Мерил Сойър
Кралят на орхидеите (24)

Глава двадесет и четвърта

Смехът на Лъки постепенно замря, когато Грег сложи ръце на раменете й и внимателно я разтърси. Тя сподави едно ридание, после скочи на крака и се втурна през вратата към тъмнината навън. Нощният въздух беше топъл и душен, наситен с обичайния аромат на морето и дъхавите тропически цветя. Лъки спря, впери очи в блестящата лунна пътека по вълните и си пое дълбоко въздух, за да се успокои.

Някой се е опитал да я убие.

Кой би могъл да я мрази чак толкова, че да иска да я убие? Очите й се напълниха със сълзи, които замъглиха погледа й. В този момент си даде сметка, че онова, което толкова дълго не е могла да си спомни, е страхът. Молила се е за живота си, като се е опитвала да направи сделка с тялото си. Била е отчаяна — много повече, отколкото човек би могъл да си представи.

Потрепера и се втренчи във водата пред себе си — реакцията й спрямо това откритие бе почти физическа. Кожата й блестеше и задушният нощен въздух се превръщаше в прохлада, когато я докосваше — това я накара да осъзнае, че от порите й се стича неестествено количество пот. Вероятно в онази нощ е била повече от ужасена. Дали и тогава се е потяла и треперела от страх, както сега? Хвърлили са я в багажника на колата и са я заключили там. Не можеше да си представи, че някой е способен на подобна жестокост.

— Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.

Лъки рязко се обърна. Грег я беше последвал и сега стоеше до нея. Наблизо бе и Доджър, целият нащрек, и се взираше в нея с тъжните си очи. Тя го погледна и в съзнанието й изплува това, което знаеше за хрътката. Станал негоден за състезания, Доджър е бил хвърлен в блатото с крокодилите. Бил е обречен да умре. Сродна душа.

Лъки падна на колене, после седна в тревата. Протегна ръце към Доджър и той радостно се притисна в обятията й.

— Ние двамата с теб имаме голям късмет — прошепна му тя.

Грег приседна до нея и постави топлата си ръка на рамото й.

— Не, вие двамата не просто имате късмет. По-скоро умеете да оцелявате. Волята за живот, куражът да се изправите срещу ново, несигурно бъдеще, ви прави много по-различни от останалите същества.

Тя прокара пръсти по меката козина на Доджър и стигна до хромираната емблема върху каишката му. Първият му живот е бил като състезателно куче, вторият — като член на спасителния отряд. Нейният втори живот току-що започваше в института и беше посветен на грижите за изпаднали в беда животни. Но първият? Какво толкова е направила в първия си живот, че някой да иска да я убие?

Извърна се към Грег и каза:

— Знаеш ли какво ме притеснява най-много? Че е възможно да съм била онази кошмарна блондинка, която зърнах в огледалото. Тя изглеждаше прекалено подла и гадна — като жена, която е направила нещо достатъчно лошо, за да предизвика някой да я убие. Не желая да съм такава. Искам да съм добър човек, който помага на останалите.

Погледът, с който я дари, излъчваше искрено състрадание.

— Ти не си лош човек. Освен това притежаваш много и разностранни таланти. Спомни си за всичките неща, които вършиш толкова добре. Ти си спец по компютрите. Пееш по-сладко и от ангел. Стига да поискаш, можеш да работиш и като майстор-готвач в някой реномиран ресторант. И преди всичко, притежаваш вродена способност да работиш с животните. Така че въобще не си лош човек.

— Моля се да си прав — прошепна тя, а гласът й едва не се разпадна от болка.

— Сигурен съм, че съм прав. Когато излъчат историята ти по „Безследно изчезнали“, някой ще се появи и ще ти разкаже всичко за миналото ти. Не се съмнявам, че ще можеш да се гордееш с него.

На Лъки страшно много й се искаше да му повярва, но не можеше да се освободи от тревожното чувство, че жената в огледалото е самата тя. С дребнав и егоистичен характер. Жена, която хората са искали да убият.

Той обхвана лицето й с двете си ръце и се взря в очите й.

— Ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало — очите му не потрепнаха нито за миг и тя разбра, че думите излизат от дъното на душата му, че е напълно искрен. — Направо съм луд по теб!

Точно това жадуваше да чуе тя. Луд съм по теб. Ала след всичко, научено тази вечер, Лъки направо не бе на себе си и не бе в състояние да му отвърне подобаващо.

— Не се страхувай — продължи той. — Най-лошото вече е зад теб. Не забравяй какво ти каза доктор Форенски: „Това е прекрасна възможност за ново начало“.

— Тя ми харесва. Помогна ми да се почувствам по-добре.

— А знаеш ли какво ми помага да се почувствам по-добре, когато съм разстроен от нещо?

Лъки преглътна, за да се отърве от заседналата в гърлото й буца, и запита:

— Какво?

— Сядам тук и гледам океана — отвърна Грег и посочи към обсипаните със звезди морски вълни, които се плискаха недалече зад скалите. — Вечността, която лъха от него, ме кара да си мисля, че ние сме само дребни, незабележими прашинки във великия план на природата… Преди милиони години Халеакала е избухнал и от лавата му, изригнала чак до небето, се е образувал този остров. Трябвало е да минат хиляди години, за да могат растенията да се вкоренят в голите скали и малко по малко, сантиметър по сантиметър, да превърнат острова в този тучен, тропически рай. Когато се взирам в морето, си давам сметка, че съм тук само за една кратка частица от времето — едно просветване в грандиозния план на вселената — и това смирява душата ми. Изпълва ме с щастие, че съм част от нещо много по-значимо от мене самия.

Каза го толкова просто, така красиво. Самообладанието й, точно в този миг крехко като яйчена черупка, заплашваше да се разбие на хиляди парченца и чувствата да излязат на повърхността във вид на истеричен смях. Или дори още по-лошо — като безутешни сълзи. Успя само да кимне, без да продума. Примъкна се по-близо до него и потърси закрилата на ръцете му.

Главата й се отпусна в нишата между рамото и врата му. Вдиша дълбоко мъжествения му аромат. Изпитваше удоволствие от допира на силните му ръце, които й даваха опора, докато се взираше мълчаливо в прибоя. Цялото й същество копнееше за близостта на друго човешко същество. Копнееше за Грег.

— Луд съм по теб — повтори шепнешком той откровението си.

— Ами ако съм била лош човек?

Отговорът му изобщо не закъсня:

— Онова, което си била, вече няма никакво значение. Важното е какво си. Защото това е човекът, когото аз познавам — целуна леко тила й — устните му бяха като докосване на бриз. — Защото това е жената, по която съм луд.

Лъки нямаше представа колко време са седели така, с преплетени тела, вперили поглед в лунната пътека по вълните. Постепенно се успокои и си каза, че миналото е зад нея. Каквото и да е направила вече не можеше да я засегне. Защото градеше нов живот с човек, за когото тя е нещо специално. Само това имаше значение.

Тя първа се обърна към него и му предложи устните си. Имаше чувството, че цяла вечност се рее в небесата и пулсът й препуска лудо, макар че единственото движение от негова страна бе само лек допир на устните му до нейните. Лъки се вкопчи в него с отчаяние, което извираше от дълбините на душата й, като с това го принуждаваше да я целуне истински.

Устните му излъчваха такава мъжественост и такова успокоение със собственическото му чувство към нея, че тя с благодарност му се отдаде. Изгубена бях, но сега съм спасена. Думите на химна отекнаха в главата й и устните й се разделиха, за да приемат езика му. Изви се и се надигна леко, за да се приближи още повече до него, а ръцете му се спуснаха надолу по голия й гръб чак до кръста й.

Езикът му започна бавно да изследва устата й. Усещането беше много по-различно от всички други случаи, когато я бе целувал. Толкова сладко. И то от мъж, който обикновено е така груб.

Лъки се излегна върху топлата трева и го привлече към себе си. От толкова дълго време беше сама, че цялото й същество копнееше да стане част от друго. Емоционалната близост означаваше и физическо обвързване.

Грег се отдръпна от нея и се вгледа в очите й.

— Скъпа, сигурна ли си…

— Напълно.

Сякаш отпусна юздите на някакъв дракон. Нежността си беше все още там — в целувката му и в контрола върху тялото му, притиснато до нейното. Ала от дълбините избухна стаената му агресивност, която бе така успокояваща с мъжествеността си. И със закрилата си.

— Имам нужда от теб — прошепна в ухото му тя.

Той покри устните й със своите, поглъщайки мекотата им, а после се прехвърли към ухото й.

— Тук съм. Бъди сигурна в това.

Устните му отново превзеха нейните, този път по-настоятелно от всякога. Заля я огънят на желанието, на болезнената нужда да стане част от този мъж. Предаде се на сладостта на целувките му, които прокарваха диря надолу от раменете към деколтето на банския й. О, да!! Толкова е хубаво! Защо се е борила срещу това толкова дълго?

Той се премести леко встрани, за да не поема тя пълната тежест на тялото му. Когато я държеше в обятията си бе едно, а сега, когато тя беше под него — съвсем друго. Лъки не можеше да помръдне, дори и да искаше. Усещането бе неповторимо. И изключително възбуждащо.

Прикована към кадифения килим на тревата, чието благоухание изпълваше ноздрите й, тя вдиша дълбоко, за да усети и аромата на сапуна, с който се бе къпал. Над нея проблясваха и й се усмихваха хиляди звезди. Чувстваше неизказано щастие, че е жива, че е тук, и то с един толкова прекрасен човек.

Презрамката на банския й се смъкна надолу и Грег я свали още повече — сантиметър по сантиметър, докато накрая сочната й гърда блесна под лунната светлина. И под втренчения му поглед. Сведе глава и нежно я целуна.

Лъки сключи ръце около врата му и дръпна надолу главата му, като с това му даде да разбере, че не е необходимо да си поставя каквито и да било задръжки. Естествено, съзнаваше, че той не може да се отърси така лесно от новините, които й бе съобщил преди малко. Ала точно сега не желаеше да мисли за ужасите, които безспорно е преживяла — и е забравила. Имаше нужда от утвърждаване на живота. А и наистина не можеше да си спомни някога да се е чувствала по-жива от сега. И по-страстна.

Внезапно единият от краката му се озова между нейните и потегли нагоре с удивителна чувственост.

— О, да! — въздъхна тя.

Ръцете й се мушнаха под ризата му и пръстите й страстно погладиха кожата му. Раздвижи се под него, опитвайки се да се приближи още по-плътно към тялото му.

— Добре ли се чувстваш? — запита дрезгаво той.

Топлото място между краката й бе станало горещо и я подтикваше да му се отдаде с неподозирана страст. Дали някога се е чувствала по подобен начин? Не знаеше, а и не си направи труда да се спира върху този въпрос за повече от секунда. Съществуваше единствено настоящето. Този миг. Този мъж.

— Не спирай! — настойчиво прошепна тя и отново се размърда, за да почувства по-добре твърдата му мъжественост, притисната към бедрото й.

Грег се издигна нагоре, подпрян на ръце и дъхът му опари трескавото й тяло. Тя задърпа ризата му и той разбра посланието — измъкна я бързо през глава и я хвърли настрани. Острите косъмчета на гърдите му погъделичкаха дланите й и я заляха с поредната доза удоволствие.

— О, Грег, защо чаках толкова дълго?

— Нямам ни най-малка представа.

Поколеба се за миг какво да прави. Очите му бяха като езера, отразяващи романтичния ореол на луната над тях. Ръцете й започнаха да пълзят по гърдите му. Спряха над набъбналите му зърна и палците й започнаха да си играят с тях. Той започна да диша по-учестено, очите му се присвиха и тялото му се наклони над нейното. Изпита остра и настоятелна нужда да вкуси от него, а не само да го усеща и езикът й очерта кратка пътека по кожата му.

Вкусът, макар и леко солен, бе изключително приятен. Съдържаше обещания за многобройни мигове удоволствия, които Лъки не можеше да си представи съвсем точно, макар че тялото й настояваше, че всяка секунда от тях ще бъде неповторима. Изпусна беззвучна въздишка, прокара пръсти по космите на гърдите му и стигна до силните му рамене. Ръцете й останаха там. Зениците му се разшириха под лунната светлина и се превърнаха в тъмни кръгове, около които заблестяха тесни сребристосини ореоли.

Заля я чувство на женска гордост. Значи не само тя бе възбудена.

— Скъпи… — прошепна тя думата, която копнееше да изрече от векове наред.

Прокара пръсти през широките му гърди, като слизаше все по-надолу и по-надолу, докато накрая стигна до колана на панталоните. Вмъкна ръце под него и докосна кожата, скрита там.

Той хвана китките й и прошепна:

— За тази работа са необходими двама.

Едната й гърда вече беше открита. След малко и другата проблесна под звездното небе. На Лъки не й бе необходимо да поглежда надолу, за да разбере, че зърната й са набъбнали от желание. Главата му се наклони над тях и устните му поеха едното.

Тя се изви под него и простена от удоволствие, когато горещият му език я докосна. Тялото й продължи да се извива нагоре, приветствайки интимната му милувка, мълчаливо молещо за още. Пронизващият натиск на ръката му върху другата й гърда и лекото стискане бяха непоносимо възбуждащи.

— Знаеш от какво имам нужда — изрече той предрезгавял от страст, която не отстъпваше на нейната. — Твърде дълго чаках.

Тя изви нагоре тяло без никакво колебание, страхувайки се да изгуби контакта си с неговото.

— И аз. Прекалено дълго.

С едно рязко движение той покри тялото й изцяло. Коленете му разтвориха бедрата й, като се опитваха да се настанят удобно там. Грубата кожа на палеца му погали все още мокрото от целувката зърно и го завъртя лекичко. Тя отново дръпна надолу главата му и устните му се озоваха върху другата гърда. Беше толкова прекрасно, че й се зави свят.

Желаеше го — него и никой друг — завинаги.

Той също я желаеше. Възбудената му мъжественост го доказваше. Ала очите му й изпращаха друго послание — казваха й, че това е много повече от обикновена страст. Неизмеримо повече.

Ръката му свлече светкавично банския от тялото й. Надолу покрай таза, после покрай бедрата й и накрая изчезна над пръстите на краката й. Грег го хвърли настрана и Доджър го хвана. Сега тя вече беше чисто гола под светлината на най-красивата луна, която бе виждала някога. Луната на влюбените.

Не почувства никакво неудобство да бъде разголена под погледа на Грег. Никакво. Та нали той вече я бе виждал, бе лежал до нея. И я познаваше по-добре от всеки друг. Усмихна му се, подканяйки го да я целуне отново. Потрепера и усети, че тялото й изгаря от болезнен глад.

— Чакането приключи — заяви той и я докосна с твърдото като камък доказателство за желанието си. — Прекалено дълго танцувахме около този миг.

— Танцувахме валс — прошепна тя. — Въртяхме се в бавни, стесняващи се кръгове.

Устните му покриха нейните и горещият му език задълба навътре, повтаряйки движенията на слабините му към нейните. После започна да слиза все по-надолу и по-надолу. Пробягна лениво по склоновете на гърдите й и тя установи, че мислено се моли той отново да ги целуне. Но езикът му мина покрай тях и продължавайки да я обсипва с целувки, заслиза все по-надолу и по-надолу, докато достигна меката равнина в долната част на корема й.

В този момент спря, вдигна глава и се втренчи в нея.

От гърлото му се изтръгна дрезгаво стенание и отново сведе глава. Тя разбра, че сега ще се повтори онова, което се случи последния път, когато бяха лежали заедно.

Но тук грешеше. Преди да се усети, езикът му близна най-чувствителните й и интимни части. Тя притвори очи, замаяна от удоволствие. Беше го правил и преди, но този път тя се отзова много по-бързо. Защото си спомняше, помисли си Лъки, възбудена от радост. Щом си спомняш, значи знаеш какво да очакваш.

Защото това беше нещо, което не би могла да забрави. Един действително незабравим мъж.

Той се дръпна леко, смъкна ципа на джинсите си и ги хвърли настрана с удивителна бързина. После се наведе над нея — толкова мъжествен, така възбуден, че тя не можеше да не изпита гордост при мисълта, че е вдъхновила такава божествена страст.

Наведе се още повече и горещият връх на члена му се опря в плътта й. Тя го сграбчи за кръста и започна да го придърпва все по-близо и по-близо до себе си. Беше замаяна от сладостно предчувствие. Звездите над нея се завъртяха в кадифен водовъртеж. Защо беше чакала толкова дълго, за да се люби с него?

Изпитваше такава болезнена нужда и толкова силно, непреодолимо желание, че се повдигна нагоре в очакване. Той пъхна ръка между телата им, намери чувствителното й място и прокара опитния си пръст по интимните й части. До ушите й достигна собственото й дишане, учестено от очакването… и страстта.

Той пъхна дълбоко пръста си и тя извика от удоволствие. Грег се усмихна едва забележимо и го извади, сгорещен от влагата й. После присви два пръста и отново проникна в нея. По-силно и по-дълбоко. Тя се вкопчи в него, заби нокти в мускулите на гърба му, а пръстите му продължиха с груба нежност да влизат и излизат от най-интимните части на тялото й, предизвиквайки учестеното й, накъсано от страст дишане.

— О, Грег, моля те, не спирай!

Той промърмори нещо от рода на това, че по-скоро адът ще замръзне, отколкото да спре. После постави горещия връх на набъбналия си член срещу нея, бавно разтвори влажните гънки и започна да прониква милиметър по милиметър. Лъки задраска с нокти по голия му гръб, без да може да се владее. Той тласна по-силно и едва не я разкъса. С едно рязко движение проникна целият, после спря за миг и я притисна към себе си, възправил мощното си тяло над нейното.

— Лъки, нямаш представа…

Тя почти не го чуваше какво казва. Разпъващата плътта й твърда мъжественост беше толкова чувствена, така възбуждаща. Отзова се инстинктивно се надигна към него. Тласъците му се ускориха, станаха все по-бързи и безмилостно властни. И тя се надигаше и ги посрещаше с не по-малка страст.

Чу стенанието му и инстинктивно разбра, че е достигнал оргазъм. Нажежена до бяло горещина се разля по цялото й тяло и освободи и последното й мускулче от насъбралото се напрежение. Под ръцете й тялото му пулсираше от спазмите на утоленото желание. Лъки притвори очи, и като че ли от много далече видя тялото си, облято в пот, но задоволено.

Прокара пръсти през косата му и прошепна:

— Аз също съм луда по теб.

 

 

Коуди седеше на една от масичките в бара край „Лайв Бейт“ и ядеше парче пица, което приличаше на подметка и имаше съответстващ на вида си вкус. Беше времето на обедната почивка и заведението беше пълно с работници от пералнята, които шумно поглъщаха пиците си, като прокарваха хапките с бира, преди да изсвири свирката за следващата смяна. Срещу Коуди седеше Скот Хелмър и махаше парченцата аншоа от пицата си.

— Този случай май почва да става доста заплетен, какво ще кажеш? — отбеляза накрая той.

Бяха изминали два дни, след като лабораторията в Хонолулу бе установила пълното съответствие между кръвта, попила в гумената подложка на багажника и онази, взета от Лъки за изследванията й в болницата. Хелмър подскочи до небесата, когато разбра, че подложката не е изпратена направо в помощния отдел за криминални разследвания на ФБР в Куонтико, където се анализираха ексхумираните останки на алпинистката. Коуди го бе направил съвсем целенасочено — искаше да даде отговор на Грег възможно най-бързо.

Отново го връхлетя усещането, което бе изпитал, когато отвори багажника. Представи си как поставят Лъки вътре, как трясват капака отгоре й и я оставят в непрогледна тъмнина. Прилоша му. Дали е била в съзнание, когато са я затворили там? Дали е знаела вече, че ще умре?

През цялото това време той бе изразявал явно неодобрение към Лъки и бе решен на всяка цена да се отърве от нея, ала сега дълбоко съжаляваше, че се бе отнасял така грубо към тази жена. Беше решен да й се реваншира, като хване мъжете, които се бяха опитали да я убият. Почти беше готов да се обзаложи, че е Тони Трейлър. Оставаше му само да го докаже.

— Нека да си изясним едно нещо — заяви Хелмър и облиза мазнината от показалеца си. — Утре сутринта прокуратурата ще обяви официално, че оттегля обвиненията си срещу въпросната Джейн Доу и цялата тази история с багажника ще се появи в местното вестниче.

— Лъки има пълното право да знае истината и да изчисти петното от името си.

— Така е… макар че би било чудесно, ако можем да не оповестяваме тези разкрития за известно време и да ви дим какво ще излезе.

Коуди стисна с две ръце бутилката „Примо“, за да не зашлеви един на този коравосърдечен нахалник и каза:

— Вече започнах да говоря за багажника в кабинета си, за да може бръмбарът да прихване информацията. За онези, които слушат, би изглеждало крайно подозрително, ако не го направя, особено след като го видят в „Тетлър“.

— Е, това е първото нещо, което правиш както трябва.

Вратът на Коуди се зачерви от гняв.

— Вече ти обясних защо не прегледах по-рано багажника на колата. А дори и да го бях направил, може би нямаше да разбера, че малкото кафяво петънце е от кръв. Кучето ни насочи към тази следа.

— Господи! Добре, че поне някой в този шибан пущинак вдява от работата си!

— Аз знам много добре какво правя. Работил съм четири години в полицейското управление на Лос Анджелис.

— Това би трябвало да ме впечатли, така ли? — изсмя се пънкарят.

Това вече преля чашата. Приведе се през малката масичка, сграбчи Хелмър за ухото и започна да върти сребърната обица с черепа и костите дотогава, докато агентът под прикритие запримигва на парцали.

— Виж какво, хлапенце наперено, престани да се отнасяш с мен като с някой глупак! — пусна му ухото и допълни: — Искам да знам всичко, което се отнася до този случай. Имам личен интерес в него.

Хелмър си разтърка несигурно ухото и продума:

— Заради брат ти, нали? Хлътнал е доста по тази… Лъки.

— Да — беше принуден да признае Коуди, разкъсван от чувство за вина. Не се бе отнесъл честно към Лъки. Би трябвало да се придържа към презумпцията „невинен до доказване на противното“, а вместо това бе приел, че е престъпница и се бе държал с нея като с такава. Захапа ядно парчето пица и се прокле наум.

Хелмър размаха два пръста към сервитьорката, за да им донесе по още една бира.

— Не забравяй, че си подписал клетвена декларация да пазиш тайна по това дело. Случаят е много по-сериозен. Препратих постелката на багажника от лабораторията в Хонолулу в Куонтико. Направиха светкавично анализа. Там има следи и от кръвта на Телма Овърхолт.

Парчето пица все още не беше стигнало до стомаха на Коуди. Заседна някъде по средата на пътя, когато си представи две ужасени жени — през една година — пъхнати в един и същи багажник. Какви бяха тези престъпници, с които си имаха работа?

— Колата е била открадната няколко дни, преди да бъде открито тялото на алпинистката. Лъки е носела обувката на Телма. Двете престъпления безспорно са свързани, ала как?

Хелмър говореше много тихо, макар че никой не би могъл да го чуе заради баладата на Дон Хо, която гърмеше от джубокса.

— Не си и помисляй да споменаваш дори думица за това на когото и да било. Ключът е в орхидеите! Приятелят на брат ти се оказа прав. Онези насекоми наистина са от цветя, които растат само в южната част на Китай.

Агентът млъкна, за да изчака сервитьорката, която тръсна бирите им на масата и отплава тържествено.

— Анализът на постелката на багажника разкри частичка от изсъхнала орхидея — продължи той. — Забравих как й беше точно името, но е някакъв рядък, застрашен вид от екваториалната гора тук, в Мауи.

Коуди отпи няколко големи глътки от бирата си, развълнуван от факта, че най-сетне участва в разкриването на интересен, заплетен случай. Орхидеите не само бяха липсващата връзка, но и представляваха детайл, известен само на убиеца или убийците. Подобни факти често бяха целенасочено скривани от обществеността, за да се елиминират лесно заподозрените или откачалките, които си признаваха извършването на какви ли не престъпления, само и само да покажат снимките им по новините в шест.

— Контрабандисти редовно преброждат тропическата гора и я лишават от най-ценните й орхидеи. За съжаление, не разполагаме с достатъчно хора, за да държим под око и тях — отбеляза Коуди и завъртя замислено бирата си. — Разбира се, орхидеите и „Чудото на Мауи“ вървят ръка за ръка. Сигурно се отнася до някаква провалила се наркосделка. Вече много сериозно започвам да подозирам Трейлър.

— Възможно е — отвърна Хелмър, ала тонът му подсказа, че не е особено убеден. — Проверих в централата. Един надежден източник твърдеше, че разполага с информация за аферата с фалшивите кредитни карти. Предполагаме, че човекът ще се върне при нас с доказателства. Информацията би могла да ни подскаже какво е напипала Телма, преди да я убият. А освен това и да ни помогне да направим връзката между двете жени.

— Нямам доверие на тайните доносници — рече Коуди. От краткия си опит в Лос Анджелис знаеше, че на тях не може да се разчита. — Повечето от тях биха продали и майка си за няколко долара, за да си купят наркотици.

— Вярно е — съгласи се Хелмър. — Тайните източници често причиняват неприятности. Но този не се е свързвал повече с нас, така че вероятно не е успял да се докопа до нищо.

Тайни източници. Тони Трейлър. Орхидеи. Тръпки да те побият.

— Има и още едно нещо — добави Хелмър и огледа набързо бара. Свирката току-що беше привикала следобедната смяна и „Лайв Бейт“ беше почти опустял. — Получих окончателния доклад за смъртта на алпинистката. Причината за смъртта й е удар в тила… с абсолютно същия инструмент, който е бил използван и върху Лъки.

— Мамка му!

Коуди тресна бутилката върху дървената маса и стомахът му се преобърна. Добре, че беше принуден да мълчи по този случай. Защото не би могъл да каже на Сара и това. Тя бе плакала и хлипала почти час, когато той й бе съобщил, че Лъки е жертва на коравосърдечни убийци, за които е било напълно естествено да я напъхат в багажник на кола.

— И двете престъпления имат една и съща цел — прикриване на убийството, маскирането му като злополука.

Маскиране като злополука. По цялото тяло на Коуди пропълзя хлад. Обзе го и страх. Членовете на мафията се славеха с ефикасните си методи за отърваване от неудобни хора по начини, които изобщо не приличаха на убийство. Предпочитани от тях бяха катастрофите и самоубийствата. За тези банди печалбите от туризма бяха от първостепенно значение. Не можеха да си позволят да нарушават представата за рая с убийства. Правеше се всичко възможно Хаваите да не се превърнат в подобие на Флорида — кошмарът за туристите, затова хавайските мафиоти маскираха убийствата като случайни инциденти. По този начин труповете бяха заравяни без полицейско разследване.

Маскирането. Орхидеите. Тони Трейлър. Коуди беше повече от сигурен, че са свързани. Какво ли не би дал, за да реши този случай — да достави радост и на Сара, и на Грег! Добре де, и самият той ще се чувства по-малко виновен за досегашното си отношение към Лъки. Но с някаква далечна част на съзнанието си той си даваше сметка, че само защото са се опитали да убият Лъки, да замаскират убийството й, това не означава, че тя по някакъв начин не е замесена в престъпление от неизвестен характер.