това е виновен единствено Сенатора, а той е мъртъв.

Дан отведе Карли обратно към мястото, което бяха превърнали в работно пространство. Използваха леглото вместо маса, на малката масичка държаха компютрите, а на няколкото стола — папките. Останалото беше по пода.

— Добре — каза той, усещайки как възбудата от преследването закипя в кръвта му. Дори тези предположения да не ги отведяха никъде, това „никъде“ пак щеше да бъде нова територия, нямаше да тъпчат на едно място. — Според предположенията ти размяната е станала не по-рано от удара на Силвия.

— Освен ако точно размяната не я е накарала да се нахвърли на Сенатора — каза Карли. — Моята идея беше, че тя просто не би приела подобно нещо пасивно.

— Съгласен съм с теб.

Дан седна пред единия от трите компютъра, които използваха — два негови и един неин. Включи своя, който имаше много по-гъвкава програма за търсене на данни от компютъра на Карли, в него сега се съдържаше всичко за семейство Куинтрел, което го имаше и в нейния. Плюс информацията от компютъра в ранчото, за това той още не й беше казал.

— По онова време — каза бавно Дан — Джош трябва да е бил на около двайсет и седем. За да се размени някой е него, трябва да е бил приблизително на същата възраст и със същото телосложение. Вероятно не повече от пет години по-стар или по-млад и не повече от два-три сантиметра по-висок или по-нисък. Освен това той трябва да е „умрял“ точно по времето на размяната. Така че търся незаконороден син на Сенатора, който е бил висок между метър и осемдесет и метър и осемдесет и пет и между двайсет и две и трийсет и две годишен през 1967-а. В смъртните актове не се пише ръстът, така че първо ще проверя възрастта.

Той извади диска, който му беше донесъл Гас, пъхна го в компютъра и източи информацията от него. След секунди вече беше пуснал търсене в своята база данни.

— Виетнам — каза Дан след малко. — Там трябва да е станало.

— Където е умрял?

Дан кимна.

— И където е станала размяната. Ако е имало размяна.

— Ако не е имало, нашето предположение ще се разпадне много бързо.

— Ще се изненадаш — продължи Дан разсеяно, — но предположението е майка на всички прецаквания и на много деца.

Карли наблюдаваше монитора напрегнато.

— Напомни ми да си открадна тази програма от теб.

— Ще ти направя модифициран вариант специално за теб. Срещу заплащане.

Тя го погледна, видя, че я наблюдава, и каза:

— Разбрахме се.

— Не искаш ли да знаеш колко ще ти струва?

— Ако не мога да си позволя цената, ще измисля нещо друго. Или ти ще предложиш нещо.

— Разсейваш ме.

— Благодаря.

— Дяволите да ме вземат — изруга той, загледан в компютъра.

— Моля?

— Имаме петима кандидати, които пасват на профила. Девет, ако се вземат пет пълни години нагоре и надолу.

Карли не знаеше дали да се радва, или да се отчае.

— Толкова много?

— Това са само тези, които са умрели или изчезнали и са били с приблизително същия ръст. Иначе във въпросните години са се родили много повече момчета.

— И всичките са деца на Сенатора? — попита тя невярващо.

Дан се засмя.

— Не. Просто няма как да се докаже, че не са негови копелета.

— Така се чувствам по-добре. Май Сенатора може да сложи и Чингис Хан в джоба си.

— В какъв смисъл?

— Според някои генетични проучвания на у-ДНК в Азия, около осем процента от населението са директни потомци по бащина линия на Чингис Хан — обясни тя. — В сравнение с един средностатистически мъж това е астрономически висок процент на репродуктивност.

— Каква е била тайната му?

— Изнасилвания и убийства. Убивал мъжете и момчетата, заплождал жените и момичетата и се отправял към друго място. Ако може да се вярва на историческите документи, е бил неуморим не само на бойното поле.

Дан повдигна веждите си.

— Какви неща само научавам, като се размотавам с една наивна генеаложка.

— Наивна?

— Красива. Споменах ли красива?

— Сега вече знам, че куршумът ти е причинил мозъчни увреждания.

Преди Дан да успее да отговори, усети докосването на устните й до слепоочието си. Това го разсейваше. Много.

— Кандидатите — каза той на висок глас. — Какви други критерии да въведа, освен че са умрели или изчезнали… скъпа, ако продължиш да ми дишаш в ухото, много скоро ще се озовеш в скута ми, а аз ще бъда много дълбоко в теб.

Карли се изправи и отдалечи от изкушението.

— Кандидатите. Хм, възраст, смърт. Ясно. — Тя издиша рязко. — Ами ръст, цвят на очите… такива неща.

— Дай ми една минута.

Тя отиде при собствения си компютър, отвори директорията със семейните снимки и описания и се загледа в тях. Ей Джей Четвърти беше имал черна коса като Сенатора и тъмни очи като майка си. Джош имаше черна коса и сини очи — точно копие на Сенатора. Лиза имаше руса коса и тъмни очи. Сестрата, която беше умряла от полиомиелит на девет години, имаше кестенява коса и сини очи. Даяна Дюран имаше тъмна коса и тъмни очи. Дан имаше тъмна коса и най-невероятните зелени очи…

Изобщо не започвай.

Карли бързо насочи мислите си към фенотипите. Определено имаше разнообразие. Всичко — от черна коса и тъмни очи до руса коса и сини очи. Това изобщо не помагаше.

Така че тя се замисли защо е трябвало да умрат Пийт и Мелиса. Кой има полза от това?

Техните деца вероятно, но те бяха вече големи и живееха в друг щат.

Карли се върна на интригуващата идея за сменените самоличности. Сенатора е знаел със сигурност. Дали го е направил доброволно, просто за да може собственият му син да наследи земята и властта, или измамникът е знаел нещо, с което е държал Сенатора в подчинение?

Например за кръвосмешение?

За убийство?

Силвия не беше умряла, но със сигурност бе станала жертва на нападение.

Карли извади бележника си и започна да записва идеите си. Кой е знаел със сигурност за кръвосмешението. Кой може да е знаел? Кой, все още жив, може да е заплашвал Сенатора — ако той наистина е бил измамник.

Сенатора и Лиза със сигурност са знаели. При психическата си нестабилност Лиза може да е казала или намекнала на най-добрата си приятелка, че баща й я е изнасилил. Вероятно повече от веднъж. Тя е започнала да се държи необуздано, когато е била на тринайсет, а е родила Даяна чак на шестнайсет. Разбира се, може да е забременяла от някое от множеството си гаджета. Веднага щом от лабораторията направеха изследванията, щяха да знаят дали Даяна има у-ДНК на Сенатора. Дотогава това беше само предположение, което пасваше на обстоятелствата и спомените на живите.

Карли огради имената на Сенатора и Лиза. Очевидно Лиза би могла да изнудва Сенатора — вероятно го беше правила, по един или друг начин — но Лиза бе умряла много отдавна, а Пийт и Мелиса — току-що, така че връзката помежду им беше доста хипотетична.

Сюзан.

Сюзан Мълинс, бабата на Мелиса Мур. Тя също беше умряла отдавна. С Лиза.

Карли усети прилива на енергия, която я обземаше, когато работеше по обещаваща генеалогическа следа.

Ако Сюзан е знаела, тя може да е казала на дъщеря си или на сина си — или дори на братята Снийд, които може да са внуци на Сенатора.

Чудя се дали те ще се съгласят да изпратят намазки от устата си в генната лаборатория.

Ако дъщерята — как се казваше тя — Лети, Кити. Бети? Точно така, Бети… Ако Бети е знаела, може да е казала на дъщеря си Мелиса.

Карли чертаеше линиите на родствените връзки и на връзките по географски и обстоятелствен принцип. За сега нищо не беше невъзможно. Всичко би могло да се е случило. Но това не доказваше, че наистина се е случило. Затова в съда не приемаха ентусиазирано косвените доказателства.

Тя вдигна глава и видя, че Дан я наблюдава.

— Какво?

— Просто ми е приятно да гледам как нечий друг мозък анализира.

— По-скоро фантазира. — Тя нави кичур коса около пръста си и изпухтя недоволно. — Е, беше забавно, докато траеше.

— Кое?

— Всичко е прекалено объркано и заплетено за обяснение.

— Довери ми се, аз имам объркано и заплетено мислене.

Карли се поколеба.

— Ще ми се смееш.

— Не. На този етап от разследването нищо не е толкова отвлечено, че да е смешно.

Тя го погледна и разбра, че той говори сериозно.

— Ако дори се усмихнеш, ще те ухапя.

— Сега пък ме изкушаваш.

Карли завъртя очи, обаче устоя на закачката.

— Ако някой е заел мястото на Джош, то Сенатора е бил в играта, нали?

Дан кимна.

— Сенатора не е бил точно идеалният баща, но най-вероятно е познавал собствения си син.

— Значи има два варианта — Сенатора се е съгласил с измамата или е бил изнудван.

— С какво?

— С кръвосмешението.

— Откъде заместникът е знаел за кръвосмешението?

— От Сюзан Мълинс. Тя е била приятелка на Лиза…

— Колежка. Проституирала е, за да изкарва пари за наркотици.

— Но може да е знаела.

— Съгласен съм. Всъщност е доста вероятно. Сред жените, които продават телата си, изнасилването в детството не е рядко срещано. То е една от най-честите причини за излизането на улицата.

— Боже! — възкликна Карли измъчено. — От коя планета идват всички тези изнасилвачи? — Тя вдигна длан. — Реторичен въпрос. Вярно, наивна съм. Не искам да мисля за подобни гнусни, грозни… — Тя издиша продължително. — Извинявай. Като се поставя на мястото на тези жени…

— Опитай да мислиш за това като за парчета от пъзел, а не като за човешки същества, които са наранени, унижени, с погубени надежди — предложи й той.

— И ти се чувстваш по същия начин, нали?

— Опитвам се да не го правя.

— Но не успяваш.

— Да. А това само ми пречи да свърша работата.

Карли хвана ръката на Дан, стисна я и после я пусна.

— Пъзел. Добре. Да действаме. Докъде бяхме стигнали?

— Сюзан Мълинс навярно е знаела за кръвосмесителната връзка на Сенатора е дъщеря му.

— Връзка? В смисъл, че не е било един-два пъти?

— Кръвосмешението, също като изнасилването, е по-скоро въпрос на власт, а не на секс — обясни Дан. — Докато детето е във възрастовата граница, интересуваща насилника, кръвосмешението продължава.

Тя не искаше да пита, но не се сдържа:

— Възрастова граница?

— Насилниците обикновено се съобразяват с възрастта. Сексуалното насилие подлежи на същите предпочитания като нормалното сексуално привличане. Някои насилници са привлечени само от деца преди пубертета. Някои предпочитат още по-малки деца. — Карли усети как я побиват тръпки. Дан продължи да говори с безмилостно равен тон: — Някои насилници предпочитат деца точно след пубертета. Сенатора, изглежда, е бил от тази категория. Млади, но не неприлично невръстни. Предполагам, в някои щати тринайсет години все още се възприема като възраст за женитба. В някои държави менструацията е единствената разделна линия между детето и жената. За една седмица момичето се превръща в жена, с която може да се прави секс.

Парчета от пъзел. Карли се насили да диша. Просто парчета от пъзел.

— С други думи — продължи Дан, — да, кръвосмешението вероятно е траяло, докато Лиза е напуснала дома си, и е възможно да е продължило, докато е станала на трийсет. Така че е възможно Сюзан да е знаела нещо, което би могло да се използва за изнудване на Сенатора. Но дали това се е случило или не… — Дан сви рамене.

— Ако е знаела, може да е казала на дъщеря си Бети. — Дан кимна. — Която може да е казала на Мелиса — продължи Карли, — а тя може да е решила да продължи изнудването.

— Докато Сенатора е бил жив.

Карли кимна.

— Тогава защо да се инсценира катастрофа, при която Мелиса да загине? — попита Дан. — Единствената причина — освен лошия късмет — семейство Мур да умрат, е някой жив да се бои, че ще изгуби нещо много важно, ако Мелиса остане жива.

— Ако Джош не е истинският Джош и Мелиса е знаела, може ли тя да ги е изнудвала — и Сенатора, и Джош?

— Да. Същото се отнася и до така наречените й братовчеди, ако са знаели.

Карли примигна.

— Така наречени братовчеди? А, братята Снийд. Не се бях сетила за тях. Баща им, Рандал Мълинс, може да е знаел за кръвосмешението и да е предал информацията на своята любовница…

— По този въпрос мнението беше категорично — прекъсна я Дан. — Рандал и Лори Снийд са спали само веднъж, ако изобщо са го направили.

Карли въздъхна.

— Значи според теб братята не са замесени?

— Джим Снийд беше първият, за когото си помислих, че може да е бил снайперистът. Той познава района по-добре от всеки друг и стреля много точно на всякакво разстояние до петстотин метра. Просто не съм намерил смислен начин да го свържа с теб.

— С мен? — Карли го погледна слисана. — С мен?

— Джим или брат му опразват капаните в къщата.

Карли си спомни плъха в стаята си. Плъх, който според Дан беше още топъл. Умрял и зловещ на възглавницата й, но още топъл.

— Джим официално отговаря за контрола над хищните животни в ранчото „Куинтрел“. Той носи пощата в града и прави доставките. Понякога Блейн върши някои дребни неща. Зависи в какво състояние е Блейн, когато се появи и търси работа.

— Значи казваш, че е бил Джим Снийд.

— Не. Казвам, че Джим е способен да го направи и е имал възможност да го направи. Но просто не мога да открия причина да го прави, а без мотив останалото е толкова косвено, че не става за нищо.

— А може да е бил и някой Сандовал.

— Не те разбрах.

— Като се има предвид броят на хората от рода Сандовал, които са влизали и излизали от живота на Сенатора и живота на Лиза, лесно може някой Сандовал да е научил за кръвосмешението или за заменения син и да е имал причина да изнудва Сенатора или губернатора. И Бог, и шерифът знаят, че някои мъже от това семейство разполагат и със средствата, и с нагласата да извършват престъпления. — Списъкът на евентуалните заподозрени по косвени белези набъбна неимоверно. Нищо чудно, че на косвените доказателства не се гледа с добро око.

Дан затвори очи и опита да направи това, на което го бяха учили. Да открие модела.

Забрави колко близо си до проблема. Вслушай се в собствените си съвети.

Парчета от пъзел. Нищо повече. Не хора. Парчета от пъзел.

Но постоянно си спомняше как се почувства, когато Карли припадна в ръцете му, спомняше си безкрайното маршируване напред-назад по замръзналия път, давайки си отново сметка колко близо бе тя до смъртта.