Мерил Сойър
Кралят на орхидеите (36)

Епилог

Шест месеца по-късно

„Атлантис“ премина протока и се насочи към остров Ниихау. Лъки стоеше на носа на лодката, заедно със Сара, и се взираше в частния остров — дома на тюлените-монаси.

— Делото приключи — каза тихо Сара, макар че децата бяха в другия край с Коуди и Грег. — Мина много по-бързо, отколкото очаквах.

— Така е — съгласи се Лъки, — но когато давах показания ми се стори като цяла вечност.

Сара докосна ръката й. Тъмните й очи излъчваха много съчувствие и обич.

— Мога да си представя колко трудно ти е било, но Джъд Фремон си получи заслуженото.

— Сега, след като делото приключи, мога спокойно да продължа живота си. Планираме малко сватбено тържество следващия месец — обяви Лъки с усмивка, щастлива, че може да сподели със Сара плановете им. — Грег ще продаде къщата край брега. С парите ще купим къща в планината — като вашата. Джули е решила твърдо да има свое пони, а също и котка, която да прави компания на Доджър.

— Вярно е, двамата с Доджър са неразделни — отбеляза Сара. — Той спи край леглото й и я следва буквално навсякъде.

— Тя се приспособи много по-бързо, отколкото очаквах. Най-голяма е заслугата на Доджър, но ти и децата ти също помогнахте значително.

Лекият бриз развя тъмната коса на Сара и я прехвърли през рамото й.

— С течение на времето Джули ще обикне Грег не по-малко, отколкото той обича нея.

— Знам, сигурна съм в това — усмихнато отговори Лъки и притвори очи, като мислено благослови Грег за всичко, което бе направил, за да им помогне да се приспособят и започнат нов живот. — Харесвам живота си тук. Не мога да опиша колко съм щастлива.

— Понякога и от най-страшните ни кошмари произлизат хубави неща — отбеляза Сара. — Господ никога не затваря врата, без да ни отвори поне прозорец.

Плаваха мълчаливо, облегнати на перилата на лодката, и следяха морската шир, за да зърнат една акула на име Руди. Водолази твърдяха, че са го забелязали преди около седмица. На Лъки много й се искаше да го срещне отново — да види колко е пораснал. И да му благодари за късметлийския зъб, който й бе спасил живота.

Водата бе кристално бистра и ясно се виждаха тъмните очертания на рифовете. Малък пасаж от жълти рибки „клоуни“, чиито черни кръгове около очите личаха съвсем отчетливо, се стрелна между скалите. Нито следа от Руди. От никакви акули. Лъки се замисли и реши, че всъщност днес не бе най-подходящият момент за среща с акули. Днес пускаха Аби на свобода — водеха я на Ниихау, за да се присъедини към другите тюлени-монаси.

— Мамо! — извика Джули, когато лодката забави своя ход край рифа, зад който бе закътан островът. — Готови сме.

— Идвам — махна й в отговор Лъки и вдигна поглед към Номо, който държеше руля. Той й направи знак с палец, пожелавайки й късмет.

В трапа за рибата Аби бе заобиколена от близнаците, Коуди и Грег. Наблизо играеха Моли и Джули в оранжеви спасителни жилетки. Доджър обикаляше около тях и бдеше неотлъчно, без да откъсва поглед от тях. Аби вече бе много голяма — нямаше нищо общо с малкото бебе, което бяха намерили някога. Беше се превърнала в голям тюлен, който тежеше почти петдесет килограма. Номо и Лъки й бяха показали как да лови риба, макар Джули да бе убедена, че Аби се справя благодарение единствено и само на нея.

— Уак! Уак! — извика Аби както винаги, когато зърнеше Лъки.

Младата жена погледна към Грег с очи, преизпълнени с обич. Той я дари с усмивка. Раздялата с Аби щеше да бъде много по-трудна от пускането на Руди.

Лодката забави ход и Номо пусна котвата. Веригата й изтрака, когато се вряза във водата. После даде леко на заден ход, за да позволи на котвата да се захване в мекия пясък на дъното. Накрая изключи двигателя и лодката се залюля леко от течението.

В този момент Лъки си даде сметка, че Джули изобщо не се притеснява от люшкащата се под краката й палуба. Усмихна се. През кратките месеци, откакто живееха тук, тя се бе сприятелила с морето. Двете с Моли бяха приклекнали край една кофа, в която плуваше морска звезда — децата я бяха открили и планираха да я върнат у дома й при останалите обитатели на океанските дълбини.

Покрай тях премина една риба-пеперуда — ветрилообразната й гръбна перка пореше лазурните води. Всички се скупчиха на перилата, за да я гледат. Лъки се възползва от възможността да коленичи край Аби и да размени няколко последни думи с нея. Погали с обич меката козина на тюлена и животното впери в нея поглед, пълен с обожание.

— Не забравяй онова, което те научихме с Номо за риболова. Оглеждай се за акули, а ако зърнеш Руди, предупреди го да си държи устата затворена.

Аби наклони глава и се загледа тъжно в очите й. Лъки прокара отново длан по мекия гръб на тюлена. Колкото и да беше пораснала, тя винаги щеше да си остане „нейната“ Аби — мъничко бебе, сираче, останало без майка.

— Няма как, време е да си вземем довиждане. Връщаш се там, където ти е мястото — при твоите роднини. Те се нуждаят от теб — Лъки се усмихна, защото усети, че Грег я наблюдава, но знаеше, че той ще разбере защо си говори с един тюлен. — Помисли си само — това е мечтата на всяка жена: една женска на петдесет мъжкари. Имаш страхотен избор. Само не им позволявай да те смачкат. Избери си някой от най-силните мъжки, така че останалите да не посмеят да те закачат повече.

Грег отвори вратичката на трапа и водата заплиска в него.

— Готови сме. Хайде, Аби. Смело напред!

— Хайде, Аби! Давай! — подеха близнаците.

— Давай, Аби! Напред! — извикаха и момиченцата, а Коуди и Сара гледаха отстрани.

Аби очевидно не искаше да ги напуска. Вдигна умоляващ поглед към Лъки, като че ли питаше: Налага ли се да тръгвам?

— Всичко ще бъде наред, миличка — подкани я Лъки задавено. Но дали ще бъде? Дали тюленчето ще преживее годината, докато се върнат на острова, за да преброят тюлените и да поставят инжекциите на мъжкарите? Нямаше никаква гаранция за това.

— Върви, Аби, върви! — замоли й се Лъки. — Това е твоят дом — тук е твоето място. Знай, че те обичам и ще бъда с теб в мислите си… винаги.

Аби закрета към отвора, но после спря и погледна през рамо към Лъки. Всички останали мълчаха. Тишината се нарушаваше единствено от чайките, кръжащи над главите им, и от плясъка на вълните по корпуса на лодката.

— Върви, Аби. Следващата година ще се върна при теб. Сигурна съм, че дотогава ще имаш вече свое бебенце.

Аби надали разбра какво й каза Лъки, но се гмурна във водата. Закръжи на едно място и завика:

— Уак! Уак! Уак!

Доджър, притиснал се в краката на Лъки, изскимтя нажалено и тя се наведе, за да го погали. Сълзи замъгляваха погледа й. Грег се приближи до нея. Силната му ръка обгърна раменете й. Аби хвърли един последен поглед на Лъки, после се гмурна във вълните и изчезна.

— Алоха! Алоха! — извика Номо и децата се присъединиха към него, като започнаха да припяват на сбогуване: — Алоха! Алоха!

— Аби ще бъде добре — прошепна Грег. — Догодина със сигурност ще я видиш пак.

Лъки се извърна към Грег. С облекчение видя, че Сара и Коуди помагат на момичетата да върнат морската звезда в нейния дом.

— Лъки — прошепна й Грег, — не го преживявай толкова. Именно в това, се състои нашата работа. Връщането на животните в тяхната естествена среда винаги е съпроводено с рискове. Но Аби ще се справи. Тя прилича на теб — умее да оцелява.

Сърцето й бе пронизано от необяснима болка. Вдигна поглед към Грег, като си мислеше какъв късмет има, че е жива… че има дъщеря си и възможност за ново начало.

— Нямаше да мога да оцелея без теб…

— Напротив. Та нали именно ти ми помогна отново да заживея! Обикнах те инстинктивно, още от пръв поглед, без дори да разбера защо. Но ти много бързо ми предложи основанията.

Тя докосна челото му — там, където падаше черната му коса, и промълви:

— Обичам те, скъпи мой! Обичам те много повече, от колкото думите са в състояние да изразят!

— Ние сме заедно — това е най-важното. И сега ще градим съвместния си живот заедно с Джули.

Устните й намериха неговите и той я приласка в обятията си така, както бе правил множество пъти досега. Лъки потрепери от нежната сладост на целувката. Заля я удивително чувство на духовна завършеност. Този мъж беше нейна съдба и макар че беше преминала през адски мъки, за да стигне дотук тя не съжаляваше за нито един миг страдание.

Изгубена бях, но сега съм спасена.