Мерил Сойър
Кралят на орхидеите (26)

Глава двадесет и шеста

Кралят на орхидеите затвори вратата, водеща към специалната хладилна камера, току-що инсталирана в склада им в Китайския квартал.

— Великолепно! Самият Худини^[1] не би могъл да излезе от тази камера, нито пък да влезе в нея!

— Не знам защо се притесняваш толкова заради тези проклети орхидеи — отбеляза партньорът му. — На кого би му хрумнало да ги открадне?

— Не можеш да си представиш на какво са способни някои колекционери, само и само да се докопат до подобни редки екземпляри.

— Как ще влизаш в тази камера, щом като орхидеите излъчват отровни изпарения?

Кралят посочи към специалния превключвател на външната стена на камерата и каза:

— Поръчал съм да вградят вентилационен превключвател, който да поддържа циркулацията на въздуха, така че газовете да не се концентрират. Но ако някога ни се наложи да убием някого, просто го затваряме тук — ухили се и щракна превключвателя, — а после изключваме вентилатора.

На партньора му очевидно му прилоша. Човекът, който някога му бе по-близък и от брат, несъмнено беше започнал да губи кураж — ако, разбира се, е имал някога. А дали ще му стигне, за да направи следващия ход в тази игра?

— Колко време е необходимо, за да умре човек, затворен тук?

Кралят се ухили самодоволно, като си представи Грег Бракстън, заобиколен от подбрани красиви, но смъртоносни орхидеи. Едва си поема дъх.

— Умираш бавно… много бавно. Парите парализират белите ти дробове — изсмя се отново. — Но докато умираш, имаш чувството, че дробовете ти горят. И искаш ли да чуеш най-хубавата част? Властите никога няма да разберат какво те е убило. Това е една толкова рядка отрова, че те все още не са разработили тест, с който да я открият. Перфектно маскиране на убийство!

 

 

— Номер 68 — извика Грег на Лъки.

Намираха се на пясъчния бряг на Ниихау и брояха тюлените-монаси.

Лъки отметна огромния мъжки, който носеше зелена емблема. Това означаваше, че е бил каталогизиран преди повече от дванадесет години, още когато са започвали. Стар познайник — помисли си Грег. В този момент Номо хвана главата на тюлена, а Грег бързо го инжектира с тестостеронния депресант.

— Поно! Внимавай! — изкрещя Номо, когато тюленът се изви рязко, демонстрирайки удивителна гъвкавост. После животното нададе звук, който значително наподобяваше рев на слон.

Грег отскочи настрани и извика:

— Хайде да се махаме оттук!

Боса и само по бански, Лъки тръгна до него. Колко привлекателна беше! Ала тя като че ли изобщо не го съзнаваше — беше прекалено погълната от новото си приключение, за да обръща внимание на факта как изглежда. Кацнала на близката скала, червенокрака птица им подсвирна и размаха черните си криле. Лъки погледна към нея и каза:

— Тук всичко звучи толкова… различно.

Грег си представи как зелените й очи се разширяват под слънчевите очила.

— Липсват всякакви градски шумове.

Това беше така. Десетки тюлени издаваха разнообразни звуци — от тръбен вой през силно сумтене, чак до пискливите призиви на бебетата, които лудуваха в прибоя. Възрастните линееха, сменяха си козината, което им причиняваше сърбеж и ги караше да бъдат по-шумни от обикновено.

В пълна противоположност на какофонията им от звуци бе тихото бъбрене на речните рибарки и фрегатите^[2], които обикаляха по брега в търсене на риба. Музикалният фон, както винаги, бе ритмичното плискане на вълните. Лъки бе права: цивилизацията бе далече оттук. И на Грег му се искаше тя винаги да си остане там.

Лъки го хвана под ръка, а с другата притисна към гърдите си каталога на института. После запита:

— Кога ще трябва да доведем Аби тук?

Нагазиха в топлата вода и се насочиха към лодката, която щеше да ги откара на „Атлантис“. Закотвена във вътрешния край на рифа, „Бостън Уейлър“ се поклащаше в дълбоката до кръста вода.

— Когато Аби започне да хваща сама храната си, ще я доведем и ще я пуснем тук. Въпреки че съотношението между половете започна да се регулира полека-лека, те все още отчаяно се нуждаят от женски.

Грег хвана Лъки през кръста и я метна в лодката. Тя го дари с онази щастлива усмивка, която не преставаше да го очарова. В момента не му се искаше нищо повече от това да я целуне още сега, но Номо беше с тях и в този миг наместваше забележителното си тяло в „Бостън Уейлър“.

Само след няколко минути вече бяха на „Атлантис“, която бе закотвена зад рифа, и оставиха зад себе си малкия остров — рая на тюлените-монаси. Номо пое руля, а Грег слезе в каютата с Лъки. Да проверят сметките. Да бе, добре.

Последното нещо, за което си мислеше в момента, бе да проверява броя на тюлените. През целия ден бе потискал импулса си да сграбчи Лъки в обятията си и да я люби направо върху белия като захар пясък. Дръж се като професионалист — си бе повтарял многократно. Имаш важна работа. И сега, когато тази работа бе завършена, тялото му побърза да му напомни за желанията си.

— Направо скачам под душа — заяви Лъки и започна да си смъква банския.

Вече бе пресякла тясното пространство на малката каюта и бе влязла в кабинката с душа, преди той да успее да свали панталонките си. Изсумтя, когато еректиралият му член се освободи, а после хвърли настрана мокрите слипове. Някога би се притеснил значително от физическото напрежение в тялото си и постоянната нужда, която изпитваше към тази жена. Но това вече не го тревожеше. Напротив — приемаше този факт като нещо естествено и го приветстваше радостно.

— Не можем и двамата да се съберем тук — запротестира Лъки, когато той отвори вратата на кабинката.

— Искаш ли да се обзаложим? — запита и плъзна вратата зад себе си.

Между телата им оставаше място, колкото за струята, която се стичаше върху тях и отмиваше солта и хрускавия пясък. Но не навсякъде — едрите гърди на Лъки опираха в неговите, а възбуденият му член се притискаше в бедрата й.

Тя вече се беше измила. Косата й бе отметната назад, по къдриците и по миглите й блестяха малки капчици. Една съблазнителна тяхна посестрима бележеше връхчето на горната й устна. Ручейчета вода се стичаха по гърдите й и се насочваха към равния й корем, откъдето поемаха към снопчето косми надолу.

— На нищо не приличаш — отбеляза тя, а в очите й проблеснаха весели пламъчета. — Най-добре ще е да се погрижа за тебе.

Грег разкрачи крака, за да не падне от лекото полюляване на лодката, а Лъки взе от рафтчето шишето с биологично разлагащ се течен сапун. Сипа малко в шепата си, а после го разнесе с ръце по тялото му. Нежното движение на пръстите й предизвика тръпки по цялото му тяло и слабините му запулсираха в отговор. Лъки му се усмихна и ги насочи предизвикателно към все по-уголемяващия се негов член. Но после отново пое нагоре и започна да очертава контурите на гърдите му мъчително бавно.

— Май ще трябва да се заема и с гърба ти — заяви тя с престорена невинност. — Сигурно е потънал в мръсотия.

— Забрави за гърба ми. Продължавай да вървиш долу. Именно там е проблемът.

— Какъв проблем?

Тъмните й вежди бяха леко извити нагоре — нарочно го дразнеше. Но ръката й пое надолу. Насапуниса корема му и започна да описва кръгове около пъпа му по начин, който се стори на Грег неочаквано възбуждащ. Мускулите на слабините му се свиха болезнено, докато тя бавничко си проправяше път все по-надолу, без да бърза заникъде. Нарочно го измъчваше.

— Господи? Какво е това? — възкликна, като прокара насапунисания си пръст по пениса му. — Не се ли любихме снощи? И тази сутрин? Мисля, че ти самият имаш нужда от една инжекция с този тестостеронен депресант.

— Не бях толкова лесно възбудим, преди ти да се появиш на хоризонта.

Лъки вдигна ръце и из кабинката се разхвърчаха сапунени мехури.

— Значи твърдиш, че вината е само моя.

— Не можеш да си представиш колко си права.

Той сграбчи ръката й и я насочи към пениса си, който вече беше горещ и болезнено твърд. Едва успя да преглътне. Тя го насапуниса и прокара ръка по основата му, а после го стисна, и пак, и пак. Пусна го, придвижи се по-надолу и хвана тестисите му в насапунисаните си ръце, а после ги повдигна.

— Господи!

— Това да не би да е религиозно преживяване? — запита тя.

— И то какво, мътните го взели!

— Псуваш доста за човек, който се моли за спасението на душата си.

Той се ухили и забеляза издайническите знаци, че тя е не по-малко възбудена от него: ускореният й пулс, видим в основата на гърлото; разширените зеници, които превръщаха великолепните й зелени ириси в тънки кръгове; начинът, по който се извиваше към него, като не съзнателно му се предлагаше…

Пръстите й се заровиха в гъсталака на космите му около пениса. Боцна бедрото й с горещия връх. Тя не му обърна никакво внимание и продължи да си играе като дете със сапунените мехурчета по корема му.

— Времето ти изтече — заяви той и я бутна към стената на кабинката. — Сега е мой ред.

Ръката му за секунди се озова между бедрата й. Кожата й беше мокра. И хлъзгава. Тя се изви, обви с ръце врата му и го привлече към себе си. Той пъхна един пръст в нея и мускулите й се стегнаха около него.

Лъки простена, после прошепна:

— Моля те, побързай.

— Не ме карай да бързам, любима.

Започна да я целува. Езикът му се заигра с нейния, а палецът му намери най-чувствителното й място и започна да го дразни. Тя застана на пръсти, залюля се срещу него и заби нокти в раменете му. Заля го пулсиращ прилив от първично желание и всяка частица от тялото му замоли за успокоение. Промърмори, че е луд по нея и че никога няма да й се насити.

Опита се да проникне нежно в нея. Ала това беше невъзможно. Лъки изкарваше на повърхността най-примитивните му инстинкти. Тласна силно и едва не я нарани, което я накара да забие ноктите си в гърба му. Хвана я отзад и я повдигна с две ръце, за да може да обвие крака около кръста му. Тази нова поза му позволяваше да се гмурне още по-дълбоко — толкова дълбоко, че тя изохка.

— Да не би да ти причинявам болка?

Очите й бяха станали вече напълно черни — нямаше и намек за зелено.

— Малко… но е страхотно. Не спирай.

Той си пое дълбоко дъх, като се опитваше да се владее. Но дробовете му се изпълниха с горещ, влажен въздух.

— По дяволите! Всеки момент ще свърша!

— Побързай — прошепна тя и той се задвижи напред-назад, като усещаше как стегнатите й мускули го приклещват. — По-силно!

Той го направи и проникна дълбоко в горещото й тяло. Тя посрещаше всеки негов тласък с ответно движение. Грег не можеше да се контролира повече. И двамата не можеха, в интерес на истината. Наложи му се да впрегне цялата си воля, за да се удържи през следващите няколко минути, докато усети първите трепети на оргазма да разтърсват тялото й. После се отпусна — тласна за последен път и от него избликна бялата гореща лава на горчиво-сладкото освобождение.

Тялото му се разтърси. Реакцията беше толкова дивашка, че си удари главата в душа. Застина. Стоеше си така, с Лъки в обятията си, а водата се стичаше по лицето му.

— Скъпи — прошепна тя.

Грег отвори очи и осъзна, че тя се опитва да се отдръпне от него. И тъй като не искаше това да има край, той я задържа още за миг. После измъкна все още твърдия си член от нея. Щеше му се да може да каже нещо. Единственото, което правеше в последно време, бе като животно да обикаля около нея и да се възползва от всяка предоставила му се възможност. Да принизява чувствата си само до мръсен секс.

Върнаха се в каютата и се облякоха мълчаливо. За какво ли си мислеше тя? С панталонки и тениска с надпис „Спасете китовете“ тя тъкмо се пресягаше към рафта, за да вземе зъба на Руди, когато той я спря и каза:

— Винаги ми е било трудно да изразявам с думи чувствата си. Онова, което става между нас, не е само секс — поне не и за мен. Ти си ми много скъпа — потъна в погледа на зелените й очи и й призна истината: — Обичам те!

— Наистина ли? — прошепна тя. — Надявах се да е така. Чувствам се толкова щастлива с теб, с новия си живот.

Добре, щастлива е, това е ясно. Но дали го обича?

— А какво чувстваш към мен?

В очите й бликнаха сълзи, но тя запримигва бързо и ги овладя.

— Обичам те. Не мога да си представя, че ще съм способна да обикна някой друг, освен теб.

Той я прегърна непохватно, после осъзна, че я стиска прекалено силно и разхлаби прегръдката си.

— Искам до края на живота си да бъда с теб. Искам да си до мен през зимата, когато китовете се завърнат с малките си. Искам да си до мен, когато се върнем да преброим тюлените и следващото лято. Искам…

— И аз го искам.

Грег се усмихна, а после буквално се ухили, забелязал ентусиазираното й изражение.

— Досега чаках да видя какво ще излезе след излъчването на „Безследно изчезнали“. Би било по-лесно, ако знаем кръщелното ти име. Ала както се оказва, ти не съществуваш. Направих няколко проучвания — има начин да ти осигурим ново име. Нали знаеш — не може без име на удостоверението за граждански брак.

Лицето й се оживи още повече.

— Казах на доктор Форенски, че искам да съм Лъки Бракстън. А сега копнея за това повече от всичко на света.

И в този момент Грег си даде сметка, че никога няма да бъде в състояние да обикне друга жена така, както обича Лъки.

 

 

Макар че бяха тръгнали още преди зазоряване, „Атлантис“ навлезе в кея едва късно следобед. Грег зърна отдалече Коуди и Сара, които ги чакаха на пристана. Това го изненада и леко го обезпокои, макар да нямаше причина да се тревожи. И все пак брат му не беше споменал, че ще идват.

Докато помагаше на Номо да привърже „Атлантис“, в главата на Грег зазвучаха тревожни сигнали. Лъки им помаха щастливо и скочи на пристана. Коуди и Сара се приближиха към тях с прекалено сериозен вид. Грег застана до Лъки, готов за най-лошото.

— Телефонът на горещата линия, който предоставиха от „Безследно изчезнали“, най-сетне даде сериозен резултат — започна Коуди.

Грег се извърна към Лъки и видя, как усмивката постепенно се оттегля от лицето й. Тя погледна неспокойно към Сара, а после и към него. Той я прегърна през кръста и започна да се моли беззвучно.

— Лъки, не съществува лесен начин да ти съобщя това, затова ще карам направо — продължи Коуди. — Съпругът ти е тук.

Яростна светкавица разсече Грег от глава до пети. Току-що най-грозният му кошмар се превърна в действителност.

— Нейният съпруг ли? — изкрещя той. — И къде е бил досега, по дяволите?

Лъки бе загубила ума и дума. Зяпаше безименния пръст на лявата си ръка. Накрая успя да промълви:

— Но аз не носех халка!

— Сама си я свалила — отвърна Коуди, погледна Грег в очите и допълни: — Брад Уагнър не е подавал жалба в полицията, че е безследно изчезнала, защото предположил, че пак върти флирт някъде с някого.

— И предполагал, че ще се върне вкъщи, когато реши — допълни Сара. — Както е постъпвала винаги досега.

Флирт ли? На Грег му беше трудно да повярва. После си спомни нощта, когато я бе открил. Очевидно тя и съпругът й са имали проблеми. Защото сега Лъки бе различен човек. Добре де, могат да се разведат. Хората непрекъснато се развеждаха.

— Уагнър, Уагнър — повтори Лъки, като че ли се опитваше да вкуси името. — Какво е…

— Кели — отговори Сара на незададения й въпрос. — Ти се казваш Кели Ан Уагнър. Красиво име, не мислиш ли?

— Кели Уагнър — засмя се Лъки, а зелените й очи блестяха от възбуда. Сграбчи ръката на Грег и я стисна. — Вече си знам името! Аз съм Кели Ан Уагнър.

Обаче Коуди и Сара не изглеждаха така въодушевени като Лъки. В интерес на истината имаха твърде разтревожен вид. И искрицата надежда, която бе проблеснала в душата на Грег, когато си помисли за развода, бързо се изпари.

— Сигурни ли сте, че този Уагнър е наистина неин съпруг?

Коуди кимна и допълни:

— ФБР веднага го провериха. И още тази сутрин Брад долетя. Отседнал е в „Четирите сезона“.

— Къде живее той? Искам да кажа, къде съм живяла аз?

— Ти си от Хонолулу — отговори Сара. — Живееш в богаташкия квартал Кахала, близо до „Даймънд Хед“.

— Чакайте малко! Тук нещо не се връзва! — извика Грег. — Ти нали провери за нейни отпечатъци в полицейското управление на Хонолулу — и не откри нищо?

Коуди кимна, а изражението му стана още по-мрачно.

— Така е. Лъ… Кели няма шофьорска книжка. Защото не й трябва. Има си постоянен шофьор и лимузина. А сватбеният пръстен, който е свалила, има диамант с големината на орех.

Грег виждаше съвсем ясно, че Лъки изобщо не се впечатли от парите. Вече я познаваше достатъчно добре, за да знае, че тя ще остане при него, дори и това да означаваше да се прости с живот като в приказките. Беше казала, че го обича и той й вярваше. Ръката му бе все още преметната през кръста й, затова не можа да се въздържи да не я стисне лекичко.

— Защо е чакал толкова дълго след излъчването на „Безследно изчезнали“, за да дойде за мен?

— Той не го е гледал — обясни Коуди. — Оказва се, че имаш камериерка, която живее незаконно тук — родом е от Филипините. Тя е гледала предаването, но се е страхувала да се обади. Изчакала е завръщането на Брад от някаква командировка и тогава му казала.

— Той има ли някаква представа кой се е опитал да я убие? — запита Грег.

Коуди поклати глава и отвърна:

— Очевидно Кели е напуснала дома си преди доста време. И той няма представа къде е заминала и с кого е била.

Ала неприятното усещане в главата на Грег отказваше да го напусне.

— Какъв тип човек е той, освен, че е богат?

Коуди хвърли поглед на Сара и отговори:

— Брад изглежда приятен мъж. Среден на ръст. С пясъчноруса коса. Чаровен.

В гърдите на Грег се надигна луда ревност. Брад Уагнър е живял с Лъки. А той не искаше никой друг да я е докосвал. Тя беше негова — единствено негова. Каза си, че чувството му е глупаво. Тя си има минало и в това минало не може да няма мъж. Въпреки всичко намрази съпруга й, още преди да го е видял.

— Брад е натрупал състоянието си с подобрени бифтеци — добави Сара.

Брад ли? Защо всички трябваше да се отнасят така фамилиарно с този идиот?

— Какво означава „подобрен бифтек“ — запита Лъки.

— Това е месо от крави, които се отглеждат по специален начин, така че да имат по-малко мазнини. Продава се в скъпите магазини и се предлага в шикозните ресторанти — обясни й Сара.

Лъки облиза нервно устни и вдигна поглед към Грег.

— Нали разбираш, че трябва да се срещна с този човек? Той сигурно знае всичко за миналото ми. Вероятно е дошъл само за да се увери, че съм добре.

Грег изпусна въздишка на облекчение, който разроши падналата му върху челото коса. Значи Лъки гледа на ситуацията също като него. Гърлото му, което се бе стегнало, се поотпусна малко и той я прегърна през раменете.

— Разбира се, че трябва да поговориш с него.

— Трябва лично да му обясня, че искам да остана тук — каза Лъки. — Щом съм напуснала дома ни, без да го уведомя къде отивам, значи връзката ни вече е била разклатена. Така че надали ще му пука много за мен — обърна се с усмивка към Сара и съобщи: — Двамата с Грег искаме да се оженим. Много ще се радвам да имам истинско семейство.

Тя го обичаше и искаше да се омъжи за него. Вярно е, че все още не бяха обсъждали в подробности този въпрос, но Грег беше готов. Повече от готов. Сега ще могат завинаги да се отърсят от миналото и да започнат отначало.

Сара и Коуди си размениха поглед, който Грег не можа много добре да разбере. Снаха му пристъпи напред с тревожно изражение и каза:

— Лъки, ти вече си имаш семейство. Брад е довел със себе си твоята дъщеря — Джули.