Мерил Сойър
Кралят на орхидеите (6)

Глава шеста

Той се усмихваше — или поне се опитваше да се усмихва — но Лъки знаеше, че я мисли за крадец; убеден е, че тя знае името си. Усмивката й се сгърчи като попарена. Защо тогава бе платил гаранцията, щом не й вярва?

— Нека ти призная нещо — аз съм истинска планина от знания — отбеляза тя, без да бъде в състояние да сдържи горчивината в гласа си. — Знам, че Юпитер е петата планета в Слънчевата система. Хартум е столицата на Судан. Има два вида уиски: шотландско малцово и английско малцово. Дори мога да ти кажа буква по буква думата „неправдоподобност“. Ала не знам собственото си име.

Грег се взря в нея с характерния си смущаващ, напрегнат поглед и каза:

— Името ти ще се появи в съзнанието ти… вероятно, когато най-малко го очакваш.

— Точно в това ме уверяват и лекарите — отвърна тя, докато той търсеше място на паркинга пред „Кмарт“. — Някой ще ме попита как се казвам и аз, без да се замислям, ще му отговоря. Името просто ще изскочи ненадейно от скривалището си.

Грег спря колата. Лицето му бе непроницаемо и с нищо не издаваше какви мисли го вълнуват. Тази му способност да се затваря в себе си я озадачаваше и плашеше.

Защо просто не ме остави да си стоя в затвора?

Грег изключи двигателя, извади ключовете от стартера, постави ръце на волана и се загледа право пред себе.

— Всички хора заслужават да получат равен шанс. Тълпата те зяпаше и не ти предоставяше подобна възможност.

Значи й бе помогнал в името на справедливостта. Това вече обясняваше нещата. А за нея Грег не беше просто единственият човек, когото познава, а нещо много специално. Най-добрият човек на света. Човекът, който й беше спасил живота. За него обаче тя бе само един случай. В отношението му към нея нямаше нищо лично. В този смисъл би могла да бъде застрашен от изчезване животински вид или тропическа гора.

Затвори за миг очи. Точно сега не би имала нищо против да бъде и тропическа гора. Понятието й навяваше представа за нещо прохладно, зелено и тихо. И много отдалечено. Позволи на съзнанието си да се зарее за миг, като се престори, че мислите й са някъде другаде.

Обгърна я вълна топъл въздух и тя отвори очи, давайки си сметка, че не знае колко време е останала така. Грег беше отворил вратата и я чакаше да излезе. Доджър седеше вярно до него.

Въздухът в „Кмарт“ беше прохладен. Навсякъде ухаеше на нови дрехи и пуканки. Деца се смееха и тичаха нагоре-надолу между рафтовете със стоки. В цялата атмосфера имаше нещо успокояващо познато. Тя беше ходила в „Кмарт“, но в затвора — никога. Преживяването беше за нея ужасяващо ново.

— Я скивай това!

Две тийнейджърки сочеха обувките й. Гумените чехли носеха знака на полицейското управление на Мауи. Грег бе успял да й намери бяла престилка, която би могла да мине за подходящо облекло, но чехлите се бе наложило да вземат назаем от затвора.

— Направо страхотно! — изкикотиха се момичетата, а Грег побърза да я хване и я поведе между рафтовете.

Лъки си помисли, че би трябвало да се почувства облекчена, щом момичетата не я бяха познали и не бяха започнали да я сочат като Духа на Пели. Със сигурност щяха да й се присмеят. Бейзболната шапка очевидно й помагаше — скриваше по-голямата част от обезобразената й коса и засенчваше лицето й.

Доджър се спусна пред тях, но внезапно спря, вдигна лапа и посочи рафтовете чорапогащници, които представляваха два огромни шкафа, поставени един до друг.

— Какво става, момчето ми? — закова се до него Грег. — Да не би да има някой там отдолу?

Вдигна един пръст, но Доджър не реагира. После вдигна два пръста — кучето излая един, два, три пъти.

— Тяло А! — възкликна Лъки, неспособна да скрие вълнението в гласа си. — Живо е!

Но колко голямо би могло да бъде съществото, скрито там? Вероятно бе мишка или плъх.

Доджър излая още три пъти. Неколцина от клиентите наоколо се спряха да гледат. Тилът й се овлажни от напрежение и тя се премести по-близо до Грег. След случилото се в затвора беше сигурна, че ако около нея се съберат повече от трима души, ще си плюе на петите и ще избяга. Но точно тези хора тук не се интересуваха от нея — цялото им внимание бе привлечено от Доджър.

Един мъж си проправи път сред насъбралата се тълпа. Картата на гърдите му удостоверяваше, че името му е Ханк, и че е продавач-консултант в „Кмарт“.

— Какво става тук? Не е позволено да се влиза с кучета в този магазин!

Официалният му тон изобщо не стресна Грег.

— Тук си имате малък проблем — заяви той.

Раздели шкафовете. Отдолу се показа малко сиво животинче с пухкава опашка и запримигва към хората. Очевидно бяха събудили горкото същество. Но какво беше то? Не беше плъх. Не беше и катеричка.

Животинчето бързо дойде на себе си, хвърли последен поглед към хората и се стрелна през магазина с неподозирана скорост. Грег щракна с пръсти и Доджър полетя след него. Тълпата ги последва, водена от Грег.

Лъки остана най-отзад. Безспорно и в придобитите й от учебниците знания имаше големи празноти. Нямаше ни най-малка представа какво е това животинче. Спокойствието, че се намира в „Кмарт“ — място, което й е познато, — изчезна като последна въздишка на измъченото й сърце. Количеството информация, което бе изгубила и трябваше наново да научава, бе наистина смазващо.

Доджър бе успял да прикове животинчето в ъгъла на градината на магазина. Зверчето се бе изправило на задните си крака, оголило зъби и нокти. Беше много по-малко от Доджър, но изглеждаше твърде злобно. Само един замах на ноктите му и Доджър можеше да загуби едното си око.

— Отдръпнете се — заповяда Грег и всички се подчиниха.

Той се приведе и сграбчи животното. То засъска и замаха с нокти, но Грег го беше хванал здраво за козината на врата. Тръгна към края на градината, като държеше гърчещото се телце далече от себе си.

— Махнете това куче от магазина! — заповяда й управителят, веднага щом Грег се изгуби от погледа им.

— Доджър не е обикновено куче — информира Лъки присъстващите не без известна гордост, като повтаряше онова, което й бе казал Грег на излизане от затвора. — Виждате ли това? — посочи блестящия хромиран знак на каишката му. — То означава, че кучето може да ходи навсякъде, също като кучетата водачи на слепите. Защото Доджър е официално регистрирано спасително куче.

Тъкмо се канеше да отвърне на надменното сумтене на един продавач с не особено любезните думи, които изплуваха в главата й, когато забеляза втренчения поглед на една жена. Ако елегантната брюнетка пред нея бе облечена в пола от тръстика, вместо в млечножълта рокля с презрамки, би могла спокойно да мине за символ на Хаваите в някой туристически проспект. Нещо в изражението й наведе Лъки на мисълта, че жената наистина я мисли за Духа на Пели. Ако само отронеше и дума, тълпата щеше да започне да й се подиграва както стана в затвора.

— Ела, Доджър — каза Лъки и щракна с пръсти, както бе видяла да прави Грег, а после загърби удивената тълпа и брюнетката.

Заведе кучето в отдела за бельо, убедена, че Грег ще я намери, когато се върне. Спря, едва когато се скри между два рафта комплекти бикини и сутиени.

С леко движение на езика Доджър близна ръката й. Тя го потупа по начина, по който го бе похвалил Грег, когато бе намерил стъкленото шишенце с мострата — с разрошване на ушите.

— Ти си добър в работата си, Доджър. Най-добрият.

Приклекна до него и се взря в очите му. Не можа да се въздържи да не го прегърне. Доджър се скова, когато ръцете й го притиснаха. Очевидно Грег не го прегръщаше много често. Минаха няколко минути, през които тя повтаряше тихичко какво добро куче е той, и накрая тялото му се отпусна. Близна бузата й с бързо движение на езика и това я изпълни с щастие. Продължи да го прегръща. Щеше й се и нея някой да прегърне.

 

 

Грег се върна в „Кмарт“. От Лъки и Доджър нямаше и следа. Каза си, че няма смисъл да се притеснява. Доджър беше прекалено добре обучен, за да тръгне с някой друг. Спря и огледа магазина. Нищо. Нито помен от жена с бейзболна шапка, под която се крие непокорна руса коса. Нито следа и от кучето му.

Добре де, къде може да е отишла? Интуицията му подсказваше, че не е избягала от него, но разумът му настояваше, че може и да го е направила. Тя беше странно същество. Един господ знае в какво е била замесена преди катастрофата. Беше толкова вбесен от начина, по който се отнасяха към нея в затвора, че беше пренебрегнал вътрешния си глас, който го предупреждаваше да не се забърква с тази жена.

Внезапно в съзнанието му се появи смръщената физиономия на леля Сис. „За твое добро ти го казвам, синко, ти си прекалено голям инат. Това ще ти навлече сума ти неприятности.“

Колкото и да не му се щеше, Грег не можеше да не признае, че дъртата вещица е била много права. Винаги е бил невероятен инат. И сега този недостатък в характера щеше да му струва къщата. Трябваше да остави Лъки в затвора. Естествено, след като изгони присмиващите й се глупаци; но трябваше добре да помисли, преди да рискува заради нея всичко, което притежава.

Бързо се насочи към дамския отдел на магазина. Няколко жени ровичкаха из рафтовете в търсене на намалени стоки. От Лъки или Доджър — никаква следа. До ушите му достигна нечий тих глас и той си проправи път сред армада от рафтове, натежали от ефирно дамско бельо. Господи! Кой купуваше тези неща? Надникна над една дълга закачалка със сутиени и зърна Лъки, седнала на земята и прегърнала Доджър. От гърдите му се изтръгна неподправена въздишка на облекчение.

— И двамата сте добри в работата си — тъкмо казваше тя на кучето. — Наистина много добри. А и начинът, по който Грег се справи с… онова животинче, беше направо удивителен!

Той не можа да сдържи усмивката си. Хващането на мангуста би могло да се окаже наистина трудна работа, но той я бе свършил светкавично — като истински професионалист — и бе пуснал животното на свобода.

Лъки рошеше в момента ушите на Доджър и продължаваше да му говори:

— С вас двамата съм в добри ръце — напълно съм уверена в това. Вярно, че за Грег съм само един пореден случай, като например някой бял носорог или ягуар, но това няма значение. Нямам нищо против. Той поне има желание да ми помогне. Разбираш ли, Доджър, той е единственият човек, когото имам на този свят.

Единственият човек, когото имам на този свят. Думите отекнаха в него и го разтърсиха. Какво ли е да си напълно сам? Да не познаваш никого другиго, освен оня, който те е спасил? Грег не можеше да си представи как би се чувствал на нейно място.

Въпреки подозренията си, които имаше в изобилие, Грег се усещаше свързан по неподозиран, но безспорен начин с Лъки. Онази нощ в палатката тя не само го бе докоснала, но бе отворила в душата му нова, неочаквана страница. И това приличаше на чувството, което бяха споделяли някога с брат си — преди много години, когато родителите им бяха загинали и те си останаха само двамата на този свят. По същия начин сега Лъки си нямаше никого другиго, освен него.

— Грег е чудесен, нали? — продължаваше Лъки разговора си е Доджър.

Грег не бе в състояние да понася повече всичко това — никога не знаеше как да приема похвалите. Пък и всъщност само си бе свършил работата. Обърна се, за да се отдалечи, но следващите й думи го накараха да се закове на място:

— Защо не съм някой атомен физик или нещо подобно — човек, който си струва да бъде спасен?

Гласът й беше тих, вниманието й бе концентрирано изцяло върху кучето, и въпреки всичко, дори без да го поглежда, тя разбуди у него чувства, които никога не бе подозирал, че притежава. По дяволите! Преди да се усети, той вече седеше до нея.

— Лъки…

Тя извърна глава към него и после отново насочи поглед към Доджър, скрила лице под козирката на шапката си. После запита:

— Грег, какво животно беше това? Пор ли? Всъщност не мога да си спомня как точно би трябвало да изглежда един пор.

Не можеше да не й се възхити, че се опитва да изглежда спокойна с надеждата, че той не е чул сърцераздирателния й разговор с едно куче. Затова се направи, че не знае нищо и се опита да не обръща внимание на ускорения си пулс и на напрежението във всеки един мускул.

Това беше мангуста. Преди години някой решил да доведе тези зверчета на Хаваите, за да унищожават плъховете по полетата със захарна тръстика — започна да обяснява той с повече детайли от необходимото, тъй като не знаеше какво друго да каже. — Ала никой не си направил труда да провери, че мангустите ловуват денем, а плъховете са нощни същества. И сега двата вида живеят рамо до рамо из тръстиковите полета.

Бе възнаграден с нещо като усмивка, която още повече ускори пулса му.

— Пуснах мангустата в полето до паркинга.

— Съществуват много неща, които няма да бъда в състояние да си спомня, като мангустата например — в тона й имаше нещо безкрайно уязвимо и умоляващо, но тя не вдигна глава към него. — Искам да ти благодаря, че ми помогна да изляза от този кошмарен затвор.

— Тогава защо не ме погледнеш?

Лъки бутна нагоре козирката на бейзболната си шапка и откри широко отворените си зелени очи, преливащи от неизказани чувства.

— Искам да бъда човек, който си струва да бъде спасен, а не престъпница.

О, Боже, това в очите й сълзи ли бяха? Той никога не бе успявал да се справи с женските сълзи. Джесика ги беше използвала непрекъснато — плачеше винаги, когато нещо не ставаше според желанието й. В интерес на истината, Лъки имаше безброй причини да плаче, но сърце не му даваше да я гледа разплакана. Повдигна ръка, за да я прегърне. Възнамеряваше само да обгърне раменете й, но внезапно се спря, като си спомни как се бе държала тя в палатката.

Ала вече беше твърде късно. Тя се наклони към него, издавайки звук, който би могъл да бъде и въздишка, и ридание. Грег нямаше никакъв друг избор, освен да я прегърне. Това беше единственото, което възнамеряваше да направи. Тя се нуждаеше от някой друг, освен от кучето — от човек, който да я успокои.

Докосна ръката му, но почти недоловимо. Пръстите й бавно се плъзнаха нагоре, а очите й не се откъсваха от неговите. Той се скова. Опитваше се да не й позволява да се допира до него, но това бе невъзможно. Меките й гърди се отъркаха в неговите. Всъщност тя не правеше нищо конкретно — просто му позволяваше да я успокои.

— Много съм ти благодарна за всичко, което направи за мен — прошепна нежно и дъхът й затопли врата му.

Господи! Той се втренчи в редиците сутиени, които висяха над тях, като се опитваше да овладее издайническата топлина, която се разливаше по вените му. Лъки бързо си пое дъх, въздъхна едва доловимо и го прегърна. Напрегната тишина се възцари между тях и известно време нито един от двамата не помръдна. Той въздъхна дълбоко, за да освободи гърдите си от нарастващото напрежение.

Тя го целуна по бузата — нищо повече, освен леко докосване с устни — но преди да успее да се спре, той я обгърна и с двете си ръце. Възнамеряваше единствено да я дари с бърза, успокоителна прегръдка. Но не усети кога започна да я целува, приласкал я в обятията си и притиснал грубото си мъжко тяло в сочните очертания на нейното.

Внезапно се скова отново. Не беше сигурен дали тя няма да реагира като онази нощ в палатката. Устните й бяха меки и податливи под неговите, но необяснимо колебливи, сякаш последното нещо, което бе очаквала, бе да бъде целуната. После те се разтвориха и го пуснаха с нова въздишка. Езикът му докосна нейния. Този допир светкавично надигна мощна вълна на копнеж в тялото му. Разбра, че тя изпитва същото. Замръзна в ръцете му, но след това езикът й леко погали неговия.

Несигурните й движения, начинът, по който се притискаше към него, излъчваше някаква неочаквана сладост. Езикът му проникна по-дълбоко и тя се изви в обятията му, изтръгвайки от дълбините на гърлото му първично ръмжене. Боже! Какво можеше да стори с него тази жена, без дори да полага някакви усилия!

Всичките му мускули се бяха стегнали от събудилото се желание. Беше му невъзможно да мисли за нищо друго, освен как да си проправя път с целувки надолу по врата й, докато стигне до съблазнителните й гърди. Представи си как дразни с език зърната й, как ги поема с устни лекичко, докато ръката му изследва меката сърцевина между бедрата й и влагата, очакваща го там.

Дръпна се милиметър назад, стреснат от някакъв шум наблизо. Вдигна глава и видя, че една жена ги наблюдава.

По дяволите! Седи си той на пода, с развяващи се над главата му сутиени и целува жената, превърнала се в посмешището на острова, възбуден като за световно състезание по секс — и кой се появява в момента? Неговата снаха. Но Сара Бракстън не му обръщаше никакво внимание. Тя се бе втренчила с безочливо любопитство в Лъки.