Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Unforgettable, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 87 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2011)
Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Varnam (2011)

Издание:

Мерил Сойър. Кралят на орхидеите

ИК „Бард“, София, 2000

Редактор: Олга Герова

ISBN 954–585–093–0

История

  1. — Добавяне

Глава петнадесета

Обхвана с поглед съблазнителното й тяло, когато топлата вода започна да се плиска около бедрата й, но после отново се втренчи в устните й. Тя също не можеше да откъсне поглед от него. Магнетизмът, който излъчваше, бе почти осезаем. Представи си как я люби във водата, а над тях се спуска водопад от звезди.

Лъки се приближи, като разбутваше водата с ръце. Очите й проблясваха под лунната светлина — зениците й се бяха разширили и около тях искреше сребристосив ореол. Докато я чакаше на по-дълбокото, той изучаваше устните й — пълната й долна устна бе направо неустоима. Представата как се запечатват върху кожата му се превърна в почти физическо усещане.

Тя спря на една ръка разстояние от него с дяволита усмивка. Желанието се стовари с пълна сила отгоре му — горещо, необуздано и удивително първично. Протегна ръце, за да я вземе в обятията си, но тя му се изплъзна и се гмурна грациозно, почти без да разплиска вода около себе си. После се издигна нагоре и започна ритмично да потапя ръце встрани, а краката й ги последваха в пълен синхрон.

— Плуваш стил „бътерфлай“? — възкликна изумено той.

Въпреки изненадата си, Грег нямаше друг избор, освен да заплува след нея. Изглежда е участвала в отбор по плуване или нещо подобно. Стилът „бътерфлай“ бе много сложен и рядко използван от любители — беше приоритет на професионалните плувци. Грег също беше добър плувец — работата му включваше прекарване на дълги часове във водата, при това под тежестта на кислородния апарат — така че му бяха необходими само няколко силни замахвания с ръцете, докато я настигне.

— Удивително! — възкликна тя. — Нямам ни най-малка представа на какво съм способна. Мозъкът ми каза „бътерфлай“ и аз го направих. Чудя се какво ли още мога да върша?

Той имаше доста добра представа за някои от способностите й, но предпочете да не ги казва на глас. Вместо това отвърна:

— Защо си толкова изненадана? Та нали оня ден скочи в басейна при акулата?

— Онова беше само разхождане на акулата. А това тук е различно — отново го дари с невероятно чаровната си усмивка. — Чудя се какво ли друго зная?

Преди Грег да успее да й предложи нещо наистина интересно, тя отново му се изплъзна и се отправи по гръб към брега, където ги чакаше Доджър и обикаляше нетърпеливо напред-назад. Щом стигна плитчината, тя спря, изправи се и отметна назад късата си коса, от която се плъзна тънка като паяжина струйка вода и проблесна под лунната светлина.

С късата си, прилепнала от водата коса, Лъки изглеждаше млада, до болка ранима и на светлинни години далече от жената, която бе намерил в колата. Грег доплува до нея и се изправи, неспособен повече да издържа на повика на желанието си. Стига толкова забавления и от клонения.

— Лъки — прошепна, сграбчи ръката й, а после я обгърна през кръста, за да парира напора на океана.

— Недей — прошепна тя, но не се опита да се отскубне.

— Какво недей?

Не можеше да устои на изкушението да не я подразни. Тя беше толкова сладка, толкова горда с късата си коса и изпълнена с такъв ентусиазъм за живот, въпреки всичко, което бе преживяла.

— В момента си мислиш как да ме целунеш. Веднага го усещам.

— В интерес на истината, скъпа — ухили се той, — целувката не е всичко, за което си мисля, но би могла да бъде добро начало.

Очите й се разшириха. Плъзна поглед към широките му гърди, а после още по-надолу, където тъмната вода скриваше напрегнатата му мъжественост. За тази игра са необходими двама — реши той. Заразглежда всеки сантиметър от лицето й — от огромните, изразителни очи, през деликатните извивки на бузите, чак до долната й устна, която винаги бе намирал за изключително предизвикателна. После погледът му се спусна към раменете й, проследи широките презрамки на банския и стигна до сочните й, налети гърди. И до очерталите се под мокрия плат зърна.

Вдигна поглед към зелените й очи. Те се взираха в него и излъчваха чувства, които не бе в състояние да определи. За миг през главата му премина тревожната мисъл, че тя изобщо не е настроена за правене на любов. Напомни си, че днес тя бе преживяла много. Прекара пръсти през мокрите къдрици, обграждащи лицето й — искаше му се да й каже нещо успокоително, но не можеше да намери подходящите думи.

— О, Грег — прошепна Лъки, извърна глава и докосна с устни дланта му — неуловимата целувка беше мека и топла като нощния въздух. И неочаквано нежна.

Пръстите му се заровиха в косата й и намериха обръснатото петно на тила й. Там косъмчетата вече започваха да никнат, но засега все още бяха късички и бодливи. Очерта мястото с върха на пръста си, а с другата си ръка я придърпа към себе си.

— Грег, трябва да ти кажа нещо.

— Вече отдавна сме изчерпали лимита на говоренето, сладката ми.

Тя разтвори устни, повдигна глава и зачака целувката му. Той потъна блажено в топлата мекота на устата й и изследва с език влажните стени. Ръцете й се сключиха около врата му, намериха чувствителното място на тила и започнаха да го галят — това възпламени още повече желанието му, което започна да нараства с всяка изминала секунда. Езикът му стана по-настойчив и затанцува с нейния в бесен ритъм.

Водата беше топла, тропическата нощ — още по-топла, но тялото й — направо горещо. Горещината й го обгърна, завихри се около корема и бедрата му и се насочи бързо натам, където гърдите й докосваха неговите. Копнееше да ги види отново, да ги почувства с ръцете си, да изследва всеки милиметър от чувствената им повърхност с устните си.

Но засега се задоволи само да прокара ръце по голия й гръб — те пребродиха нежната му повърхност, после се заспускаха все по-надолу и по-надолу, и по-надолу, докато стигнаха до онова място, покрито от банския й. Докато се усети, те вече се бяха пъхнали под мокрия плат и настанили доволно върху стегнатото й задниче. Тя си пое стреснато дъх и долната й устна потрепера.

Ала не се отдръпна от него. Напротив. Краката й обгърнаха неговите, той пое тежестта й и двамата се отпуснаха в нежните обятия на прибоя, галени от възпламеняващите водовъртежи на вълните.

Кръвта пулсираше бясно във вените му. Вече едва си поемаше дъх. Без да отлепя ръце от голата й кожа, той я придърпа още по-близо до себе си и изви тялото й така, че да усети възбудата му. Лъки потрепера и заби пръсти в раменете му. Грег се задвижи срещу нея и започна да дразни мекотата между бедрата й с втвърдената си мъжественост. Усещането беше толкова възбуждащо, че той изстена на глас. Кога за последен път бе изпитвал подобно желание към някоя жена?

Краката й бяха обгърнали неговите, устните й — прилепнали върху устните му. Той пъхна ръка между телата им и сграбчи едната й гърда. Тя беше мека и сочна и не се побираше в дланта му. Усещаше напрегнатото й зърно като чувствена перла в средата й. Пулсът му се ускори до небесата, а членът му набъбна в очакване. Господи! Какво бе в състояние да му причини тази жена, без дори да се опитва!

Повдигна ръка и тежестта на гърдата й го възбуди още повече. Започна да дразни зърното й с палец.

— Все още ли искаш да говорим? — успя да промърмори.

Отговорът й се състоеше във въздишка на удоволствие, която изпълни душата му с мъжка гордост. Тя вече беше изцяло негова. Спомни си онази нощ в гостната стая. Не, този път възнамеряваше да я прониже с пламтящото желязо на мъжествеността си, колкото може по-дълбоко. И там да остане.

Вълните ги залюляха в нежния си валс и течението леко ги придърпа. Пясъкът под краката му се раздвижи. Той я сграбчи още по-здраво, пое тежестта й и се отпусна в тъмната, страстна прегръдка на нощта. И на жената върху себе си.

Като гръм посред бял ден Лъки спусна ръцете си и освободи краката му. Пльосна във водата и докато се изправяше, смотолеви:

— Аз… не мога да го направя. Вече съм нов човек.

— Какво би трябвало да означава това, по дяволите?

Тя се втренчи в него с очи, които изразяваха едновременно желание и изключителна сила на волята.

— Каквато и да съм била в миналото, вече няма никакво значение. Съдбата ми даде шанс да започна всичко отначало. Този път нямам намерение да ставам уличница.

Като се опитваше да прикрие огромното си разочарование, той започна бавно да брои. Възнамеряваше да стигне до двадесет, но издържа само до седем.

— Едва ли мога да определя поведението ти сега като присъщо на уличница.

— Как тогава ще го наречеш?

Това го свари неподготвен. Нямаше ни най-малка представа какво да й отвърне. Беше бесен и на себе си, и на нея. И все пак в думите й имаше известна истина. Той в действителност я смяташе за леснодостъпна и я желаеше точно така, както я бе видял и онази нощ — под него, чисто гола.

— Ти ме желаеш. Аз те желая. Просто е.

— Аз не искам това — заяви тя и отстъпи две крачки назад. — Смятам да стана по-добър човек.

— Така ли? — възкликна той и посочи към гърдите й, където набъбналите й зърна повдигаха мократа материя на банския. — Винаги, когато си близо до мен, тялото ти изпраща послание. Прав ли съм?

Тя стисна челюст като упорито муле, готово да му хвърли един къч и поклати глава, от което тялото й съблазнително потрепна и най-вече — гърдите й, което го накара да побеснее още повече.

— Мога да бъда силна! Не е необходимо да се връщам към старите си навици. А пък и твоят… физически проблем…

— Какво?! — извика той и пристъпи към нея, като възнамеряваше да я сграбчи в обятията си и да я целува дотогава, докато се вразуми.

Като се препъваше, тя се изкачи на скалистия бряг. Приливът се пенеше около глезените й. Доджър се приближи, за да я посрещне.

— Ами нали се сещаш, онази нощ…

— Не ми се стори да си недоволна от нещо — отвърна рязко той и в този миг му просветна какво вероятно си мисли тя.

— Не, всичко беше чудесно — призна Лъки, — само че не можа да го направиш истински. Това не беше… обичайният начин, по който се правят нещата.

Той закрачи към нея побеснял, разплисквайки водата край себе си.

— Значи искаш нещо истинско, така ли? — изръмжа, сграбчи ръката й и я пъхна в панталоните си. — Какво е това според теб? Призрак ли?

— Боже мой! — промълви тя.

Пръстите й се сключиха около него, стиснаха го и той едва успя да се овладее. Не беше се изпразвал преждевременно от ранния си пубертет, но сега май беше на косъм от подобно излагане. От гърлото му се надигна дрезгаво ръмжене — само дотам съумя да потуши желанието си да изстене високо.

Тя издърпа рязко ръката си и заяви:

— Много малко хора получават втори шанс в живота. Но този път аз съм решила да стана по-добър и достоен за уважение човек.

С тези думи Лъки се обърна и пое нагоре по пътеката, следвана по петите от Доджър.

 

 

Сутринта Коуди седеше в кабинета на Грег. Предната вечер Сара го беше убедила да се свърже с продуцентите на популярното телевизионно предаване „Безследно изчезнали“. Никак не му беше приятно, че Лъки се е настанила в сърцето на Сара, но това безспорно бе факт. Съпругата му беше приела случая на Лъки така, както преди няколко години се бе заела да спасява застрашената от изчезване хавайска гъска „нене“. А щом веднъж Сара си навиеше нещо на пръста, нищо не бе в състояние да я спре или разубеди.

Беше се съгласил да се заеме с предложението на Сара не само защото искаше да й угоди и, разбира се, да заличи неприятните спомени, но също и защото това му даваше извинение отново да види брат си. Блондинката очевидно го бе оплела здравата с номерата си по време на хипнотичния сеанс. Коуди се проклинаше, че изобщо се бе свързал с тази лекарка. Още от самото начало бе сигурен, че Лъки няма да издаде истинското си име.

— Къде е Лъки? — запита той, като се огледа — другият човек в кабинета, освен брат му бе приведената над компютъра си Рейчъл.

— В басейна с акулата — отговори Грег с почти учтив тон, но Коуди не пропусна да отбележи колко е изтощен видът му.

— С Руди, така ли? Четох за него в „Тетлър“.

— Да… е, не вярвай на всичко, което пишат вестниците — отбеляза Грег и се облегна назад в стола си. Коуди се приготви да посрещне поредната заядлива забележка, но единственото, което последва, бе: — Какво ново си предприел за идентифицирането на Лъки?

На Коуди му стана ясно, че Лъки не е споделила с Грег разговора си със Сара. Затова си позволи да поразтегне историята, за да може да прекара още известно време с брат си. Разказа му за Гарт Брадфорд и за телевизионната програма.

— И Гарт Брадфорд съгласи ли се да поеме случая на Лъки?

— И още как. Знаеш колко убедителна може да бъде Сара, когато реши. Била й е необходима само една минута, за да го убеди. Следващия четвъртък Брадфорд ще пледира пред съдия Нагата за отлагане на делото. Както се очертава, Лъки ще се мотае наоколо още поне месец. Смяташ ли, че ще можеш да се справиш с нея? Ако искаш, мога да уредя нещо.

С безразличното повдигане на рамене Грег сякаш искаше да каже: „На кого ли му пука!“, но у Коуди се прокрадна подозрението, че на брат му му пука, при това значително.

— Мога да се справя с нея — беше тихият му отговор.

— Говорих лично с продуцента на „Безследно изчезнали“ — стори ми се крайно заинтригуван. Изпратих му полицейския доклад и снимката, която направих на Лъки, когато я доведе в болницата. Сигурен съм, че са лапнали историята като топъл хляб. Жена с амнезия, открита с обувката на друга жена, загинала при загадъчни обстоятелства година преди това. А да не забравяме и връзката Пели. Попадение едно на милион!

— Лъки не може да отиде там, за да участва в предаването. Това ще наруши условията й за пускане под гаранция.

— Не си ли гледал „Безследно изчезнали“? — запита Коуди и Грег поклати глава. — Не е нужно Лъки да прави нищо. Случката се пресъздава от актьори с обичайния за Холивуд драматичен привкус, а накрая показват снимки на изчезналото лице и дават телефонен номер, на който всеки, разполагащ с някаква информация, може да се обади. По този начин са открили стотици изчезнали хора.

— Сега разбирам — беше единственият коментар на Грег. Каза го, като че ли просто обсъждаха времето.

Колкото повече Грег се стремеше да показва безразличието си, толкова повече Коуди се убеждаваше, че това е само поза. Няма що! Да не би вече да е хлътнал по Лъки? Не си ли е взел най-сетне някаква поука от живота?

Грег като че ли разчете мислите на Коуди и се въоръжи с войнствено мълчание. Но Коуди го разбираше. Брат му бе дълбоко наранен от предателството на Коуди и Джесика. Болката го караше да бъде рязък, дори груб.

— Изпратих отпечатъците на Лъки в щатите, които още не са компютризирали базата си данни. Ще отнеме известно време, но не може да не открием нещо, ако, разбира се, дотогава не се е появил някой, гледал телевизионното шоу, който да идентифицира Лъки.

— Виждал ли си я, откакто Сара й е оправила косата?

Въпросът свари Коуди напълно неподготвен. Всъщност очакваше по-скоро някаква жлъчна забележка, насочена към него. Може би все пак не разбира брат си така добре, както си въобразява.

— Не съм. Качих се право в кабинета си. Но Сара ми разказа за новата й прическа.

Грег се изправи и каза:

— Хайде, ела. Тя храни тюлените.

Коуди последва брат си надолу по стълбите, после тръгна до него, докато пресичаха двора, където някакъв доброволец разхождаше акулата, която Лъки бе нарекла Руди. Зад естествената стена от олеандрови храсти се намираше мястото, където се грижеха за бебетата-тюлени. Номо ги забеляза от отсрещната страна на басейна и им помаха. Жената до него, до която стоеше Доджър, тъкмо вадеше скумрия от кофата, но когато зърна Коуди спря и се намръщи.

— По дяволите! Лъки изобщо не прилича на жената, която ти откри!

— Така е — отвърна Грег. — Освен това държанието й е също така коренно различно от нейното.

Коуди се загледа в Лъки, докато тя хранеше шумните и непокорни малки тюленчета, а през това време Грег му разказа за компютърните й умения и за професионалния й стил на плуване.

— Има нещо много странно в тази работа. Тя изобщо не прилича на проститутка по магистралите.

Коуди не можеше да не се съгласи с този извод. Точно в този момент Лъки изглеждаше напълно естествен и уравновесен човек — беше седнала на ръба на басейна и пляскаше лекичко с дългите си крака във водата, докато се занимаваше с едно особено приятелски настроено към нея тюленче. Никак не беше трудно да се разбере защо брат му беше хлътнал по нея.

— Май ще предпочета хипотезата си за наркотиците — отбеляза Коуди. — Намерил си я в Хана — зоната на здрача на този остров. Може ли някой да каже какво точно става там?

— Басирам се, че има един човек, който знае какво става там — и това е Тони Трейлър.

За пореден път Коуди не можеше да не се съгласи с брат си.

 

 

Когато Лъки приключи с поредната разходка на Руди в басейна, следобедът вече преваляше. Младата акула беше много по-умърлушена отпреди и за Лъки бе пределно ясно, че приятелят й постепенно губи волята си за живот. Но все още й се радваше и се държеше мило с нея — отъркваше се в тялото й и й позволяваше да си пъха ръката в устата му. Именно този ден тя откри разклатения му зъб и ето как се оказа с огромен и остър зъб от акула в дланта си.

Зъбът представляваше триъгълник, разцепен на две. Беше дълъг около пет сантиметра и очевидно се бе откършил от основата. Запита се как ли такава млада акула като Руди, на чиито тъмни тигрови окраски тепърва предстоеше да избледняват до светлобежовото на възрастните екземпляри, е изгубила зъба си и има още няколко разклатени в устата си.

Грег вероятно ще даде някакво обяснение, реши тя, докато излизаше от басейна и подаваше на Номо кислородния си апарат. Спря за момент, за да погали Доджър. От снощната сцена на плажа Грег се държеше с нея учтиво и й говореше само, когато бе крайно наложително. В мига, в който бяха пристигнали в института, той я бе оставил на Номо.

Влезе в пристройката до басейна и внимателно постави настрана зъба на Руди, след което се изми и преоблече. Отсега нататък възнамеряваше да подбира по-внимателно дрехите си и да се държи прилично. Изпитваше напълно оправдана гордост, че бе устояла на изкушението снощи. Щеше да бъде много по-лесно — и божествено приятно — ако се бе отдала на Грег. Но тя не искаше той да я възприема като леснодостъпна уличница. Копнееше да бъде специална, достойна за уважение личност и отчаянието, с което жадуваше Грег да осъзнае това, направо я плашеше със силата си.

Когато влезе в кабинета му, следвана по петите от Доджър, не го намери там. Завари само Рейчъл, която си събираше нещата и очевидно се подготвяше да излезе на разходка с изследователската лодка „Атлантис“. Лъки не обърна никакво внимание на унищожителния й поглед и се насочи към компютъра на Грег.

Рейчъл се приближи зад гърба й. Цялото тяло на Лъки се напрегна. Прокара нервно пръсти през влажната си коса, за да се увери, че обръснатото петно е прикрито. Рейчъл протегна ръка край нея и вдигна снимката на Джесика.

— Грег е бил луд по Джесика — направо побъркан. И все още я обича. Именно затова и досега държи снимката й на бюрото си. Никоя жена не е в състояние да заеме мястото й.

Трясна снимката обратно на мястото й и излезе. На Лъки не й бе трудно да схване какво иска да й каже Рейчъл. Но пък и тя нямаше намерение да заема място то на Джесика.

— Аз не се опитвам да я повтарям — обърна се поверително към Доджър. — Искам да бъда по-добра, отколкото е била тя.

Минаха няколко минути, докато се включи в Интернет и прочете съобщенията си от електронната поща.

Изследователят от Австралия й предлагаше да си пъхне ръката в устата на Руди, за да провери до каква степен акулата й се доверява. Само, в случай че животното й позволеше това, можеше да използва хирургическия пневматичен пистолет за закрепване на перките. Тя сподели с австралиеца днешния си успех, разказа му и за зъба и го попита за причината — в случай че Грег не би могъл да й отговори на въпроса.

След известно време се появи и самият Грег.

— Добро момче — потупа той Доджър и седна, без да отрони и думица на Лъки.

Намираше се само на двадесетина сантиметра от него — толкова близо, че виждаше ясно капчиците пот, оросили челото му от горещината навън. Ала със същия успех би могла да бъде и на друга планета. Когато приключи, изключи системата и започна:

— Грег, аз…

— Защо не ми каза за Гарт Брадфорд? — прекъсна я безцеремонно той.

Сянка на гняв премина през лицето му, но бързо изчезна, заменена от обичайното му, неразгадаемо изражение. Ала тя усещаше как ядът се движи в него като подземна река. Определено полагаше максимални усилия да го сдържа.

— Исках да ти кажа, но… нещата излязоха извън контрол и ти отплува нанякъде. Къде беше толкова време? Притеснявах се за теб.

— За мен недей да береш грижа. Аз мога и сам да се грижа за себе си. Не е необходимо, който и да било да се суети около мене — предупреди я той. Искаше да й каже да не проявява излишно майчинско безпокойство за него и да си гледа собствената работа. — Плувах до носа и обратно. Когато се прибрах, цялата къща беше тъмна. Така че надали си се тревожила толкова.

Тя не му призна, че не е успяла да мигне, докато не го е чула да се прибира — съзнаваше, че по този начин ще го настрои още по-силно срещу себе си. Вместо това се зае да му обясни накратко какво са направили до този момент двете със Сара. Той не изглеждаше особено доволен от чутото и тя се запита дали изобщо би харесал нещо, сторено от нея, с изключение на секса. Със сигурност не притежаваше чувство за хумор. Когато се бе опитала да се пошегува с него за неспособността му да прави истински секс, той го бе взел много навътре и оттогава се бе намусил.

— Ако се съгласят да покажат историята ми в предаването „Безследно изчезнали“, сигурно някой ще ме познае, не мислиш ли?

— Вероятно — изсумтя той. — Стори ми се обаче, че искаш да бъдеш нов човек.

— Така е, но трябва да знам дали имам семейство — отвърна Лъки, но не посмя да допълни, че тя никога не би загърбила близките си, както бе направил той. — Нали и Руди по същия начин търси майка си!

— Знаеш ли какво правиш ти? Поддаваш се на проекции. Това е психологически термин, който означава, че прехвърляш чувствата и страховете си върху някой друг — в случая това е Руди. Повярвай ми, надали на майката на тази акула изобщо й пука за сина й. Акулите не са като китовете, които живеят на стада и се грижат един за друг.

Лъки бе сигурна, че в случая с Руди той допуска голяма грешка, но Грег вече бе набрал скорост и тя си даде сметка, че е най-благоразумно да не му противоречи.

— Акулите живеят сами. Те не са нищо повече от машини за разкъсване на всички други живи същества. А най-лоши са тигровите акули. Те ядат дори себеподобните си. Така че е много вероятно Руди да е разкъсал майка си и да я е изял.

— Но това е абсурдно! — не можа да се сдържи Лъки. — Руди не би извършил подобно нещо! Вчера Номо е забелязал акула в залива. Сигурна съм, че е майката на Руди.

— Това са Хаваите. Акулите са герои на половината от легендите на островите. И това се дължи на факта, че тук просто гъмжи от тях. Дори и да има акула в залива, тя не е майката на Руди.

— Може и да си прав — отстъпи тя, защото не искаше да си признае, че наистина чувства как Руди й казва някои неща. Смяташе, че ще я помисли за луда. — Обаче колкото и да са лоши новините за мен, искам да знам коя съм. Трябва да открия семейството си и не мога да се отърся от усещането, че Руди мечтае за същото.

Този път Грег не се опита да спори с нея. Погледът му постепенно омекна и той бавно кимна. Обърна се, за да се заеме отново с работата си, но Лъки го спря.

— Виж това — в дланта й, полиран като слонова кост, блестеше зъбът на Руди. — Пъхнах си ръката в устата на Руди и установих, че няколко от зъбите му се клатят. А този тук просто падна.

— Защо, по дяволите, трябва да си пъхаш ръката в устата на акула?

— Изследователят от Австралия твърди, че това е великолепен тест дали може за лечението й да се използва пневматичен пистолет.

— Аз рискувах живота си, за да спася твоя, а сега ти го хвърляш на вятъра, като си пъхаш ръката в устата на една акула! — разкрещя се той и я накара да съжалява, че изобщо му е показала зъба на Руди.

— Не съм го направила като израз на неблагодарност. Просто исках да подготвя Руди за процедурата по присаждане на перките му.

— Изобщо няма да има подобна процедура! Опитай се да го щракнеш с пневматичен пистолет и ще побеснее, преди да си се усетила! Ще трябва да вадим с рибарска мрежа онова, което остане от теб — ако, разбира се, изобщо остане нещо.

— Но Руди дори не потрепна, докато проверявах останалите му зъби, за да установя колко от тях се клатят!

Грег изкриви лице, сякаш го деряха жив.

— Значи си проверявала всичките му зъби?!

— Точно така! — кимна гордо Лъки. — Остри са като бръснач.

— За да те изяде с тях, мило момиченце.

Тя не реагира. Той вече беше така побеснял, че Лъки изобщо нямаше представа как да се справи с него.

— За да те изям с тях, мило момиченце — повтори Грег. — Случайно да ти звучи познато?

Тя поклати глава, като си даде сметка, че това отново е синдромът на мангустата.

Беше си страшничко да осъзнаеш колко много неща не знаеш.

— „За да те изям с тях, мило момиченце“ е от известната детска приказка „Червената шапчица“.

— Не я знам, но си представям малка кола с червена шапчица, по-скоро гюрук, която препуска весело през полетата със захарна тръстика. Близо ли съм до истината?

Грег поклати глава и се усмихна широко. Тя също не можа да сдържи усмивката си. Съществуваха толкова много неща, които ще трябва отново да научава. Ако той беше готов да прояви търпение, тя щеше да се радва да ги узнае именно от него.

— Защо зъбите на Руди се клатят? Каква е причината? Да не е болен от нещо?

Два удара на сърцето. Мълчание. Без съмнение той едва сдържаше ругатните си, предизвикани от нея и тъпите й въпроси. Но ако не питаше, никога нямаше да узнае.

— Руди има голям късмет, че изобщо е жив — беше краткият му отговор.

Сините му очи бяха станали стоманени. Почти чуваше как мозъкът му щрака ли щрака, мисли, но не желае да разкрива всичко. Нямаше съмнение, че новините са лоши.

— Точно така говореха всички и за мен. Че имам голям късмет. Че съм щастливка. Лъки. Писна ми да слушам подобни изявления — опита се да овладее сарказма в гласа си, но беше изключително трудно. Усещаше, че често гневът й избликва от някакви неподозирани дълбини в душата й и я кара да се държи свадливо и неблагодарно. — Моля те, кажи ми какво не е наред с Руди!

— Рибарите винаги носят в лодките си бухалки за бейзбол.

В гърдите й избухна неописуема болка, която се изкачи в гърлото и се превърна в ридание. След кратко колебание той продължи:

— Удрят рибата, докато изпадне в безсъзнание, така че да могат да я нарежат на филе, а в дадения случай — да й отрежат перките.

Лъки не бе в състояние да сдържи сълзите си, затова сведе очи към отчупения зъб на Руди. Искаше да избегне изпитателния поглед на Грег. Усещаше болката на младата акула почти като своя. В този момент си даде сметка, че в някаква неразгадаема част на мозъка й се намира невъзвратимо наместилият се спомен за среща със смъртта по начина, по който се е случило и на Руди.

Вдигна очи към Грег и в неговите видя онова, което най-малко бе очаквала: състрадание и нежност.

— Скъпа моя, запази си зъба на Руди за късмет.

Сърцето й пропусна удар и гласът й потрепери.

— Как е възможно страданието да носи щастие?

Силните му пръсти се сключиха около ръката й и това я върна към други моменти, когато ръцете му я бяха превеждали през поредната житейска криза.

— В древността металът е бил непознат на Хаваите. Оръжията и сечивата са били изработвани от зъби на акула. Те и до ден-днешен се наричат лейомано, което означава „направен от зъби на акула“ — стисна лекичко ръката й и продължи: — Така че е напълно естествено такъв зъб да се смята за талисман, както и заешката лапичка.

Тя зяпна от изумление, като си представи окървавената лапичка на малко зайче.

— Заешката лапичка носи късмет?!

Грег се усмихна широко — белите му зъби блеснаха на фона на загорялата му от слънцето кожа. В този момент тя си даде сметка какъв голям късмет има наистина, че го е срещнала, че той й помага.

— Не се тревожи — успокои я Грег. — Скоро на Руди ще му израсне нов зъб, точно както става и при хората.

Лъки не желаеше да признае, че няма ни най-малка представа защо на хората им растат нови зъби, когато им опадат първите. Потрепера вътрешно, смазана от огромното количество знания, които й липсваха.

— Руди ще умре, ако не му помогна — заяви тя, като се насили да не мисли за собствените си проблеми.

— Този институт изучава тюлените-монаси, които са толкова редки, че щатът създаде резерват, за да ги запази. Тигровите акули като Руди са техният враг номер едно — обясни й Грег, а във всяка сричка на думите му си личеше, че търпението му е започнало да се изчерпва.

— Той е ранен и заслужава да му бъде даден шанс да живее. Аз лично ще му прикрепя обратно перките. Обадих се на доктор Хамели и той ми каза, че разполага с неръждаеми скоби, които не се разлагат. Така че дори хрущялът на Руди да не се възстанови, перките му пак ще си останат на мястото.

— Виж какво, тигровите акули не са нищо повече от безсърдечни убийци. Само белите акули ги надвишават по брой на убитите от тях хора. Ако щракнеш Руди с този пневматичен пистолет под водата, той ще те изяде жива. И никой от нас няма да бъде в състояние да те спаси.

— Но…

— Не си и помисляй да го правиш, ясно ли ти е?

Тя сведе поглед към разполовения зъб в дланта си и се замисли за бейзболните бухалки, заешките лапички и късмета. За лошия късмет.